Достатъчно и необходимо...

Достатъчно ли е да си дашен, демек – да се продаваш, като закъсала стара дрогирана магистралка? Май не е.

Нашият пишман полителит, незнайно откъде дошъл, но очевидно накъде бутащ страната, постъпи и постъпва точно така.

Продава се и го прави с кеф и за мижав келепирец.

Какво ли не сториха политиците, заедно и поотделно, за ДПС като цяло и за турците (колко са турци и те не знаят, но щом така се „самоопределят“ - ашколсун!) конкретно? Всичко им бе дадено, дори и това, което не бе поискано. А сега, видите ли, к'во да пра'им – ген. Делов не бил достоен за почетен гражданин на Кърджали?!

Ми, нищо. Да въведем изучаване на турски и ислам в училище; да се научим добре да си подмиваме задниците и да видите после колко ще ни е по-лесно...

Същата работа и с циганите. Не знаели с кои портрети се гаврят. Айде бе! Що не са се снимали с родата и другите чавета? Нищо. Нека им се радваме. Те са нашето бъдеще. Като опънат и президента насред президентството съвсем ще станем юропейци. Толерантност му е майката! Толерантност, толерантност, ама у нас си е жива простотия... за тридесетина медни еуро...

В тоя ред и на американците позволихме да вдигнат паметник на разрушителите на половин София. Евала! Някои големи демократи все реват за паметника на съветската армия, синовете и внуците им го омазват, но по рождените им места като не са падали американски бомби, отде да знаят, че там където стъпят американските интереси трева не никне. Справка – Хирошима и Нагазаки. Брей, тея тъпи японци. Поне един паметник да бяха вдигнали на Енола Гей - майката на оня американски пилотин, миротворец и демократизатор! Ще...

Е, айде баста! Не, че няма и други, на които да не са се продали народните ни избрани любимци. Има.

Май няма кому да не са...

Анонс

-->

За романа на Анатолий Рибаков „Трийсет и пета и други години“ (новото попълнение в Библиотeката), ме подсети valsodar с негов пост във Facebook.

Имам книгата отдавна, но все не стигах до нея. Както и да е...

Възтрогнат ли съм – не. Разочарован ли съм – пак не.

Романът е частична анатомия на властта и не казва нищо ново, а и не би могъл. Трябва да бъдем омерзени от Сталин и обкръжението му, но с какво е по-различен той от подобните нему? Що се отнася до конкретиката – може да е било така, може да е било по-лошо, а може и по-добро. Въпрос на нюанси и авторова интерпретация – все пак, това е роман. Безспорно е едно – няма нищо ново под Слънцето – и преди, и сега...

Ето ви и един щрих от съвременността – Международният съд обвинява Караджич във военни престъпления. Добре. Добре, но защо на подсъдимата скамейка не са президентите на САЩ, които вършеха същото – именно военни престъпления, във Виетнам, Кувейт, Ирак, Сърбия, Афганистан... - можеш ли да ги изброиш всичките?! Можеш ли да изброиш всички демократизатори, миротворци, революционери, пролетарски и национални вождове, които унищожиха милиони през ХХ век и продължават и през XXI?

Победителите не ги съдели. Съдят ги – поредните победители. Не съдят само тези, които плащат победите.

Историческа истина

Колкото и странно да е, това словосъчетание си е пълен нонсенс или по-простичко казано пълна глупост.

От гледна точка на „историческата истина“ за българите, Левски и Ботев са герои, борци за национална независимост и т.н., и т.н.

От същата гледна точка, само че на турците, същите са прототипите на Осама бин Ладен, който по подобие на Ботев пуснал и брада!, и краят им е победа на законността и държавността.

Всъщност и двама са имали късмет, че тогава жизнените национални интереси на някои са съсредоточени само в омиротворяването на племената между Източното и Западното крайбрежие и опаткването на колкото се може повече индианци е било въпрос на краварска, пардон!, каубойска чест.

По отношение на писанията на такива личности като Ботев, Вазов, Заимов и подобните им също трябва да се подхожда от различни гледни точки. Моето скромно мнение е, че в българските учебници въпросните трябва да се изучават от българска позиция, в турските – на държавата Турция, - да си пишат тяхното мнение, ако въобще някой ги споменава, и т.н.

