Виц на деня (редактиран)

Прочетох в dir.bg този виц:
„Питат политически социолог :
-Кога две политически партии могат да направят коалиция ?
-Когато политическите им програми си приличат като две капки боза...“
При това условие аз бих задал въпроса:
„Кои две политически партии не могат да направят коалиция?...“

Краят на глупостта?

Поводите за написването на тази оптимистична утопия са няколко. На първо място е постинга на kalbotobg; на второ – един природен феномен, който до сега не бях наблюдавал – грееше слънце и валеше сняг! Тук се обръщам с благодарност към доставчика ми на еленергия и предоставилите му тази възможност защото, ако не бяха те, с нос забоден в компютъра, едва ли щях да обърна внимание на природното чудо. Всъщност, спирането на тока, прекъсна писането ми на коментар към въпросния постинг и ме накара да погледна през прозореца, тъй че... в крайна сметка – надеждата ми, че човешката глупост ще има край, ме накара да се словоизливам. Между другото – колебанията в елзахранването продължават с пълна сила. Много е вероятно да гръмне и този компютър – трети поред, но удържат ли се ръцете блогърски?! Та след тази мъглява (щото съм бесен!) интродукция, да се върнем на темата – свободата в мрежата и стремежа на администрацията да я следи и, евентуално, контролира. Тема, която аз си позволих да разширя драматично, както ще се убедите. Ще задам един реторичен въпрос: "Трябва ли службите за сигурност да си вършат работата?". Трябва, разбира се. Тази тяхна работа е свързана основно с набиране, обработка и анализ на информация. Въз основа на тази информация се правят изводи и "лошите" отиват където им е мястото. До тук добре. Теоретично е така. Но... Защо така остро реагираме против намесата? Защото липсва доверие. Ние, гражданите, нямаме доверие нито на службите, нито на администрацията. Защо ли? Ами, всеки може да даде своя отговор. Добре. Къде е лошото? Лошото е, че имаме удивително къса памет – пак като граждани. Сега за всичко са виновни БСП, ДПС и НДСВ, със съответните им лидери. Тази вина в бъдеще ще се конкретизира (от последните часове – „случаят“ с Държавната агенция по приходите) и има, макар и малка, вероятност след изборите да ни управлява друга партия или коалиция. И какво от това?! Сега, политици, на които мястото им е ако не в затвора, то – най-много в кварталната кръчма, да разказват спомени, изведнъж се изпъчиха с целия си гьонсурат да обясняват какво светло бъдеще ни чака ако изберем тях! И имат претенции за мнозинство, и т.н. Други, които още не са имали възможност „да се пробват“ на... гърба ни, вече мазно се изливат по медиите у нас, а навън си търсят по-добър материал... За това припомням за късата ни памет. Забравихме кой продаде дружествата за електроснабдяване, чистотата, водата; забравихме кой продаде (това е точната дума – къде отидоха парите? Никой не казва...) АЕЦ „Козлодуй“ и т.н., и т.н. Забравихме кой кой беше през годините и какви ги вършеше. Хак ни е! На изборите пак ще търчи народа към урните. Да избира! Демокрация. Краставици... Поредния nonsensus. Ръководителят на парламентарната група на НДСВ се изцепи в един от най-гледаните сутрешни блокове, че връщането на изискванията на БДС (Български държавен стандарт) е все едно да върнем социализма с плановата икономика! А де... Какво да отговориш? Нищо. Той дори не се аргументира и не е необходимо. На какво разчита. На късата памет, но и на още нещо – на нашата емоционалност. Колко от нас си задават въпроса, когато наближи време за избори: „По-добре ли живея след четири годишното управление на .......... (може да заместите с хайдушката абревиатура, на която желаете политическа сила)? Как се представиха преди като управляващи? А като опозиция? „Новите“ какво обещават?“ и т.