Мъже на моята, и около нея, възраст бодряшки се нахъсват:
- Няма да се даваме, брато!
Хубаво, няма да се дадем..., а и кой ли ни иска?!
17.02.2010 г.
15.02.2010 г.
14.02.2010 г.
black sabbath
Една история, започнала преди 40 години...
Някои от тогава започнахме да изтръскваме главите си и до сега май нищо не остана от малкото, което беше :)
Някои от тогава започнахме да изтръскваме главите си и до сега май нищо не остана от малкото, което беше :)
13.02.2010 г.
12.02.2010 г.
Вопъл за...
От няколко дни т.нар. „господари на ефира“ ни занимават с героизма на техният кореспондент във Велико Търново.
Какво виждат зрителите? Някакъв юнак, въоръжен с микрофон и още един с камера, напинят да влязат в чужда собственост и да „вземат“ интервю от човек, който очевидно не желае да бъде сниман и да дава интервюта.
От анонсите става ясно, че - според журналиста и „оплаквания от потърпевши“ човека, с който двата шута-господари се гаврят е виновен в нещо си. Забележете, според журналиста и според „артистите“, а не според съда, примерно!
След жалните вопли и подсмърчания на странните мелези между журналисти и артисти си задавам въпроса: ако някой такъв недовършен дойде и се опита да влезе в двора ми и аз му забия един между очите или пусна кучето да му сдъвче гащите, докато е в тях, ще ли бъда обявен за народен враг, да ме сочат с пръст и да упражняват върху мен бедната си словесност?
Ще, разбира се! Кой съм аз, че да искам Закона да ме защити?!
Какво виждат зрителите? Някакъв юнак, въоръжен с микрофон и още един с камера, напинят да влязат в чужда собственост и да „вземат“ интервю от човек, който очевидно не желае да бъде сниман и да дава интервюта.
От анонсите става ясно, че - според журналиста и „оплаквания от потърпевши“ човека, с който двата шута-господари се гаврят е виновен в нещо си. Забележете, според журналиста и според „артистите“, а не според съда, примерно!
След жалните вопли и подсмърчания на странните мелези между журналисти и артисти си задавам въпроса: ако някой такъв недовършен дойде и се опита да влезе в двора ми и аз му забия един между очите или пусна кучето да му сдъвче гащите, докато е в тях, ще ли бъда обявен за народен враг, да ме сочат с пръст и да упражняват върху мен бедната си словесност?
Ще, разбира се! Кой съм аз, че да искам Закона да ме защити?!
Sancta simplicitas или...
Няма да коментирам съсипването на българската икономика като цяло и по структури. Не ми се разправя с тези, които ще ме обвинят в носталгия към миналото. Не съм носталгично настроен. Няма да изпадна в това положението на социална безтегловност, в което бяха много „бивши“ преди 1989 г. Само ще припомня, че все още не сме достигнали икономическите показателите и жизнен стандарт от 1989 г., и не е ясно кога ще стане това... Все някой ден, но нека първо да доживеем до пенсия.
Все пак, темата е по-конкретна. Не за първи път пиша за „странната“ дипломатическа практика, която - очевидно, се приема за нещо нормално. Не мога, и няма, да разбера защо всеки новоназначен американски посланник се чувства длъжен да се изтъпани някъде да ни набива капачките както се сети?! Не мога да приема, че вместо да бъде обявен за persona non grata и да си ходи поживо, поздраво, създания като Паси му се радват и пригласят! Всъщност, това е разбираемо...
Тук ще вметна за сведение и опресняване на паметта на „антиносталгиците“, че това бе абсурдно да се случи преди 1989 г. Някой ще каже: не знаем какво е ставало зад кулисите! Да, не знаем. Все пак, дипломацията и вчера, и днес, и утре ще бъде задкулисна игра. По тази причина, проява на отвратителен вкус е да отидеш на дипломатчески прием с каубойски ботуши, освен, разбира се, в България, Румъния и някои южноамерикански територии...
Изписаното до тук е по повод на едно събитие, превърнало се в традиция - лекцията на американския посланник у нас. Услуживите журналисти са „извадили“ есенцията: САЩ предлагат ПРО и от България... Естествено, че никой не е учуден, щото преди някой ден „предложиха“ и на Румъния. Никой не е учуден и от позите на онова нещо - Паси. Чакам само да видя как ще равне в благодраствен плач при вида на първата американска ракета навлизаща на наша територия...
Избягвам да съм краен в оценките си, особено когато се отнасят до България и до българите, но сериозно се замислям, че има някакъв сериозен национален дефект щом след Иван Асен II, от 769 години, от 30 поколения българи не може да излезе свестен човек да управлява този народ!
Негово Американско превъзходителство не е виновен. Защитава интересите на държавата си и, като своите предшественици, го прави добре.
Притеснява ме, че няма кой да спре нашенските айдуци, които през последните 20 години унищожиха държавата икономически. Спират и препятстват разитието на атомната енергетика и газопреносната политика. Вкараха ни в НАТО и ЕС, ще докарат и американска ПРО, като по този начин ще гарантират бързото и безболезнено физическо унищожение на българите, които очевидно пречат някому на тази територия...
Все пак, темата е по-конкретна. Не за първи път пиша за „странната“ дипломатическа практика, която - очевидно, се приема за нещо нормално. Не мога, и няма, да разбера защо всеки новоназначен американски посланник се чувства длъжен да се изтъпани някъде да ни набива капачките както се сети?! Не мога да приема, че вместо да бъде обявен за persona non grata и да си ходи поживо, поздраво, създания като Паси му се радват и пригласят! Всъщност, това е разбираемо...
