Перманентно лицемерие

Предлагам всеки ден от 03:00 до 15:00 да се обяви перманентен национален траур. Причините могат да бъдат намерени в информациите от Съюза на българските автомобилисти. Следващата цел тярбва да е перманентен световен траур по същото време. За това не е нужна аргументация - световните медии са заети основно с преразкази и картини на трагедии. Не трябва да се забравя и случайната естествена кончина на някои от нас. През останалото време от денонощието трябва да цари перманентно веселие! Все пак, за да скърбим за някой, преди това той е трябвало да се роди, изучи, ожени/омъжи и други малки житейски веселбички. На тези, които ще ме обвинят в обикновен цинизъм ще кажа: изпратил съм много близки хора. Смъртта е трагедия за най-близките на починалия. За другите е факт - повече или по-малко любопитен, дори за огромното мнозинство от хора - напълно безразличен. Най-честите разговори на погребение се въртят около това, колко струва ковчега, кои са дошли и кои не са... Пък на помена като пийнат по някоя чашка настава една... В случаи - като последната трагедия на Бакаджиците, ролята на държавата е да установи причините, да накаже виновните и да вземе мерки подобни катастрофи да не се случват. Мъката и болката остава за най-близките. Ако някой може да им помогне да го направи. Другото е лицемерие!