Лейди Ку-ку

Вярвах и вярвам, че бъдещето на нашите деца е в сигурни ръце. Като се започне от „простия“ учител и се стигне до не по-малко простия министър на образованието. Тази материя ми е отново близка и поради това, че внучка ми тази година е първи клас, което ме прави особено щастлив. Мисля си, че единственото, което мога да ѝ пожелая е здраве и много, ама много, късмет!
Повода за моето приповдигнато настроение са иновациите, които се прилагат в едно Хасковско училище. Вдъхващо надежди и мечти е израстването на музикалната интонационна среда в родното училище от нивото на закачливо-драматичните кючеци (т.нар. поп-фолк“) до АС гръмотевичка ДС и Лейди Га-га (каквото и да означава). Не ми е известно защо точно тези музикални легенди са любими на дечурлигата, но вероятно имам цивилизационно изоставане. Все пак, лейдито може и да са го чували между кючеците и маанетата, но AC/DC най-вероятно е любима на даскалите... Няма лошо!
Вярно е, има и хубави български песни. Нямам пред вид „Зйченцето бяло“ или „Пред нас са блеснали житата...“. Те са си добри, но от друго време. Има и български певци и групи, които са далеч по-добри от „гагато“, а и от „гръмотевичките“, но защо да маргинализираме нашите деца и внуци в рамките на едно племе с език, който никой на Запад, а още по-малко в Щатите, не разбира?!
Още много може да се разтяга локума, пардон - дъвката, по тези теми, но аз съм в трепетно очакване да видя какво са измислили в София... пък тогава може пак нещо да понапиша.

Елементарни сметки за прости хора

Депутатската основна месечна заплата е около 2 000 лв.
Месечната партийната субсидия за всеки депутат е 15 000 лв.
Всеки убавец от 240-те ни струва по 17 000 лв. на месец.
Всичките - 4 132 000 лв; годишно - 49 585 000 лв., а за целият мандат, които от нас доживеят края му, ще видят, че отиват 198 340 000 лв.
Тези разходи са само за 240-те юнаци, които електората изпраща в Народното събрание. Защо? За да има демокрация! Пфу...
Отделно трябва да се прибавят разходите за издръжката на събранието, за издръжка и заплати на правителството, на администрацията...
Това са милиарди, които тази група* опапва и всички ползи са единствено за нея и служат за нейните мутации и възпроизвеждане, за запазване на статуквото.
На този фон смешният плач на недоразумението Дянков по отношение на българската наука е най-меко казано просташки.
Други малки елементарни сметки. Академиците в България са 58 човека, чл.кореспондентите - 84. Получава ли всеки от тях по 17 200 лв. на месец. Не ми се вярва. Можем ли да сравним някой от тези с онези. Не можем. Не можем нито като образование, нито като принос към науката (а следователно и към икономиката Дянков!), нито... нито като нищо**.
Тук не си и помислям за доходите на научните работници, които не са академици и чл.кореспонденти, особено за по-младите. По това какви средства се отделят за тях можем да съдим само за безхаберието и продажността на политиците ни, но ако беше само това... да им вържем по една розова панделка пък заедно и поотделно в братските щати. Лошата новина за тях е, че там ще умрат от глад. Няма да има на кой какво да продават...
В този контекст, особено интересна е позицията на министъра на образованието. В това министерство какви ли не мърши се размирисаха, но тази май е най-изпадналата...
Лошата новина за мен е, че вместо да пиша за тези неща от морални подбуди, трябваше да спретна едно малко бизнесче или да завъдя нивичка канабис, като онзи „божи“ служител от Петричко... или, когато трябваше да бях станал политик, та сега да си пия пиенето, да си пуша пурата и да се надсмивам над разни блогърчета...

* Групата включва както политическият елит, така и обслужващият персонал - администрация, медии и др. обикновени разбойници.