Лошото е, че българо-европейската и българо-американската (имам пред вид частта от Северна Америка, без Канада) братска дружба е не само въздуха и Слънцето за нас. Тя е и Парите, а когато става въпрос за тях няма тинтири-минтири!

Като пример за една добре обмислена историческа гледна точка, която обяснява позицията на тези с парите, е анонсирането на станалото в Хирошима и Нагазаки. Политиците и техните ибрикчии – турцизъм, но като сущий протобългарин не знам как е на татарски, споменават, че тогава някой хвърлил нещо и то взело, че избухнало и заличило един град, после още един..., но Кой? и Защо? с годините все повече и повече се забравя.

За българският младеж – опаа! - тийнейджър, ъв корс, това ще да е дело на Тройната коалиция, зад която прозира изцапаната с кръв ръка на един северен народ (от Молдова нагоре, та до Северния полюс, а също малко в ляво и вдясно), който и когато изтребвали индианците имал интереси по нашите земи, та затова са разни Шипки-мипки и други глогинки...

„Западният“ подобен няма какво да му мисли. Атомните бомбардировки са чиста проба тероризъм и ако някое надемократчено демократче добави и „държавен“ едва ли ще разбере колко близо е до „случилото се“...

По тези въпроси може да се пише още и още, но Комисията за защита от дискриминация е казала най-важното.

След подобни експертни анализи вече не ми трябва да се чудя ние българи ли сме или ...

Да. Точно там сме. В многоточието.

Посвещавам на моят приятел Иван Кюркиев, който тези дни отиде в един по-добър – надявам се, свят.

Загадка

The Dispute, 12th Century, Artist Unknown - 1600x1200 - ID 8

Докато ровех из разни папки и файлове (има ли тук тавтология е друг въпрос), намерих една картинка, която ме накара да си задам някои въпроси.

Виждате, че окото на десния диспутиращ е изместено нагоре по странен начин. Все едно на някой му се отплеснал инструмента и не е пробил на исканото място.

Да, но... става въпрос за произведение от XII век... Странно.

Цената на живота

Днес така се случиха нещата, че мисълта ми се отвя към цената на човешкият живот.

Правителството, четох някъде, отпуснало по 10 000 лв. на семейство на спасителите на двете момиченца по Черноморието. Това е актуалната цена у нас. Криза е. С тези пари май не могат да се купят само гумите на някой правителствен автомобил, но... криза е!

Преди години измъкнах при същата ситуация едни девойчета, но имах късмет и аз да изляза. Не съм търсил, а и не са ми предлагали награда. Въпрос на ситуация, на разбиране. Виждаш, че хора се давят. Можеш да ги извадиш, а може и да не го направиш... Какви 10 000, каква държава?! Личен избор и възможност.

Четох някъде, че израелската държава разменяла един свой пленен войник за цяло стадо палестинци. Ми, че как? Един сюблимен солджър на демокрацията може да струва само няколко десетки палестински говеда, терористи, майцеубийци и детеядци. Браво на такава държава. Уважава човешкият живот, но не на всеки...

От Втората световна война е известен случая с пленения син, на Сталин. Когато Хитлер му предложил размяна срещу пленен известен немски генерал, Сталин отговорил: „Не разменям лейтенанти за генерали!“. Въпрос на морал. Който както го разбира.

Пак на няколко места четох как същата тази Израелска държава посрещнала с почести загиналите при атентата в Сарафово и т.н. Браво! Тя наистина им е длъжна. Тяхната смърт е следствие на провежданата политика на техния полителит. Същото правят и американците. То са траурни залпове, то сгъват знамена на баклавички... Мани, мани! Обикновена пропаганда. Да му мислят тези, станали обект на миротворческата им политика. За тях няма тинтири-минтири. Да мрат.

Повдигна се въпросът и за шофьора на автобуса, който загина мърцина. Държавата, разбирай политиците, трябвало да му обърнат повече внимание (?!) и т.н., да го обявят за герой и борец против тероризма. Не ровете кокалите на човека. Нямал късмет – попаднал на неподходящо място, в неподходящо време. Толкова. На всеки от нас се случва. На кой повече, на кой по-малко.

