Съветникът от Дондуков № 2

Човек, когато сбърка, трябва да си признае. Така печели уважение. Когато продължава да си вре носа там, където не трябва, става най-малкото смешен. И, докато "пропуските" са допустими за обикновения човек, за един президент не са. Добре е, след като "съветите" ти са дали отрицателни резултати, да си седнеш на онуй нещо и да си траеш. Най-много да поздравиш победителите и да ги оставиш да се оправят със своите отговорности. За мен има две причини за демонстрираното "бащинско" поведение от страна на президента. Или си е повярвал много, или играе. Ако е първото не е добре, но най-вече за него. Ако е второто - пак не е добре, но за нацията. Има голяма вероятност "съветите", които дава, да са изказани публично с ясното съзнание, че няма да бъдат приети именно по тази причина. Това също е начин да насочваш събитията. Нещо от сорта на: "Не можеш да скочиш в пропастта... Кой, АЗ ли не мога?!"... Вече не веднъж съм писал за абсолютната ненужност на президентската институция в нашите условия. Няма да се връщам на "факторите", които ни я натресоха. Ясно е едно - в този й вид и с тези функции тя е излишна и, още повече, вредна. Според мен, по-добре е структурирана власта в САЩ, във Франция и в другите т.нар. "президентски републики. Мисля, че този вариант е добър и за нас, но... Интересното е, че - поне засега, никой нито иска премахването й, нито преминаването към президентска република. Бъдещето ще покаже :)