Психология - "Духът на времето"

Най-често психологията се определя като „наука, изучаваща душата и поведението на човека“. Днес в нея можем да обособим две основни направления: бихевиоризъм и генетична психология. Те се опитват да отговорят на въпроса – кое оказва по-голямо влияние на човешкото поведение: природата или възпитанието? Групата на генетиците твърди, че поведението на хората е силно зависимо от предаваната по наследство генетична информация и се основава на инстинктите. Ние често чуваме по новините как при някакво изследване е изолиран ген, отговорен за предразположението към пушене или към определени политически възгледи. Така се създава впечатление, че човек е програмиран по някакъв начин и всички наши особености на характера и склонности са заложени в нас от рождение. Бихевиористите твърдят, че човека е продукт на условията на обкръжаващата среда и житейските обстоятелства. За това всички действия на човека са в следствие на осмисляне на преживяното, нивото на знания и степента на разбиране на обкръжаващата действителност. Така те определят, че за човешкото поведение ключово значение има осмислянето на житейския опит, а не наследствеността или инстинктите. Кой е прав? Както обикновено, истината е накъде на средата. Нашият стремеж за продължаване на рода е тясно свързан с основният инстинкт за самосъхранение – това наистина е заложено в нас на генно равнище. Все пак, реализацията на тези потребности е напълно обусловена от обществената система, в която човек съществува. Ако някой расте в условията на дефицит, бедност и е с ограничени възможности за намиране на работа, в него се възбуждат естествена мотивация за незаконни действия за да оцелее на всяка цена. В същото време при човек, който няма такива проблеми отсъстват и мотивите за подобни действия. От друга страна, човек който е израснал в елитно богато семейство вярва, че неговото обществено положение и богатство са символ на неговия статус, което му позволява да експлоатира хората или да постъпва незаконно, тъй като той е по-висш от другите. В крайна сметка, именно обкръжаващата среда и условията на живот оказват най-голямо влияние върху нашите постъпки. Огромен брой изследвания потвърждават този извод. Хората не се опиянчват заради генетичната си предразположеност към алкохола. Те стават алкохолици заради лошо възпитание, влияние на околните или тежки условия за живот. Ако често възпитавате децата си чрез насилствени методи те, на свой ред, ще се отнасят така със своите деца. Когато медиите натрапят някоя идея на обществото – например, тероризма, то хората са принудени да вярват в това, независимо от реалностите. Същността е в това, че всички ние сме уязвими и подложени на промени организми, силно зависими от условията на околната среда и развиващи се съобразно с нея. За това е толкова важно да оценим установените традиции, убеждения и ценности и да разберем къде ни водят в крайна сметка. В никакъв случай не трябва да се абсолютизира всичко, което днес приемаме за истина. Утре е възможно то да бъде отхвърлено и признато за грешка. Ние трябва да спазваме този очевиден закон на развитието и винаги да бъдем открити за нова информация. Хората винаги се стремят „да правят като всички“ и послушно следват общоприетите стандарти. В съвременното общество човек се бои, че на личното му мнение могат да се присмеят или то да бъде отхвърлено. Това е глупаво – ние все пак се учим от своите грешки и, би трябвало, да приветстваме обоснованите опровержения, а не да се страхуваме от тях. Фриц Пърлс веднъж казал: „Човешкият вид е единственият в природата, способен да се намесва в хода на своето развитие“. Това трябва много добре да се разбере, тъй като хората са свикнали сляпо да се придържат към привичната система от убеждения, създавайки прегради пред новите идеи и спирайки по-нататъшното развитие. Паричната система и теистичните религии са основните парализиращи прогреса институции. Религиозните учения проповядват догматични възгледи за света, основани на вярата, отричането на нова информация и при отсъствието на логика. Паричната система, в която и да е държава, е основана на противоборството и съперничеството. Всяка конкуренция е насочена единствено за поддържане на собственото благополучие. Нейната основа е егоизмът и това неизменно довежда до създаването на статични институции, които не се променят в полза на обществото. Това е в разрез с техните интереси и заплашва съществуването на такива обществени институции, като корпорациите, правителствените структури и т.н. Това е много ирационално.