Новина

БСП номинира Ивайло Калфин за кандидат президент.
И к'во от това?!

Полемично

Политиканите започнаха с предизборните си напъни и резилъци покрай кандидата за президент. Аз не мога да си представя Сидеров или Цветанов като президенти. Не, че президентската институция има някакво значение за обществото, тъкмо напротив, но тези двамата толкова отдавна са надхвърлили нивото на своята некомпетентност, че са жалки в щенията си. Въобще не обсъждам варианти с разни трактори, силажомелачки и други доилни апарти. Нека тежат на съвестта на тези, които ги подкрепят...

До сега имахме за президент: политик, писател, адвокат и историк. Всичките те, заедно и поотделно доказаха, че президентската институция е крайно ненужна, претенциозна и вредна „демократична“ приумца на Кръглата маса. Чул съм всичките позовавания на световни и европейски практики в полза на това решение, но в крайна сметка у нас то нямаше нищо общо с практичността или необходимостта, а бе взето единствено под влияние на конюктурата и външни „капацитети“, които ни съсипаха първо политически, а след това икономически... Или беше обратното? Има ли значение...

Умишлено не се спирам на „качествата“ на досегашните президенти. Спорът около качествата нормално ще се изроди в тезата „да, ама нашият кандидат е по-добър защото...“.

Споменавал съм и друг път, че съм привърженик на президентско управление, което до голяма степен редуцира разните демократични пенкилери и е много по-близо до реалното управление на обществото, отколкото узаконената демократична безотговорност и безхаберие. Все пак, такова решение не би могло и не трябва да бъде инициирано от сегашното Народно събрание не само заради мнозинството в него, но и заради цялостния му състав...

Според мен, поредността на събитията трябва да е друга.

На първо място, всеки от нас трябва да се запита: „Каква е ползата или вредата от президентската институция?“, а не „Кой кандидат е „моят“ или на „моята“ партия?“. Аз мисля, че президентската институция е излишна и вредна при съществуващото държавно устройство и по тази причина няма да отида да гласувам. За мен, в случая, не е важна чия е „мажоритарната“ кандидатура, а каква е нейната роля.

На второ място, при пренебрежимо участие на избирателите в президентските избори, е възможно да се поставави въпросът за легитимността на избора и да се инициира свикване на Велико народно събрание. Иницативата трябва да бъде от гражданите, а не от разни котерии с реална цел, наречени партии. Когато във  Великото събрание бъдат мажоритарно избрани мислещи личности, ползващи се с доверието на избирателите, тогава може реално да се постави въпроса пред тях - парламентарно или президентско управлние и други важни структурни въпроси.

Разбира се, има и други възможности. Да излезем на улиците и наложим „народната воля“ чрез бунтове или революция. За мен това не е разумно решение. Това вече се е случвало и се разбра, че не носи дълготрайни ползи за никого, освен за малка група тарикати, които след това се обявяват за спасители на нацията и т.н.

Можем и да си мълчим. Добре де, но вече търпи ли се?!

Та, с две думи казано, дилемата на тазгодишните изборни страсти трябва да бъде не „за кого?“, а „защо?“.

Може ли да се получи? Може! Достатъчно е да мислим с главите си, а не да се захласваме по рекламите, които ни осигуряват „анален комфорт“...

Говори се...

Социолози казали, че Цветков и Дянков не ставали за президент...
Това е очевадно за среден полуидиот, но май не за всеки...

Очаквано театро...

Глутницата помияри се настани около президенството и чака... Очакваше се да чака. Чака последният кокал, по който има малко месце - президентския пост. Няма никакво значение кой е президент сега - Първанов, Иванов или Петров. Важното е, че не е някое клонирано R2D2, което да кръжи радостно пищейки около Големият Железен Мъж.
Малко по-настрани обикалят двамата Големи Илюзионисти - Костов и Сидеров. Оставили са двете си партии на масата в някоя квартална кръчма и точат лиги, но внимават. Те са от гърмяните хиени. Знаят, че днес е така, но утре - утре може да иначе и, въпреки това, чакат... Какво да правят!?
Интересно е това, което каза Ангел Марин. Ако Първанов не е президент, ще стане той. И на него ли ще му приложат номерата от селски вечеринки?! През това време мандата ще мине и... каква е ползата?!
Май простотиите са с далечен прицел. Президента подготвя политическото си бъдеще, а „политическите опоненти“ :))) искат да го съсипят...

Съветникът от Дондуков № 2

Човек, когато сбърка, трябва да си признае. Така печели уважение. Когато продължава да си вре носа там, където не трябва, става най-малкото смешен. И, докато "пропуските" са допустими за обикновения човек, за един президент не са. Добре е, след като "съветите" ти са дали отрицателни резултати, да си седнеш на онуй нещо и да си траеш. Най-много да поздравиш победителите и да ги оставиш да се оправят със своите отговорности. За мен има две причини за демонстрираното "бащинско" поведение от страна на президента. Или си е повярвал много, или играе. Ако е първото не е добре, но най-вече за него. Ако е второто - пак не е добре, но за нацията. Има голяма вероятност "съветите", които дава, да са изказани публично с ясното съзнание, че няма да бъдат приети именно по тази причина. Това също е начин да насочваш събитията. Нещо от сорта на: "Не можеш да скочиш в пропастта... Кой, АЗ ли не мога?!"... Вече не веднъж съм писал за абсолютната ненужност на президентската институция в нашите условия. Няма да се връщам на "факторите", които ни я натресоха. Ясно е едно - в този й вид и с тези функции тя е излишна и, още повече, вредна. Според мен, по-добре е структурирана власта в САЩ, във Франция и в другите т.нар. "президентски републики. Мисля, че този вариант е добър и за нас, но... Интересното е, че - поне засега, никой нито иска премахването й, нито преминаването към президентска република. Бъдещето ще покаже :)