** Интерсно е защо по тези въпроси мълчи като пича въшка иначе словоохотливия Вежди Рашидов. Може би защото е далеч по-доходно да си политик отколкото чл.кореспондент.

Често задавани въпроси (3) - "Духът на времето"

11.Какво ще бъде образованието? Отговор: Образованието трябва да бъде нещо повече от преподаването на факти, които учениците трябва да запомнят и възпроизведат. Една от основните задачи на иновационното образование е обучението за създаване на навици за ефективно общуване и умението да се избягват конфликтните ситуации. Тази цел може да се постигне като започне изучаването на общата семантика. Разбира се, книгите и компютрите ще се използват в новата система, но фундаменталната наука ще има особено място. Например, да се изследва „Как научният метод може да бъде приложен в ежедневието?“. Все пак, преди всичко, науката и технологиите трябва да оказват влияние на съвместното съществуване на човека и околната среда, без което самото технологично развитие се превръща в безсмислено. Друга част от системата на образованието, на която трябва да се отдели внимание е приноса на различните народи за световната наука и изкуство. Тенденцията, да се използва образованието за възхвала на конкретна нация, е по-скоро пропаганда, отколкото поднасяне на обективна информация. Не може да се опознаят другите култури ако нямаме представа за техните традиции. Нито една страна в света не може да се развива, разчитайки единствено на своите постижения и ресурси. Съвременното ниво на развитие на всички народи е в резултат от работата на много творчески личности и учени, дали своя безценен принос за развитието на човечеството. На образованието трябва да се отделя огромно внимание. Колкото повече знаят нашите деца, толкова по-богат ще бъде целият свят. Всяко дете, вземащо наркотици е един пропилян живот, за който плаща цялото общество. Освен чрез книгите, филмите, компютрите и виртуалната реалност, голяма част от образователния процес трябва да бъде сред природата. Така учениците ще могат да контактуват и взаимодействат пряко с околната среда. Така ще узнаят за симбиотичните връзки между растенията и животните. Това знание ще бъде постигнато чрез практическите занимания, които ще осигурят ясно разбиране за процесите, протичащи в образоването и комуникативните науки. Така учащите се ще имат възможност лесно да разберат физичните природни феномени. Ной-важното е, че децата ще се научат на по-ефективни методи за взаимодействие с околните и така ще бъде ускорен обмена на опит, което ще позволи намирането на алтернативни методи за решаване на проблемите, без значение от културните и националните разлики. Толерантността и умението за общуване ще бъдат специално поощрявани в учебния процес. Детайлното изучаване на историята на всички цивилизации е необходимо условие за разбирането на различните култури, обществените ценности и факторите, които ги формират. Образованието с широк профил, което се предлага от проекта „Венера“, ще помогне на учениците по-добре да разберат културите, различни от тяхната. Това разбиране ще доведе до осъзнаване на преимуществата на обединяването на всички народи заради съхранението живота на Земята. Имащите такъв светоглед много трудно ще бъдат убедени да се отнасят агресивно и оскърбително по отношение на други хора и народи. Благодарение на това образование децата ще могат да се убедят, че планетата Земя е приказно, благоприятно място, където всички хора могат да живеят в дружба и съгласие. 12.Нима промените няма да станат от само себе си, като следствие от логическия прогрес и осмисляне? Отговор: Нашите проблеми не могат да бъдат решени само чрез логиката и здравия смисъл. Ние не живеем в рационален или логичен свят. В световната история няма писмени сведения за общество, което е успяло съзнателно да трансформира своята култура. Факторите, които на практика водят до промяна на обществения строй, са резултат от сериозни обществени колизии или революционни открития. Тук решаваща роля могат да имат природни или икономически инциденти, които поставят под въпрос съществуването на огромни маси от хора. Ето някои от възможните събития, можещи да предизвикат промени в обществото: недостиг на ресурси, война, пренаселване, епидемии, стихийни