Наивитет

Бизнесът е като брака. Правиш фирма и за добро и за лошо, и в радост и беда, при печалба и загуба тя си е все твоя. Когато даваш всичко от себе си на 110% (не мога да разбера от къде идват тези +10%, не мога да разбера от къде идват и 100-те %, тъй като е научно доказано, че ползваме само около 1/3 от възможностите на мозъка си, но... това е друга тема), работиш неуморно и се отнасяш отговорно (...и това него разбирам) към парите и печелиш. Тогава всичко е хубаво и красиво, и приказката за пазара и пазарната икономика се лее като трелите на менестрел...

Да, но... лошата държава, която не е стопанин (като че ли ти си...), измисля някаква нова такса, данък или нещо такова. Започваш да губиш. Пена Затварачката остава без бентлито си. О, ужас! Задаваш си сакралния въпрос „Какво да се прави?“

Ми, много е лесно. Калкулираш всички загуби, такси, данъци, бентлито на Пена и т.н. в цената на това, което правиш. Намираш някой льольо (може и да не разбира, но да му тропа чейнето), който да обясни на абдалелектората как ценовия шок, скок и т.н. е формиран от лошата държава, хитрите европейци и, разбира се, предишните управляващи (които и да са те); може да добавим Маркс и Путин за цвят, като незабравяме и китайците (как ли е на китайски „уау“?...) и си готов. Пак печелиш, семейството е добре, Пена още по-добре и отново си в елита, каквото и да значи това...

Досаденият читател ще запита: Добре де, но това си е чиста пазарна икономика, това е действителността, така се прави за да има свобода и демокрация и то толкова, колкото можеш да си закупиш! Къде е наивността?

Ами в това, че дори и за миг, все пак посмях да помисля, че печалбите и загубите са за собственика. Сега печалбите са за собственика, загубите се покриват от купувача. Ми, що не споделим и печалбите бе, уважаеми бизнесмени?

Ми, що... Наивитет! (най-меко казано...)

Предложение

Някакъв депутат от ГЕРБ предложил да няма, ама хич, ДДС при продажбата на електромобили. Прекрасно! Ще си купя няколко. То било само за фирми, но аз имам Фирма. Вярно е, че от години е „замразена“, но ще я размразя. Що ли? Ами така е, няма да разберете докато ми чете глупостите, а не мислите да бизнес... Със спестените пари от ДДС-то ще мога да закупя повече „човешки части“, ще мога да гледам повече овце и още повече картофи. Продукцията ще разкарвам по села и паланки с електромобилите, а за мен ще си купя „Майбах“. Дааа, бах или не – не помня, но... важното е далаверата да се точи!

Все пак, за да спи спокойно Дянков, предлагам ДДС-то за книгите да се вдигне двойно. Няма как, трябва да има баланс. Балансът е висшия пилотаж в икономиката. Вчера чух съобщение на статистиката, че цените на плодовете и зеленчуците паднали. И за тях двойно ДДС! Ще падат! Всички цени се вдигнали с около 25 % (!), а те ще падат! Бах цените!

Е, не че народа се е юрнал да купува електромобили и книги, но... важна е идеята.

И друго ме гложди аджеба, мозъкът спада ли към „човешките части“ или е само консуматив. Въпросът е важен, щото човек като си влага парите трябва да го прави разумно и спекулативно. Ще се търсят ли „мозъци“, няма ли да се търсят... that is the question.

И аз, и ти, друже сме идиоти

В последните дни общественото внимание бе фокусирано върху действията на някакъв пишлегар дето „изрисува“ Паметника на съветската армия в София. Оценките бяха от гениално до извратено, разни малоумници подскачаха наоколо радостни или покрусени, а от кметицата (с новата ѝ прическа като каска на войник от вермахта) разбрахме, че не е партизанка... Ми, то всяко нещо с времето си.

