Анонс

-->

За романа на Анатолий Рибаков „Трийсет и пета и други години“ (новото попълнение в Библиотeката), ме подсети valsodar с негов пост във Facebook.

Имам книгата отдавна, но все не стигах до нея. Както и да е...

Възтрогнат ли съм – не. Разочарован ли съм – пак не.

Романът е частична анатомия на властта и не казва нищо ново, а и не би могъл. Трябва да бъдем омерзени от Сталин и обкръжението му, но с какво е по-различен той от подобните нему? Що се отнася до конкретиката – може да е било така, може да е било по-лошо, а може и по-добро. Въпрос на нюанси и авторова интерпретация – все пак, това е роман. Безспорно е едно – няма нищо ново под Слънцето – и преди, и сега...

Ето ви и един щрих от съвременността – Международният съд обвинява Караджич във военни престъпления. Добре. Добре, но защо на подсъдимата скамейка не са президентите на САЩ, които вършеха същото – именно военни престъпления, във Виетнам, Кувейт, Ирак, Сърбия, Афганистан... - можеш ли да ги изброиш всичките?! Можеш ли да изброиш всички демократизатори, миротворци, революционери, пролетарски и национални вождове, които унищожиха милиони през ХХ век и продължават и през XXI?

Победителите не ги съдели. Съдят ги – поредните победители. Не съдят само тези, които плащат победите.