10.12.2011 г.

Мнение


През 1984 г. моите родители ми подариха книгата на Джеймс Фрейзър „Златната клонка“. Дълги години - 27 :), стоя в библиотеката, попоглеждах я и така не я прочетох. Исках да натрупам повече знания, за да разбера по-добре написаното. Имах големи очаквания, които – както и в случая, са съпроводени с големи разочарования..
Тази есен (2011 г.), на жизнения път в средата :), реших, че натрупванията са преминали в качествени изменения и се заех с въпросното четиво.
Оценката за автора и книгата му е дадена от по-компетентни от мен хора. Все пак, очаквах, че освен подробното излагане на фактите ще намеря анализ и отговори на някои въпроси, които ме вълнуват. За съжаление, това не стана.
Изводът, който направих за себе си е, че „Златната клонка“ е едно обширно и подробно изследване на човешката глупост. За съжаление, и то непълно... Все пак, добре е книгата да се прочете. Дори само за да разрушим някои илюзии.
Електронният вариант на книгата може да намерите в „Библиотеката“.

16 коментара:

  1. това провокира интерес при мен да я прочета, поздрави и до скоро

    ОтговорИзтриване
  2. и аз я имам като подарък, отдавна не съм я чела.

    ОтговорИзтриване
  3. Ранни записвания за Гърция 2012, това е и целта :) Поздрави

    ОтговорИзтриване
  4. Емо, не знам дали ще се намери книга, за която да кажа, че не си струва да се прочете. Ще получиш много информация, което само по-себе си е любопитно :))

    ОтговорИзтриване
  5. Aria, знаеш, че с преминаването на годините гледната точка се променя, разбирането за вече четена книга също...
    Може би, с моето назландисване, пропуснах именно това :)

    ОтговорИзтриване
  6. Вина за разочарованието носи винаги голямото очакване - това е факт, който съм преживявала не с една книга или филм. Трябвало е да я прочетеш, когато още не си я разбирал, за да ти даде нещо ново. А ти чакайки 27 години си я надскочил книгата и тя не е имала какво до ти даде, а ти си се разочаровал.

    ОтговорИзтриване
  7. Честно казано не съм чела книгата на Джеймс Фрейзър „Златната клонка“, но така като гледам какво е мнеието явно не е кой знае какво.Но както казваш си заслужава да се прочете просто за да стигнем сами до някаква извод и да видим дали на нас ще даде някакъв отговор.Чакал си 27 години, браво на теб.Може би затова очакванията са ти били много високи и на края си се разочаровал.По-добре да не чакаш нищо от никой, за да не се получава това в живота.Блога ти е хубав и се радвам, се че попаднах на него.Дано по често публикуваш интересни теми и мнение.Поздравления и много успехи желая.Като се замисля аз съм била силно разочарована от филми, които са направени по книги.

    ОтговорИзтриване
  8. Съжалявам, че отговарям толкова късно, но нямах две седмици интернет...
    Благодаря за добрите думи!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Понякога именно, че очакваме прекалено много от дадено нещо, на края се оказваме с пръст в уста.Много разочаровани.За това няма какво да чакаме, а да хванем и да прочетем книгата в този случай.Пък каквото разберем разберем.Преди време си купих една книга, която така четейки съдържането ми се видя много интересна и малко зловеща, но уви се оказа най-обикновено четиво , от което съм прочела едва 60-70 страници, просто защото не ми е интересно и само чета без да помня какво съм минала, а тя е към 500 страници.От там си доказах, че не бива да имаме кой знае какви очаквания от нещо.

    ОтговорИзтриване
  10. Понякога очакванията ни не с такива каквито сме си мислили. Страхотна статия.

    ОтговорИзтриване
  11. Книгата е един невероятен подарък, който човек може да получи.Остава за спомен завинаги.Това да знаеш, че някой е седял и е писал с дни дадено произведение, само и само да сподели своят живот или възгледа за него, специално за теб, е нещо много силно.В момента в който получаваме книгата може и да не се трогнем много много.Но след време се оценява.С това чакане става въпрос за всичко от живота.Когато чакаме твърде дълго с надеждата когато стане да бъде идеално и незабравимо, всъщност получаваме само едно разочарование.Затова нека бъдем малко по смели и да действаме сега.Книгата е приятна за четене, аз лично също я имам.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е. Понякога поглеждам подарените ми книги и се връщам към приятни събития и спомени за хора.
      Лошото е, че вече почти не се подаряват книги.
      „Непрестижен“ подарък...

      Изтриване
  12. Започвайки да четем една книга ние имаме някакви надежди и предпочитания какво точно искаме да прочетем дори и несъзнателно вече сме си оформили някакво мнение за книгата и когато не е така малко се разочароваме.Книгата като че ли наистина е е особено престижен подарък,което е глупаво.Лично за мен да ти подарят книга е най голямо богатство,понеже от нея може да научиш много неща, пък и остава завинаги така да се каже.Книга която може да прочете лед време и твоето дете.На скоро беше коледа бях си поръчала книга, сама си я избрах, но с такова удоволствие и сега малко над 600 страници чета бавно и им се наслаждавам.

    ОтговорИзтриване