Дааа, разбираемо е. По такива вааажни, цивилизационни въпроси българинът не може да стои безмълвен. Трябва да има Гражданска позиция. В ранната пречистваща утрин около монумента бил забелязан дори кмета на Долно Цурцулево с ролетка в ръка. Мерил от тук, мерил от там и смотолевил, че ще направи постъпки „където трябва“ паметника да бъде преместен на мегдана и долноцурцулевчани да му се радват и да го обгрижват. Дошла му дори идея да заформи около него рок фестивал на ВИСове* от 70-те. Така Долно Цурцулево ще се издигне до „нивото“ на Разлог, пък после в благородна конкурента борба ще атакуват постиженията на геронторока в Каварна...

Случи се и друга случка, но за нея съм сигурен, че ще остане незабелязана. Най-много някой журналист или блогър да драснат нещо; „националните“ телевизии да отделят по няколко секунди във вечерните си емисии и всичко бързо ще заглъхне като аплаузите, под които Борисов прерязва поредната лента...

Интересното идва после – когато започнем да плащаме.

На пазарно-административното недоразумение ДКЕВР, воглаве с лицето Ангел Семерджиев, му бе казано да реши цената на „нощния“ ток да се повиши съобразно с исканията на топлофикациите. И въпреки първоначалното дърпане „експертите“, начело с най-големия такъв, клекнаха. Защо ли?

Както винаги, особено интересни са оправдателните „аргументи“. Някой си Илия Николаев заявил, че нощната енергия в цяла България била неестествено евтина!? Искрено се надявам въпросният да няма нищо общо с икономическата професия. Определянето на която и да е цена като „неестествено евтина“ би предизвикало, меко казано, присмех, но не и у нас. Другият икономико-енергиен корифей – Семерджиев, пък заявил "България е уникална в целия свят, защото изобщо има нощна тарифа и въобще цената й на тока е близка до тази на отоплението. Обикновено във всички страни електроенергията е доста по-скъпа". У-ни-кал-но! Щом нещо е по-скъпо по света дай да вдигнем цените. Бравос! Нема лошо! Но, интересно е защо никой не говори за цената на работната сила и не прави сравнения с други страни. Е, то е ясно. Ако някой го направи то ще лъснат голите задници на управляващите през последните 20 години.

Разбира се, такива анализи има и те не са секретни. Въпреки това българинът ще е „за “или „против“ Паметника на съветската армия или този пред американското посолство; той се интересува повече от това с кой/коя се чука някой ритнитопковец или какво и къде си е сложила някоя фолкпевица, а нехае за сметките, които ще плаща в най-близкото бъдеще...

В крайна сметка, за кой ли пореден път се доказва верността на извода, че всеки народ си заслужава управляващите.

* За младежите, ВИС – вокално инструментален състав. Примерно, „Щурците“, „Песняри“ и т.п.

Нещо не е баш така...

Поредният протест заради високите цени на горивата мина и замина. Не предизвика нищо друго освен някакво задръстване, което не е прецедент за София, псувните на непротестиращите и слаб медиен интерес.

Всъщност кому „накривиха шапката“ протестите? Май само на техните ко­леги-шофьори и на никой друг. Очевидно, че на шефовете на „Лукоил“ не им пука. В същия ден те обявиха новите, разбирай – по-високите (естествено), цени на горива­та. Правителството и общината доволно потриват ръце, въпреки че формално подкрепят или поне не пречат на стачниците. Едните ще съберат по-голям акциз – сега е предизборно време и всяка стотинка е важна! Другите са фактически подпо­могнати от протеста в техните усилия да увеличат ролята на градския транспорт, за което вземат тихи, пълзящи мерки¹.

Протеста, като цяло, доведе и до увеличаване на разхода на гориво, пора­ди по-дългите заобиколни маршрути, карането „първа-втора-спирачка“ и т.н. За мен изводът е еднозначен: полза от протеста имат тези, срещу които е организиран.

