18.09.2010 г.

Лейди Ку-ку

Вярвах и вярвам, че бъдещето на нашите деца е в сигурни ръце. Като се започне от „простия“ учител и се стигне до не по-малко простия министър на образованието. Тази материя ми е отново близка и поради това, че внучка ми тази година е първи клас, което ме прави особено щастлив. Мисля си, че единственото, което мога да ѝ пожелая е здраве и много, ама много, късмет!
Повода за моето приповдигнато настроение са иновациите, които се прилагат в едно Хасковско училище. Вдъхващо надежди и мечти е израстването на музикалната интонационна среда в родното училище от нивото на закачливо-драматичните кючеци (т.нар. поп-фолк“) до АС гръмотевичка ДС и Лейди Га-га (каквото и да означава). Не ми е известно защо точно тези музикални легенди са любими на дечурлигата, но вероятно имам цивилизационно изоставане. Все пак, лейдито може и да са го чували между кючеците и маанетата, но AC/DC най-вероятно е любима на даскалите... Няма лошо!
Вярно е, има и хубави български песни. Нямам пред вид „Зйченцето бяло“ или „Пред нас са блеснали житата...“. Те са си добри, но от друго време. Има и български певци и групи, които са далеч по-добри от „гагато“, а и от „гръмотевичките“, но защо да маргинализираме нашите деца и внуци в рамките на едно племе с език, който никой на Запад, а още по-малко в Щатите, не разбира?!
Още много може да се разтяга локума, пардон - дъвката, по тези теми, но аз съм в трепетно очакване да видя какво са измислили в София... пък тогава може пак нещо да понапиша.

Няма коментари:

Публикуване на коментар