н. Колко от нас прочетоха програмните и предизборните пасквили, дори на любимите си политически сили? Няма такива работи! Ще четем, ще мислим, айде бе, ние да не сме .......... (епитет по избор). Повечето от нас казват: „Е, те тия са! Щото са .......... (възможна е всякаква аргументация!). Отношението ни по-най важните въпроси е основано на късата памет и емоции. Разделени сме на сини, червени и... tutti colori... манджа с грозде.... Показателно е, че при защитата на различни политически сили се използват едни и същи аргументи... Междувременно, тока пак спря. Пак погледах през прозореца, видях хубавия си голям двор, в който щъкат разни животинки, дори помияра на съседа. Няма ред. Така е, защото хубавото ми голямо куче хвана нанякъде и още не се е върнало... Цари хаос, но ако вярваме на една теория, това е по-висша форма на подреденост и т.н. - няма да се отплесвам... Нали съм почитател на Вадим Зеланд и транссърфинга – не ми пука за нищо и всичко ми е наред... В крайна сметка, за да остана верен на принципа да не критикувам без да предложа вариант за оправия, бих казал: за да живеем нормално трябва да си спомним, че сме разумни на квадрат (homo sapiens sapiens - такова име сме си дали на нашия модел хуманоид) и да мислим, преди да вземем важни решения. Всеки запознат с работата на администрацията, пък и всеки средно интелигентен, може да обясни, че до определено ниво нещата се вършат от експерти (специалисти) в съответната област. Иначе работата съвсем няма да върви. Над тях започват политическите назначения. При тях нямат значение интелигентността, образоваността, почтеността и т.н. Важното е да са верни на съответната партия! Тези недоразумения се намесват пряко и некомпетентно в работата на подчинените им специалисти с едничка цел – лична и партийна изгода. Защо тогава не се питаме: за какво са ни партиите и техните протежета? Освен, че се хрантутят на наш гръб, каква е ползата от тях? Ама, това било демокрацията. В конкурентната борба на различните идеи за бъдещето, народа избирал най-доброто! Трънки... Виждате го „най-доброто“ и по света, и у нас. Всеки мислещ човек взема решения, имайки пред вид някакви показатели, които му подсказват какви биха били последствията от неговите действия при различни стойности на тези показатели. Лелеее... Тук не е необходима идеология, политика, вяра и т.н. Въпрос на възможности: за подбор на показателите, за събиране на информация, аналитично мислене, изводи и вземане на решение. Просто е. Същевременно и сложно. Защото трябва да си компетентен специалист в съответната област. За това техническите решения се вземат от инженери, икономическите от икономисти, лекуваме се при лекари, а не при литератори и т.н. Защо тогава безропотно приемаме, че има някаква висша каста, някакъв полителит, чиито състав разбира от всичко??? Защо не оставим управлението на държавните и обществени структури в ръцете на специалисти, а го даваме на посредствени обещавачи? Доколкото съм запознат, в теориите за управление на системи никъде не се споменава за партии, идеологии, религии и тем подобни. Няма. Подчертавам – на всякакви системи – технически, финансови, социални. Принципите се променят, но въз основа на развитието на знанието, а не на развинтената политическа фантазия. Когато изхвърлим политиката от живота ни и оставим управлението в ръцете на специалисти, можем да говорим за гражданско общество или общество на гражданите. В такъв случай ще можем да търсим отговорност от вземащите решения и ще въздействаме ефективно върху работата им. Демокрацията или управлението на народа, особено когато е 100 % опосредствано, е залъгалка за наивници. Такива са и другите съвременни „форми“ на държавно управление. Решенията за развитието на обществото не могат да бъдат политически, защото по своята същност са безсмислени, но изгодни някому, но не на самото обществото. Решенията могат да бъдат експертни, в зависимост от възможностите на съответната система. В тази връзка е глупаво да копираме това, което правят други хора при други дадености... Според мен, това е разумният подход. А това, че някой обещава да въведе ред, да има прозрачност, да .......... (пожелайте си нещичко) и т.н. е поредният опит да си хапнеш хубаво от обществената баница, пък за материала – трохите. Къде е оптимизма? И къде утопията? Е, и на мен не ми е много ясно, но като спре тока отново, ще погледам през прозореца – може истината да е там, някъде навън...