В случая, държавата носи вина за провежданата външна политика, за невъзможността да опази вътрешния ред и сигурността на гражданите, за хаоса и паниката, които бяха допуснати, за смешните действия, предприети след атентата, за...

Моля се само, нашите политикани да не последват примера на своите американски и израелски учители по... по каквото се сетиш. Известно е, че когато текущия Голям брат пръдне, ние се насираме... Треперете. Някакъв дънер по телевизията обясняваше, че на Таймс скуер не можело да се влезне просто така, по човешки. Проверка на багаж, на документи и т.н., с разтреперан от възхищение глас словоблудстваше той... След малко ще слизам към центъра, та се чудя дали да не си облека нещо по-джиджано. Може вече в синята зона да правят снимка, да вземат пръстови отпечатъци и двойна такса... За демокрацията, разбира се.

Пол Гилдинг „Земята е пълна“

Всеки сам ще направи изводи за себе си от това видео.

Аз не съм съгласен, че съществуващата политическа и финансова система е способна да се самооздрави, доразвие и да продължи да съществува. Автора казва много верни неща, но не му е стигнала смелостта да поиска смяна на системата. Или, просто мисли, че не е необходимо...

След днешният ден

Когато някои държави поддържат ядрени арсенали, с които може да бъде унищожена Слънчевата система дори, това не е ядрена заплаха. Това е поддържане на равновесието в света и защита на демокрацията.

Когато други държави се опитат или произведат ядрено оръжие и носители, това е страшна заплаха за човечеството и особено за ония, които защитават демокрацията и тези държави трябва да бъдат наказани всячески.

Това се нарича ядрен тероризъм. Кой го упражнява оставям на вас да прецените.

Когато някой хаква сайтове и защити на хегемона на демокрацията и неговите васали, това е кибертероризъм.

Когато хегемона върши същото – вече знаете. Това е защита на демокрацията.

Когато защитниците на демокрацията засипват с напалм някоя държавица, когато я поръсват с обеднен уран, когато избиват цивилното население и заграбват природните богатства, това са все миротворчески операции.

Когато някой протестира и не иска да е прицел, бойно поле и арена на държавните интереси на миротовроците, той е терорист. Подлежи на омерзение, заклеймяване и унищожение навсякъде, където интересите на миротворците са накърнени. Това означава в целият свят. Интересите нямат държавни граници. Държавният тероризъм също.

То не бяха арабски пролети, то не бяха афганистански вечери, иракски бури, сирийски незнам какви си. То не бяха напъни Давид да се представи за Голиат, то не бяха размахвания на юмруци. Нетаняху позна в утайката на кафето си, предполагам, кои са и от къде са терористите още преди да се е разпръснал пушека от взривовете... Интересно защо не публикуваме мненията на „противната“ страна, но пък какво му е интересното? То е ясно...

Какво е това? Лудост някаква, що ли? Не. Обикновена политика...

Лошото е, че е необходима война. Тя е единствения изход в тази икономическа и най-вече политическа ситуация. Така се решават проблемите в обществото, в което живеем. Политиците – и „добрите“, и „лошите“, ще се скрият в своите бункери. Отгоре ще останат тези, които ги взривяват по автобусите и пазарите, ще остане пушечното месо на демокрацията, на християнството, на исляма, че дори и на великоеврейските претенции... Едно не бива да забравят льольовците, обитаващи „големите, стари демокрации“, че дори и „младите“ такива. Тяхното съзнание е точно толкова промито, манипулирано и омърсено, колкото и на нещастника, на който са обещали стотици девици в неговия рай и сит живот на семейството му тук и сега, за да нарами сакчето с взрива.

Е, може и да възникне малко проблемче за политиците – и за „добрите“, и за „лошите“. След „спасителната“ ядрена войничка може да има известен дефицит на обслужващ и гласуващ електорат, но да не се притесняват – глупаците никога не свършват.

Така е днес. Лошото е, че не виждам утре...

Единственото, което искам е да се окажа лош, ама много лош, пророк.

Кой е виновен?

Поредният доклад. Поредните кьорфишеци. Поредните хлевоустия.

Политиците от всички боѝ се обединиха, взаимно оплюха, но и взаимно оневиниха.