бедствия, икономическа криза, глобална децентрализация, развитието на технологии, чрез които хората са измествани от машините, невъзможност на националните лидери да решават проблемите на страните си. Промените могат да са следствие както от природни катастрофи, така и от научни открития. Появяването на съвременното селско стопанство, индустриалната революция и паричното обръщение оказаха изключително влияние върху общественото развитие. От гледна точка на историческата перспектива те ни изглеждат положителни. Въпреки това, в началните им етапи хората оставаха без работа, новата ситуация изискваше промяна на навиците, промени се начина на живот. Измененията в посоката на развитието не винаги водят до подобряване на условията за живот. Промените са риск. Дефицита – истински или изкуствено създаден, управлява икономиката. Държавни глави имат властта да управляват оръжейни системи, които могат да унищожат живота на Земята. Истинският потенциал на човечеството е в способността ни да създаваме. Всеки път, когато тя се използва за разрушение, правих хиляди крачки назад, вместо да вървим напред. Историческият опит показва, че не всички изменения са резултат на благородни подбуди и не всички са били насочени към поддържане на системите, обезпечаващи живота на планетата. Това е една от причините, каращи хората да мечтаят за миналото, когато всичко е било по-просто. Аз не призовавам за унищожаване на старите институции. Просто те вече не работят. За съжаление, очевидно ще има социален и икономически колапс, който ще доведе до разрушаването на старата система с всичките й институции. На този етап, значителни изменения ще бъдат възможни, когато достатъчно количество хора, вследствие на кризата, загубят доверие в лидерите си. Обществото ще поиска други алтернативи. И, докато ние мислим, че това може да доведе до откриването на нова, светла страница пред човечеството, най-вероятно ще се стигне до някаква форма на диктатура или американско разклонение на фашизма, представена на хората като път, който ще ги предпази от резултатите на тяхната неадекватна култура. Но, това не е достатъчно за да обърнем внимание върху ограничителните фактори, поставящи под заплаха съществуването на човечеството. Всеобщото предизвикателство ще е сега, в предверието на новата технологична ера. Това ще е началото на преход - за някои плавен, а за други не толкова, преход към друго разбиране за живота, околната среда и отношенията между хората. Ние трябва да се обединим за да решим надвисналите проблеми, а това може да стане с обединените усилия на цялото човечество. 13.Завършен ли е проекта „Венера“? Отговор: Освен ориентацията към човека и околната среда трябва да има и методология за прилагането на идеите на проекта в живота. За икономичното и ефективно използване на ресурсите трябва да се приложат кибернетични и компютърни технологии, които ще осигурят по-висок жизнен стандарт на всеки. При разумно и хуманно приложение на науката и технологиите ние можем да осигурим нашето бъдеще и това на поколения след нас, при гарантирано опазване на околната среда. Не е достатъчно да се пропагандира обединението на всички хора. Необходимо ни е глобализирано общество, развиващо се съобразно осъществими проекти, в които участват всички хора. Нужен ни е международен съвет по планирането, способен да обработи цялата информация и да осигури достигането й до всяко ъгълче на Земята. Така всеки човек ще узнае за преимуществата на обединението на народите. Моделът трябва да отчита реалните възможности на планетата, разполагаемите ресурси и нуждите на цялото земно население. За устойчивото развитие на цивилизацията трябва съгласувано да прилагаме най-съвременните технологии и рационално да използваме достъпните ресурси в рамките на хуманния подход. 14.