До тук добре. Не откривам топлата вода. По-важен е добрият стар въпрос: какво да се прави?

Зареждането за стотинки, задръстването на градовете, икономията – май­ката на мизерията, не вършат работа. Не можем да се откажем и от колите си. Те не са лукс, освен в някои случаи, а необходимост. Всеки „софиянец“ знае, че ако имаш да свършиш три неща, без кола може да отидат три дена. С кола – един предиобяд...

Някой ще каже: Да, ама виж какво става в Гърция, във Франция и т.н. Там хората протестират и постигат целите си, но ние 'щото сме българи... Както и друг път съм подчертавал – цветът на кожата, етноса, народността нямат никакво значе­ние. Ние не сме „по-качествени“ хора от чукчите, нито пък гърците са такива спрямо нас. Ако си мислите, че политиците в Гърция, Франция или където и да е по света са по-загрижени от нашите за своите избиратели, лъжете се. Политиците са еднакви навсякъде и имат единствената грижа да бъдат избрани отново, да бъдат на власт, да ги има! В противен случай те са Никой. Както обичаше да повтаря дядо ми: с по­литика се занимават тези, от които нищо друго не става...

При нас има особена обществено-политическа ситуация. БСП знаят, че имат „твърд“ електорат, който ще гласува за тях каквото и да се случи, както и да управляват, което беше доказано. Същото се отнася и до останалите политически партии от „прехода“. За едни господ е Доган, за други Костов, а конюнктурата носи по вълните си днес Борисов. И, повтарям, няма никакво значение някоя от изброените кифли как ще управлява. Българинът гласува за „неговата“ партия, за „неговия“ чо­век!

Тази обществена нагласа трябва да се промени. Всеки политик трябва да знае, че е „слуга на народа“, а не обратното. Всеки от тях трябва да трепери за поста си. Това и само това е начинът да бъде накаран да работи „на ползу роду“.

Ако продължаваме да мислим, че Борисов, Станишев, Костов са „добри“, но тези около тях крадат и безчинстват, не можем да отидем по-далеч от нагласите на съветското общество по времето на сталинизма.

Начинът е един. Преценка на фактите и мислене, необременено от медий­ни внушения и политически обещания. Вземане на съзнателно решение дали да се гласува и ако да – за Кой и Защо.

1 Някой може да репликира, че това е похвална политика. Може да ми даде пример и с други „евро­пейски“ столици, където министрите ходят с велосипеди на работа. Известни са ми тези факти, но – според мен, тук и сега те не са приложими.

Хора! Помогнете!

Уважаеми съблогърки и съблогъри!

Някой от вас занимавал ли се е с „направата“ на разсад за домати, чушки и т.н.?

След като разбрах, че китайците, индийците и бразилците ще опоскат всичко и цените ще продължат да растат като гъби, а също така и поради наличието на свободна площ и време реших да се заема със зеленчукопроизводство за самозадоволяване.

Моля, споделете личен опит, съвети, линкове, но само не ме разубеждавайте :)))

Предварително благодаря!

Обикновена гениалност

До днес мислех, че финмин Дянков е просто луд. Посипвам си главата с пепел и признавам: недооцених човека и най-паче икономиста в този човек, и то не какъв да е икономист, а ге-ни-ален!

Какъв полет на въображението! Каква марианска дълбочина на мисълта!

Ех, Българио! Когато някое от твоите чада се затрие да учи по чужбините и се върне, събира очите на аборигените тук.

Мога да продължа да лея елейни слова на заслужено възхищение с отсенки на професионална завист, но... стига!

