Декларации...

Пак ми попадна пред очите един документ, който по своята попозност и безмислие е сравним единствено с Комунистическият манифест или с Хартата за правата на човека - Декларацията за независимост...
Като всички документи от този тип и тя започва с лъжа - всички хора били „създадени“ (кавичките са мои) равни... Може и така да е за някое празно междуушие, но... Няма да се впускам в предълги коментари. Тези няколко думи могат да бъдат обсъждани дълго и от философска, и от социална, и от икономическа, и от религиозна гледна точка, но... друг път.
Просто ми се ще да припомня на търсачите на щастие, че всички се раждаме неравни. Умираме неравни. Само смъртта ни изравнява. След това - никой не знае, но на всеки според вярата му :)

Перманентно лицемерие

Предлагам всеки ден от 03:00 до 15:00 да се обяви перманентен национален траур. Причините могат да бъдат намерени в информациите от Съюза на българските автомобилисти. Следващата цел тярбва да е перманентен световен траур по същото време. За това не е нужна аргументация - световните медии са заети основно с преразкази и картини на трагедии. Не трябва да се забравя и случайната естествена кончина на някои от нас. През останалото време от денонощието трябва да цари перманентно веселие! Все пак, за да скърбим за някой, преди това той е трябвало да се роди, изучи, ожени/омъжи и други малки житейски веселбички. На тези, които ще ме обвинят в обикновен цинизъм ще кажа: изпратил съм много близки хора. Смъртта е трагедия за най-близките на починалия. За другите е факт - повече или по-малко любопитен, дори за огромното мнозинство от хора - напълно безразличен. Най-честите разговори на погребение се въртят около това, колко струва ковчега, кои са дошли и кои не са... Пък на помена като пийнат по някоя чашка настава една... В случаи - като последната трагедия на Бакаджиците, ролята на държавата е да установи причините, да накаже виновните и да вземе мерки подобни катастрофи да не се случват. Мъката и болката остава за най-близките. Ако някой може да им помогне да го направи. Другото е лицемерие!

In memoriam

На 15.11.2008 г.

внезапно почина

Иван (Иво) Анталовичев

на 37 години

Един добър човек,

който ще ни липсва