Доколко ще се изменят професиите в новото общество? Отговор: При скоростта, с която се развиват процесите на промяна, много от професиите познати сега постепенно ще изчезнат. В общество, прилагащо системният подход те ще бъдат заменени от междудисциплинарни специалисти – системни аналитици, програмисти, изследователи, специалисти по комуникациите. Ние и сега имаме организацията за привличането на такива специалисти за решение на проблемите, но това се случва при природни бедствия и аварии или война. Ако използваме тези специалисти за решаване на социалните проблеми, а не само в извънредни ситуации, могат да се постигнат положителни изменения в световен мащаб за сравнително кратко време. Това е осъществимо, като използваме университетите и научните институти за намиране на алтернативни решения на проблемите. Така може да се положи началото на определянето на основните параметри на едно бъдещо общество. Процеса на социална трансформация трябва да направи системата максимално гъвкава и да осигури възможност за постоянно развитие и внедряване на новите технологии. 15.Как си представяте разрушаването на съвременната обществена система? Отговор: Правтелството и промишлеността продължават да „осигуряват“ все повече работа за автоматизираните системи и изкуствения интелект. Днес машините управляват трилиони битове информация в секунда, т.е. много повече от всички политици и мениджъри, взети заедно. Машините могат да отчитат и мигновено да обработват постоянно променяща се информация. В края на краищата много хора ще останат без никаква работа и общата покупателна способност на населението постоянно ще намалява. Но, паричната система не може да функционира, ако хората нямат пари да купуват, като се имат пред вид и постоянно увеличаващата се задлъжнялост на всеки и на държавата, като цяло. При тези тенденции обществото ще загуби доверие в паричната система, към правителството и системата като цяло. Установеният от векове начин на живот в индустриализираните държави, протичащ в балансиране между работата и семейството най-накрая ще остане в миналоато, тъй като останалите без работа хора ще поискат промени. С развитието на изкуственият интелект, машините ще изпълняват все по-комплексни задачи в промишлеността и ще правят все по-сложни изчисления, които не са по-възможностите на която и да група от хора. Машините няма да поробят хората и да унищожат света. Напротив, това ще бъде постепенен преход към вземането на решения от умните машини, като следващ стадий от еволюцията на нашето общество. Много хора вярват, че техните държавни лидери се стремят да направят необходимите изменения за подобряване живота на техните народи. Това разбиране е много далеч от истината. Обществото никога не е претърпявало сериозни изменения само от внасянето на нови поправки в законите. Правителствените системи ще предпочетат по-скоро да запазят своите интереси и да запазят властта. Реалните сили, отговорни за измененията, имат по-голямо отношение към непредвидени външни събития или биосоциални въздействия, които физически изменят заобикалящият ни свят. Това може да се случи и заради въвеждането на нови технологии. Например, прилагането на машини и технологии, които изместват хората и отнемат възможността им да работят за да живеят. Продължава

Потрес

Абсолютен потрес! Току-що гледах по bTV част от филма на един млад журналист, който работил в едно българско училище и със скрита камера заснел пребиваването си там. Който се интересува може да гледа целия филм в събота или в неделя - не обърнах внимание. Аз няма да го гледам. И малкото, което видях е потресаващо! Сърцето не ми е най-здравата част от тялото и за това ще го пропусна. Това, което видях, ми е напълно достатъчно силно да препоръчам този филм да се пуска сутрин и вечер на политици, родители, пенсионери... - учениците са наясно. Както писах в предишният постинг, по-друг повод, но... истината наистина е по-страшна от нашите представи. Няма да описвам откъса - трябва да се види, пък и е трудно да се опише! Ще обърна внимание само на объркването в директорката на училището при явяването на младия журналист, който кандидатствал за работа като преподавател по английски. Слушала, слушала и накрая отсякла "Тук има нещо!", без да знае, че е журналист, че ще снима със скрита камера и т.