Днес про-анти-малтусианеца Дянков откри причината за ръста на цените на храните в световен мащаб. Ми то е толкоз просто, а затова и гениално. Развиващите се икономики на Индия и Китай предизвикали увеличаване на бройката на средната класа в тези страни и - поради факта, че пипъла там е много, - нарастването му довело до увеличено търсене на храни в световен мащаб и тяхното поскъпване. Казано по-простичко - людете позабогатели и започнали да папат повечко и ето ти глобализационна беда! Правилността на наблюдението и заключението се потвърждава и от развитието във времето и пространството и на повечето наши политици. Първите им случайни снимки в някоя медия изтипосват мъченик с поднормено тегло, живещ на банички и топла вода от някой минерален извор. Сега и те самите трудно биха се познали, а за нас е очеваден техния принос за поскъпването на храните поне в регионален мащаб.

С благородната завист до тук.

Искам да задам само един въпрос и отговор не чакам.

Защо уважаеми Дянков храните и в България поскъпват?

Та у нас средната класа, доколкото я имаше, бе унищожена след 1989 г. Именно тези хора понесоха в пълна степен последствията на „прехода“ и бяха ограбвани от всяка следваща вълна „народни любимци“. У нас не се наблюдават тенденциите, характерни за Индия и Китай. Консенсусна е оценката, че има някаква средна класичка, а останалото са много много бедни и малко много богати. Това предполага свито потребление, а следователно - според Вас, и намаляване на съответните цени. Това не се наблюдава и веротяно ние отново сме някакво световно изключение.

Не приемам обяснения от сорта, че цените на световните пазари пряко се отразяват на цените на Женския пазар в София. Цената на магданоза в Сечуан няма нищо общо с тази на същия в Казичене.

Разбирам, че в тази обстановка ни е нужен враг. Преди дни един ваш колега по начин на мислене, посочи с пръст Кадафи като виновник за скока на цените на горивата у нас. Сега имаме нов и къде-къде по-мащабен враг - средните класи на Китай и Индия!

-------------------------

И сега ги чувам как плюскат мръсниците, и мляскат...

Спекулянты 2

Както и предполагах, управленската немощ, икономическата безпомощност, законодателната несъстоятелност и обикновената простотия надделяха. Малоумниците взеха, че създадоха Специален орган към МС, който щял да следи за спекулата с цените на основните хранителни стоки! Въх!

Очевидно, така ще се постигнат няколко цели.

Първо, ще бъде увеличен щата на МС, на свободните места ще бъдат назначени предизборно СеМеЧе-та*, които със зъби и нокти ще „работят“ за ГЕРБ. На тези места случайни хора не се слагат. Хеле пък специалисти.

Второ, ще се отговори на тежненията на „народа“ - пак предизборно. Ще посочат отново с пръст всеки, който не им харесва, за спекулант и ще го „санкционират“. Точно тук машинката ще спре. Няма как това да стане. Няма законодателство. Държавата тук не може да пипа. Миро може да пуши като руски самовар, но... само въздух под налягане... Единственият начин е да направят някакво специално законодателство и с помощта на специалните си съдилища да започнат чистката сред „спекулантите“, като за по-лесно ги наричат – примерно, кулаци, врагове на народа и т.н. Както се казва, „специалните органи“ изискват и други „специални работи“ около тях... Всекиму е ясно какво следва след това, но... мълчи народът...

Трето, просто като историческа справка. Преди малко повече от 10 години имаше такъв орган - „Комисията по цените“ (който иска ще си намери пълното наименование). Тогава обаче, правилата на икономическата игра бяха други и имаше нормативна база, която да осигури работата на комисията. В интерес на истината и тогава Комисията не се справяше със задълженията си по ред причини. С идването си на власт, правителството на Софиянски промени правилата на играта, по-късно – при Костов, тя се изроди в Комисия на потребителите и под това име успешно живурка и сега.

И най-важното. Функциониращо звено не се прави като сбиротък от разни министерства и ведомства. Съответните ръководители ще изпратят там най-ненужните или неудобните, или некадърните си хора, но не и такива, които ще свършат нещо.