Когато задниците лъсваха...

Началото на 2009 г. - времето, когато задниците лъсват, за пореден път. Следете внимателно медийните изяви на нашите политици и политическите действия на нашите медии и... ще видите как задниците лъсват. Интересна гледка, която не бива да ни пречи да направим една класификация. Твърди задници. На тях ясно личи емблемата на дупеползвателя - звезден флаг на ивици, червено знаме, син флаг на звездички. Меки задници, които - ако наблягаме на психологията, можем да наречем шизофренични. На едната буза едно флагче, на другата - друго. Като го погледнеш отляво - един, като го погледнеш от дясно - друг... Задници за общо ползване. На тях вече не личи телесният цвят. Облепени са със символи и етикети на каквото ти душа иска. Който хване такъв задник, веднага му лепва етикетче. Върху най-омразното друго такова. Като табло за некролози. Последен по време, първи по право - ако леко преиначим римската традиция. Какво прави впечатление? Българското знаменце липсва. По обясними причини. Националните интереси много по-лесно се продават, отколкото отстояват. Тъй де! За съжаление, до изборите това ще е гледката - големи нашарени задници и големи плямпащи усти. Забелязва се корелация между големината на задника и на устата. По-големият задник, носи по-голяма уста, но и малките задничета са зинали яко... Питате се, как може да се види едновременно задника и устата? Може! България е страната на възможностите. Тук всичко е възможно... И трите вида задници - ако читателят забележи нов вид или нюанс на описаните моля, нека е така добър да съобщи, имат поне една обща очевидна прилика - пълно отсъствие на мозък. А, сега се сещам. Има и едни студентски задничета, които са много близки до третия тип, но по-често се използват за вътрешно политически цели. Традицията е от зората на "демокрацията", след това 1997 г., утре... Та тъй. Мислете си от сега - бавно и полека, дали на изборите да не зачеркнем задниците.

Искаш бебе - плащай!

За успокоение на младите майки - няма да правя калкулация на разходите по посрещането на човек на този свят. Простата причина е, че не чакам бебе, а внуче :). Обаждам се вчера на малката щерка да я питам как е, малко да поговорим и т.н. - термина й е на 08.10. и, съвсем нормално, е притеснена. От дума на дума, а те се въртят все около предстоящето събитие, стигнахме до присъствието на зетя на раждането. Аз съм малко против по този въпрос. Смятам, че мъжа трябва да вижда жена си винаги хубава, а и по други такива общочовешки причини, но... да не се отклонявам. Детенце ми обясни, че той искал да е там, но... трябвало "да даде", "да почерпи", "да мушне" (къде ли?!) 1 000 (хиляда) лева за да присъства на раждането на собственото си дете!!! Не коментирам неговата позиция - детето си е негово, жената си му е жена - да правят каквото са решили! Но, що за дивотия е това! Веднага се разфучах, исках да се обаждам в болницата и т.н. Оказа се, че е безмислено. Официално никой не иска пари! Като искаш - гледай, но... абе, трябва да си цакаш за да те пуснат. Те това е истината. Пореден щрих пред широко отворените ми очи, с които наблюдавам случващото се в Мила Родино. Този път при отношението към родилките и новопоявяващите се строители на демокрацията. Разбираемо е в случя, бащата да плати за някакви консумативи, които ще ползва при раждането - марля за устата, ръкавици, шапка, та дори и кофата с вода, дето ще му лиснат, ако се свлече по време на събитието ... Предполагам, че няма да го пуснат с дрешките, с които обикаля по София града. Но, това биха били някакви левчета, а то - 1 000 лева! И тези хиляда кожи ги смъкваш от гърба на нормално младо семейство, което има... - знаете горе-долу какви приходи и разходи! От къде идва това отношение в държава с нашите демографски проблеми?! Защо за жените, престрашили се да родят, държавата не поеме разходите по раждането? При определени условия, разбира се! За първите три деца, например, които са достатъчни за подържането на популацията. За останалите - да си му мислят. Тези дето раждат по 5 - 6 от съответния брой бащи - и те да му мислят. Защо за VIP стая и избор на екип трябва да се дават луди пари? Не е ли всяка българска майка за тази държава very important person?! Не е! Написаното е малко рошово, разбъркано, но... в момента не мога иначе! Отдавна избягвам да напиша това, въпреки много поводи, но вече няма накъде! Това правителство трябва да си ходи! Този полителит трябва да си ходи! Те са не само вредни, те са опасни за България! Призовавам всички българи! Не гласувайте по никакъв повод за тази котерия! Нито един от тях: червени, сини, жълти, зелени, пембени... не заслужават вашето доверие! Разберете, българи - няма друг начин да се отървем от тях! Всички аргументи от сорта, че гласуването е израз на нашата воля, демократична процедура, европейско мислене и какви ли не тинтири-минтири само ще докарат ако не същите, то други на власт. А по своята същност те пак са същите! Не се заблуждавайте да търсите "спасението" или "истината" в някоя личност или партия от полителита. Няма ги там! Не гласуването също е ярък израз на собствената воля, позиция и достойнство! За Бога, братя! Не гласувайте! Заради нас, заради децата ни, заради внуците ни!