н. Просто не могла да си представи, че 31 годишен мъж, със завършена английска гимназия и висше образование иска да бъде учител в гимназията на Враждебна! Основателно, напълно основателно и не заплатата е най-важното... Рекацията на другите му бъдещи колеги, доста по-възрастни от него, била, че може и да е педофил и за това иска да "работи" с деца!!! Извода на журналиста е, че децата нямат абсолютно никаква мотивация за учение и това идва като даденост от семействата им. Прав е. Мотивацията идва от родителите - става въпрос за деца 5, 6 и 7 клас, но предпоставките за нея се създават от държавата, респективно от политиците, в крайна сметка от обществените нагласи. И преди не бях особен оптимист, но сега не виждам бъдеще за България! Кой ще работи в тази страна, кой ще управлява тази страна след 10-тина, че и по-малко години?! За висшия ешалон ще се намерят хора. Полит и бизнес елита си подготвят децата и ги мотивират. Там добре. Но има среден ешалон на управление. Средна класа. Квалифицирани работници. Обикновени работници. Всичкото това няма да го има. Тези деца, освен да гледат биг брадър и обикновено порно, да слушат чалга и да се упояват, по какъвто и да е начин, друго не могат да правят. В крайна сметка, не обвинявам толкова и родителите. Как да мотивират децата си? Да им обяснят, че ако завършат средно образование, с нормални знания и умения, разбира се, ще живеят така и така, ще имат такива и такива доходи и т.н. Ако завършат висше ще живеят по-добре, с по-високи доходи. Ако се специализират и знаят чужди езици по друг начин... Глупости! Единственото, което могат да им кажат е, че всеки се спасява както може: с кражба, с лъжа, с подкупи, с вързки, с проституция - физическа и най-вече духовна... По всякакъв начин, но не и чрез работа и знания! От къде могат да научат децата, че има и почтен начин на живот, след като родителите им не могат да си позволят този лукс! Преди много години, в епохата на мутрите, бях останал без работа. Живеехме само със заплата на жена ми. Мизерия. Двете ми дъщери отидоха на рожден ден на тяхна приятелка. Върнаха се ококорени. Разправиха ми, как в тях ваната била пълна с питиета и безалкохолно, хладилника пращял и когато щерките се усъмнили, че това е заради празника, приятелката им обяснила, че в тях винаги си е така и дори и не помисляла, че може да е иначе... Познавах бащата на детето отдавна. Оставих го още в началните класове да повтаря за пореден път. Трудно говори, неграметен, знае да се подписва, но... мутра. Имах и неблагоразумието малко по-късно да започна да им обяснявам колко е добре човек да има знания, високо образование, да чете книги и т.н. Явно още под впечатлението от гостито малката дъщеря, с още по-широко отворени очи, каза "Добре де, тате! Ти като си учил толкова, и като секциите, и не само, у нас пращят от книги, а не от кристални чаши, и... , защо за вечеря отново има хляб, сирене и чай?!"... Все пак децата ми пораснаха свестни хора, по-близо до моите разбирания за нещата, а не до мутренските, но спомена им е за цял живот! Както и на мен... Преди няколко дни сме седнали с бивши колеги в едно отвратно заведение на "Славянска", но опита учи - друг път няма да стъпя там. Както и да е... От дума на дума, пак стигнахме до политика, след това децата, училището и... така. Фазата е - няколко групички, всяка със своя тема. Заслушах се в приказката на две дами с кандидатстудентски проблеми за догодина. Първият удар дойде, когато научих, че на подготвителните частни уроци цената била 50 (петдесет) лева на час, но можела да скочи още и трудно се намират места! За нашият стандарт това е безумна сума, но българина дава... Не всеки, но който може да си гопозволи... Тук за учителските площадни напъни няма да коментирам - всичко е на съвестта им. При тях липсва... Интересното продължи. Предишният ден дъщеря й - дванадесетокласничка, изкарала два часа в четене на вестници в класната стая заедно с... учителката. Другите деца просто не дошли. На никой не му се сторило странно... Дамата се възхищаваше от мъдростта на своя приятелка, която спряла дъщеря си да ходи на училище. Записала я като частна ученичка - да се явява само за изпитите и през освободеното време детето се готвело за студентка. Наистина смело и мъдро решение. Защо да ходи там, където освен простотии нищо друго няма да получи, а на всичкото отгоре е свръзано и със средства, и то не малки?! Даааа, българина се спасява както може. Защото около нас е пустота. Морална, интелектуална, финансова, политическа, административна, всякаква... Оцеляваме... Не мисля, че ще оцелем! Мисля, че достигането на крайната цел на упражнението, започнало на 10 ноември 1989 г., е съвсем близо!