И така, уважаеми съданъкоплатци! С нашите пари бе създадена поредната мъртвородена, напълно безполезна и скъпо струваща предизборна измишльотина. Да ни е честита!

* Който не си спомня от късния соц – абревиатурата СМЧ означава „силно мой човек“...

Спекулянты

Вчера в мрежата отново лъсна моя дразнител Миро Вдигниценичка. С блеснали очи ала дон Кихот и усмивка на Джокондата обясняваше как повежда борба със спекула­та и със спекулантите, как ще сложи в ръцете на минпред лостовете за регулиране на цените и още, и още... лавина от простотия, глупост и некомпетентност. Днес гле­дам, че май някой го е озаптил да си седне на задника и да млъкне. Не се вижда нищо с корен „спекула“. Все пак, като имам пред вид околната среда, по-вероятно е затишие пред буря, а не разумно решение от типа „трай си, като не знаеш“...

От друга страна, не е лошо да се каже някоя думичка профилактично за прочутата спекула и спекулантите. Искам предварително да уточня, че понятия като „лошо/добро“, „истина/лъжа“, „честно/нечестно“ нямат отношение по въпроса. Става въпрос за спазване на правилата на икономическата игра в условия на монетарна финансова система и свободно пазарно стопанство. Оттам-нататък всички финтифлюшки са за отвличане на вниманието. Някой бил казал да изгоним търговците от храма, но неговите последователи се усетили, че ще ручат жабета и пак си ги прибрали...

И тъй, приели евентуално тези предпоставки, да продължим.

Вече е очевидно, че всеки търговец и всеки производител са спекуланти.

Определение за „спекула“ колкото искате, но най-общо може да се каже, че това е търговска сделка при която се стремиш да купиш на по-ниска цена и да продадеш на по-висока. Т.е., това е нормална търговска практика. Никой, освен ако не е идиот или в много особени случаи, не купува нещо за 10 лв., след което да го продаде за 5 лв. Същото се отнася и за производителя. Той влага някакви ресурси в производството, след което прибавя по някакъв начин печалба, с която да започне следващия жизнен цикъл на производството, пък и своя, и предлага произведението си на търговеца. Двамата се сбърбулечкват за цената, като всеки тегли в посоката на своя интерес. Производителя иска да продаде по-скъпо, търговеца да купи по-евтино, като при следващата стъпка от движението на стоката към пазара, ролите се сменят. Следва­щият търговец, т.нар. прекупвач, се стреми да купи по-евтино и т.н.

В тази ситуация и в условията на пазарна икономика правителството не може да направи нищо, ако не иска да бъде сметнато за ретроградно, марксистко, комунисти­ческо, тоталитарно... Така ли е? Не съвсем. Така мислят пожарникари, физкултурни­ци и ветеринари, които са попаднали където не им е мястото.

Първото нещо, което правителството може да регулира са отношенията продавач-ку­пувач. То може да определи точните стъпки на процеса и по този начин да сведе до минимум отклоненията, породени от извъникономически причини. Тук е мястото и на формализиране на ролята на прекупвача. Другият начин за регулация е мястото. Сделките се извършват само на стоковата борса по определен ред. Тогава се постига публичност, прозрачност, сравнимост на цените и т.н. - все неща, които хората са ги измислили толкова отдавна, че ме е срам да го кажа... Ако всичко това не става по начина, по който го иска държавата, тогава се намесва репресивния апарат и т.н. Всичко това не са розови полюции на икономист на жизнения път в средата. Това е съществена част от управлението на държавата и тя не е измислена от мен.

Няма да продължавам повече, защото не ми е работа да пиша наръчници по преква­лификация от ветеринар в средно грамотен икономист. Това тези юнаци трябваше да направят преди да се захванат с управлението на държавата. Да управляваш една система, като я придвижиш от т. А до т. Б по пътя на развитието, не е лесна работа. Понякога природните дадености – човешки или природни, спасяват положението, но когато и те липсват... жална им майка на управляваните.