Няма виновен. За тези 23 години няма виновен политик, изправил се с достойнство да каже „Сгреших, народе мой! Простете ми!“. Това е нашенският политикан. Всички го плюят, а той вика дъжд вали...

„Няма безплатен обяд“, твърдят песимистите. Няма и безгрешни хора, твърдят реалистите. В крайна сметка, за всичко ставащо в държавата ни сме виновни ние – и аз, и ти, и той, и гласуващите и негласуващите. Всеки от нас, навършил пълнолетие и разполагащ с гласа си и свободната си воля. Ние допуснахме това да се случва в България и Филип и Жан, Ахмед и Иван, цар и пазвант да ни направят на маймуни. Маймуни и то от най-нещастните. Тези, които в зоологическата градина си блещят задниците или си пърчат пишките за някое бонбонче или бананова коричка.

Да, известни неща. Казвани и предъвквани.

За мен вече е трудно и камък да хвърля върху Грамадата на нашия гняв. Останаха ми само думите.

Къде е Левски?

Днес, преди 175 години е роден Левски

На кой му пука?!

Преди време някакви зевзеци искаха да го произведат светец. Него, разпопеният. Търсеха си знаме. Универсално знаме.

По време на монархията личността му също е на почит. Дори кръщават един от най-известните футболни клубове на него. На него, радетелят за „свята и чиста република“...

При социализма повтаряха името му като мантра, но забравяха за какво се е пожертвал. Важното бе с трагичен глас да се изрецитира „Левски, Ботев и... загиналите в борбата против фашизма и капитализма...“- Нерде Ямбол, нерде Стамбол...

Един от най-великите ни съвременници – Николай Хайтов, правеше и невъзможното да намери и докаже кокалите му. Наследството на човека са идеите му, не скелета. Но пък Божо Димитров щеше да го нареди между средния пръст на св. Йоан Кръстител и Созополския вампир. Търчете, туристи!

Сега портрета му е задължителен аксесоар на всеки що-годе политик. Не знам, тези същества не ги ли сърби гадно между плешките, когато той ги гледа отзад?

Познавам един поп от малко родопско градче. Млад човек. Сам върши всичко по черквата – и ремонти, и украси... Мисли как хората да дойдат в храма, а не чака.. Направи голям хаир за едно дете. Някой ще каже „Е, и!“. Ами, нищо. Но в него е Левски.

Дядото, дето се оказа най-големият дарител на храм „Александър Невски“ също е Левски. Децата ни, които побеждават по математически олимпиади и IT състезания, в тях е искрицата на Левски.
Познавам много хора, в които Левски живее и се гордея.

Този, който носи Левски в себе си, се отличава по морала, не по парите и постовете му. Всеки от нас може да даде десетки примери за това...

Но, всъщност, на кой му пука!

Анонс

Новото попълнение в Библиотеката е антиутопията на Джон Уиндъм „Денят на трифидите“. Не бих казал, че е от най-любимите ми книги, но причината да я включа в Библиотеката е, че скоро попаднах на нейна екранизация. На някой от каналите вървеше първа част на едноименен филм. Гледах, гледах и, като човек, който все пак помни прочетеното, стигнах до баналния извод, че освен заглавието и най, ама най-основната идея книгата и филма нямат нищо общо. Типично по холивудски.

Разбира се, не за първи път, се замислих за подмяната. Подмяната като начин на живот, като начин на управление.

Известно е, че демокрация – най-простичко, означава управление на народа. И ето ви отново същия похват. Дори в своите корени – древна Елада, демокрацията не е това, което и се приписва. Да, народът е участвал в управлението, но кой е участвал в народа? Който не знае да си направи справка. Във всеки случай „говорещите животни“ - робите, не са били част от тогавашната демокрация.

Е, живота върви напред, обществото също, което не е много сигурно, но... днес всичко е по-демократично. Днешните „гласуващи животни“ имат къде, къде повече „права“, след които е и правото, и задължението, и гражданската позиция да гласуват за техните овчари.

Нещата са прости. Номерът е да се промъкнеш/измъкнеш от масата на гласуващите в елита на тези, за които гласуват. После е лесно.

Ето и един положителен пример:

Браво, Соня! Едвам се удържам...