На вниманието на: Българският даскал Българският родител Българският ученик! Министерството на образованието може да се самосезира… сега всички го правят… * * * * * Върви, народе възродени, към светла бъднина върви С книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната просвета, в световните борби върви, От длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! … и така нататък… Така е написал Стоян Михайловски през 1892 г. Преди 116 години. През ХІХ век. Прекрасни стихове. * * * * * Висок съм 1 и 80. Тежа 120 кг. Не съм в най-добрата си физическа форма, но и още не съм сдал съвсем багажа. Та, каква е връзката между грейналите души и моите килограми?! Преди няколко дни се наложи да вдигна раницата на племенничката ми – ученичка в ІV клас. Веднага подчертавам – подходих несериозно! С елегантно движение реших да я метна на задната седалка в колата. Какво пък толкова – ученическа чанта! На нейните години се пердашехме с чантите (тогава носехме чанти, а не раници!), пързаляхме се през зимата върху тях, закуската често бе с вкус на мастило… Ако някой се чуди, как не сме чупили калемите и плочите за писане ще кажа, че не беше чак толкова отдавна – едва някъде през средата на 60-те години на ХХ век J. Носехме по някой учебник, две-три тетрадки, мастилница, перодръжка и… толкова! Но, по-близо до темата. Елегантното движение, започнало така небрежно, се превърна в борба за удържане на „раничката”. Със сетни усилия успях да не извикам, и устисках гюлето, попаднало в ръцете ми! Изплуваха спомени за сандъчето с патрони в казармата или малко чувалче с цимент… Ужас! Теглих една възпитана майна, като за пред хлапе, а то ме погледна и каза: „А-а, днеска имаме само четири часа. Когато имаме шест е още по-тежка!”. Каза го безразлично – свикнала е… Спомените от учението на дъщерите ми са по-различни. Май тогава гюлетата бяха по-леки, а пък и аз бях по-млад… Все пак – и те мъкнеха някакви куфари на гърбовете си, купуваха се тетрадки, флумастери и какво ли още не в огромни количества. Действието се развиваше в средата на 90-те години на далечният ХХ век. Тогава се е зародила тенденцията – със зората на това, в което сме… Ако тенденцията се запази, след 10 години ще трябва да подаря на внучката количка, с която да си добутва/довлачва до школото необходимото й за деня! * * * * * Потресаващо е! Умопомрачително е! Безотговорно е! Плачете деца! Не сте виновни вие… През 2008 година, в началото на новият век, на новото хилядолетие, когато пред всяко дърво по министерства и ведомства има компютър, на който да си реди пасианса, децата ни нямат компютри. Те мъкнат двайсет килограмови раници. Пишат върху тетрадки с химикалки. Учат от безумни писания, набедени за учебници. Седят на стари чинове. Дишат прахта от тебеширите. Стоят в студени класни стаи. Слушат истеричните крясъци на даскалиците, когато не стачкуват, разбира се. …Напред! Науката е слънце, което във душите грей!... та-рааа, та-ра, та-ра,та-та-тааа… За сведение на чукундурите от полителита и държавната администрация, ръководена от „за всичко ставащото недоразумение” в света около нас има интернет, има сървъри, работни станции, софтуер, позволяващи децата да разберат, че живеят през 2008 година, а не през 1908! Знам как биха ми отговорили по-горе набедените: няма пари, няма подготвени кадри, работим, предвидили сме и т.н. Бих им отвърнал: има и пари, има и подготвени хора! Не работите и не предвиждате! Няма администратори, няма политици, няма държавници! От вас чеп за зеле не става и това ви е ясно. Знаете, че ако слънцето на знанието огрее душите ни, вие много скоро ще си отидете с раничките на гръб…