Между другото, едно от по-пълните определения за „спекула“ видях тук, (цък) но руснаци­те са „забравили“ още едно значение на понятието, именно – като идеологема. Като такова то доби отрицателен смисъл и у тях, и у нас. По тази причина все още сочим с пръст хората, които просто танцуват в крак с музиката и чрез тях оправдаваме собствената си некадърност...

Неделни терзания

Философите твърдят, че развитието върви по спирала, обикновено нагоре. При нас нещата, както обикновено, са различни. Вече 22 години се завиваме като тирбушон в социално-икономическото дъно и продължаваме успешно надолу.
Въпреки това, ако съдим по някои признаци, прехода в България наистина завърши.
Твърденията на лаиците, че уж у нас имало свободен пазар, като основа на икономиката, загубиха и последния си аргумент. Това стана с промяната на Закона за автомобилните превози и възможността общините да определят пределни цени на таксиметровите превози.
Всеки малко грамотен икономист като чуе „пределни цени“ разбира за какво става дума. Преди години имаше Комисия по цените, която се занимаваше с тази материя. Една от първите стъпки на правителството на Софиянски бе нейното премахване и пълното освобождаване на цените на хранителните стоки, които бяха останали последните подлежащи на регулиране. Плодовете от това решение берем и сега. Правителството по никакъв начин не контролира цените на храните, а само констатира техния растеж. Разни министри от настоящето правителство през ден-два се изцепват как ще... - всъщност, всеки е чул изхвърлянията им. Мисля, вече и на последния слабоумник му е станало ясно, че това е мисия невъзможна. В сегашните икономически условия у нас цените се определят от пазара. Такава е формалната позиция. Поради липсата на какъвто и да е контрол и на законодателство, което да регулира отношенията между стопанските субекти и „калкулирането“ на цените, у нас - не само по тези въпроси, цари пълен хаос. На практика, цената на магданоза на Женския пазар може да се обоснове с движението на цените на стока по иизбор, на стокова борса по избор някъде по света. Всъщност, цените у нас се определят от настроенията и мечтанията на посредниците по веригата и крайните продавачи. По света има 1001 начина за въздействие на държавата върху икономическите процеси. Толкова „свободен пазар“ едва ли има нейде, но... очевидно така изнася на властимеющите и техните господари.
Сдържаното ми недоумение идва от факта, че управляващите са се загрижили да регулират цените на такситата, а нехаят за цените на хранителните продукти! Не знам те как го правят, но „обикновените“ хора се хранят три пъти на ден, ако могат да си го позволят, и се качват на такси, ако е крайно належащо...
Погледнем ли по-сериозно на тези проблеми, цените на такситата, та дори и тези на храните не са най-важните. Определяща е цената на труда, но никой „не си спомня“ за нея. Когато някой политик ми заговори как цената на това или онова била най-ниска у нас как да му повярвам? Той не претегля доходи и цени в съответните държави, а говори в абсолютни стойности. Възможно ли е да е от незнание. Много е възможно. Но със сигурност може да се каже, че основната цел е да се заблуди „материала“. Очевидно успешно. Някой да е чул възмутата народна от непрекъснато растящите цени на храните и замразените доходи?! Няма и да я чуе...
По улиците дефилират гейове, легионери, скоро и комунистите ще се разщъкат - пролет иде, но средностатистическия избирател пийва ракийка, пуснал е чалгата „до дупка“ и чака... Чака да му се размине, но няма как да стане. Когато накрая и манафите заблъскат по вратата на „апартаментчето“, ще бъде късно. Много късно.

Пенсионерски чалъми

Апел!

Уважаеми пенсионери, социално слаби и обикновени прости потребители! Носете фотото, което виждате у лево винаги със себе си. Може като значка на ревера, може увеличено на гърдите. Важно е да е на видно място. Така ще се разбере чий човек сте и няма да ви вземат за будала. Ще ви „удрят“ само в кантара.

По същество

Уважаеми будали! Азбучна истина е, че един ветеринар, физкултурник* или пожарникар не могат да знаят какви са икономическите лостове, с които могат да въздействат върху цените на пазара в случаи като този. Голяма част от вас също могат да незнаят как се прави това. Но... подобни знания не са ваше задължение. Вие искате (би трябвало), когато сте гласували за някой да ви управлява, той да е в състояние да въведе ред в държавата. В държава, за която се предполага, че е демократична и още повече - член на Европейският съюз, ред се въвежда не с „шменти капели“, обиколки по пазарите и тържищата и полицейски акции (пр. „Мандарините“). Ред се въвежда с политически и икономически лостове и механизми. Който не го умее да си ходи в родното място и там да кротува.

Да, ама у нас важи поговорката „Ахмак лозе копа, юнак вино пие“. След като избрахте юнаците да ви управляват сега приемете с достойноство ролята на ахмаци.

А наздраве!

* Той дори и в Уикипедия не е сам...

За цените интуитивно

Става въпрос за цените на цигарите и хляба. Цените на цигарите вече не ме вълнуват - от януари не пуша, но ми бе интересно докъде ще стигне безпросветността на управляващите. Стигна до там, че и малко повече, отколкото си мислех. Цената на средна българска кутия цигари е 4 - 5 лева, което е 4 - 5 пъти повече от цената на един хляб*.
Тъй като от доста време преди да спра да пуша пуша и обичам хляб, съотношението на цените на тези две стоки винаги ми е правило впечатление. Още от живково време съотношението е приблизително 1:1 и такова остана и в демократичното настояще. След 1989 г. всяко правителство искаше да вдигне цената на цигарите. Безспорно това е доста примамлива на пръв полед идея. Все пак разумните доводи надделяваха. Управляващата ни завера си е самодостатъчна и раузмни доводи не влаат. Ни в главите, ни, .ъзовете, ни в бурканите...
Чета сега за цените на хляба по мрежата и разбирам колко съм бил неправ. И на мен ми се случва...
Уважаеми читателю! Грозната истина е друга. Не цените на цигарите са високи, а цените на хляба са ниски!
Аргументи икономически не срещнах. Нито за едните цени, нито за другите. В сила е старият келнерски виц: като искаш да надпишеш пиши му „ако мине“ и датата, пък ако мине...

* Разбира се, релациите са относителни. Който иска по-точно да си ги сметне.

Ураааааааааааааааааааааа

Уважаеми дами и господа, другари и другарки, и други несретници! Можете да ме поздравите, да ми се възхитите, да ме цитирате, да кажете, че ме познавате от невръстен зародиш, да ме облажите... Каквото решите - в този или избран от вас ред. Защо? - веднага питате вие. - Облажването си е сериозен ритуал, малко преди да ти поникне нимба около междуушието. Защо ли? Защото открих вселенския икономически закон, наречен от мен "Малкият закон на Големия Славунчо"! Той гласи: "Цените на дребно на стоките и услугите за населението не се влияят по никакъв начин от цените на международните пазари на същите стоки и услуги. Цените за населението имат трайна тенденция на растеж." Завиждайте и дерзайте! Но и мислете - може пък и на вас да хрумне нещо :))) П.П. На резонният въпрос - Защо "Малкият закон на Големия Славунчо", а не нещо друго? Веднага отговарям: - За да няма медийни девиации - "Големият закон на Малкия Славунчо" звучи двусмислено... П.П. на П.П. Като се земислих (де да ми се случваше по-често!) реших, че и в двата случая има двусмислие - ех, език ти роден наш, гарниран с буйно подсъзнание! За това, като краен вариант, до който съм достигнал чрез размисъл, с присъщата ми скромност, определям името на закона да е: "Вселенски закон за цените на Славунчо". Така.