Тук ще вметна за сведение и опресняване на паметта на „антиносталгиците“, че това бе абсурдно да се случи преди 1989 г. Някой ще каже: не знаем какво е ставало зад кулисите! Да, не знаем. Все пак, дипломацията и вчера, и днес, и утре ще бъде задкулисна игра. По тази причина, проява на отвратителен вкус е да отидеш на дипломатчески прием с каубойски ботуши, освен, разбира се, в България, Румъния и някои южноамерикански територии...
Изписаното до тук е по повод на едно събитие, превърнало се в традиция - лекцията на американския посланник у нас. Услуживите журналисти са „извадили“ есенцията: САЩ предлагат ПРО и от България... Естествено, че никой не е учуден, щото преди някой ден „предложиха“ и на Румъния. Никой не е учуден и от позите на онова нещо - Паси. Чакам само да видя как ще равне в благодраствен плач при вида на първата американска ракета навлизаща на наша територия...
Избягвам да съм краен в оценките си, особено когато се отнасят до България и до българите, но сериозно се замислям, че има някакъв сериозен национален дефект щом след Иван Асен II, от 769 години, от 30 поколения българи не може да излезе свестен човек да управлява този народ!
Негово Американско превъзходителство не е виновен. Защитава интересите на държавата си и, като своите предшественици, го прави добре.
Притеснява ме, че няма кой да спре нашенските айдуци, които през последните 20 години унищожиха държавата икономически. Спират и препятстват разитието на атомната енергетика и газопреносната политика. Вкараха ни в НАТО и ЕС, ще докарат и американска ПРО, като по този начин ще гарантират бързото и безболезнено физическо унищожение на българите, които очевидно пречат някому на тази територия...
8.02.2010 г.
Прозрение...
В началото на миналият век Димитър Благоев задава въпроса: Що е социализъм и има ли почва у нас?
Изминалото столетие показа, че въпросът е до болка наивен и, в крайна сметка, реторичен... Няма, разбира се! За съжаление, този извод не се отнася само за социализма. От друга страна, какво освен социализъм, авторитаризъм и преходни периоди има в нашата история след 1878 г.?!
Спомнете си за Стамболов, цар Борис III, Червенков, Живков... Сега нещата си дойдоха отново на мястото. Бойко Орела, както го изтипосаха български лондонски интелектуалци*, закриля добрите и лови лошите...
Мисля си, че основната маса от нацията е доволна, както е било и при управлението на гореизборените. Това показаха и изборите...
Култа към личността е формата на народната любов, а диктатурата и авторитаризма я изпълват със съдържание...
Бойко, Бога пази!
————————————————————————
* те такова животно нема
Изминалото столетие показа, че въпросът е до болка наивен и, в крайна сметка, реторичен... Няма, разбира се! За съжаление, този извод не се отнася само за социализма. От друга страна, какво освен социализъм, авторитаризъм и преходни периоди има в нашата история след 1878 г.?!
Спомнете си за Стамболов, цар Борис III, Червенков, Живков... Сега нещата си дойдоха отново на мястото. Бойко Орела, както го изтипосаха български лондонски интелектуалци*, закриля добрите и лови лошите...
Мисля си, че основната маса от нацията е доволна, както е било и при управлението на гореизборените. Това показаха и изборите...
Култа към личността е формата на народната любов, а диктатурата и авторитаризма я изпълват със съдържание...
Бойко, Бога пази!
————————————————————————
* те такова животно нема
7.02.2010 г.
Пенсия ли?!
Няма да се разпростирам по най-обсъжданите въпроси около пенсиите и пенсионирането. Дали ще доживеем пенсионна възраст; дали ще я преживеем и с колко; достатъчна ли е пенсията; в един или два фонда да се осигуряваме и т.н. Това са все теми, които отвличат вниманието на материала и не му позволяват да си зададе екзистенциалния въпрос: За чий уй работи? Зададе ли си го материала - колкото и да е тъп и ограничен, ще разбере, че отговорът е: За всеки друг, но не и за своя!
Та тъй... Как стоят нещата по света и у нас?
Общо взето така:
1. Раждане: раждат те, след което - по един или друг начин, те отглеждат до навършване на пълнолетие. Не мислиш за пари, или не много. Дават ти ги (1). Израстваш физически, интелектуално и морално :))), и си готов да „заемеш своето място в обществото“. По нашите земи ти правят абитуриентска като свадба и... живота започва (2).
2. Работа: независимо от пол, раса, вероизповедание, местообитание и сексуална ориентация започваш да работиш (3). Не вярвайте на екшъните и сапунките - в живота не става така! От изработеното, в зависимост от това коя страна местообитаваш, ти вземат между 30 и 70 % - под формата на данъци - преки и косвени, такси и т.н. - начини много и все добре измислени! Обикновено там, където този процент е по-висок, е измислено и „социалните придобвки“ да са по-големи. Това безплатно, онова - безплатно, но... безплатен обяд няма и това, за съжаление, не е само удачна словесна форма описваща колко ни е акъла... Всичко си плащаш и то с парите взети от теб под различни благовидни политически и икономически причини! Разбира се, не правят изключение и различните „системи за пенсионно осигуряване“, които са перфиден механизъм за ограбване на болшинството - данъкоплатците, от малцинството - политическата класа (4).
3 и 4 би трябвало да бъдат „пенсиониране“ и „смърт“, но тъй като не е ясно кое ще настъпи първо, ще се въздържа от осмисляне...
Как стоят най-простичко нещата с т.нар. „пенсионно осигуряване“?
От работещият се взема определена сума, като му се казва, че това са парите, с които ще охолства след като се пенсионира. Предлага му се и втори, че и трети пенсионен фонд за още по-голямо благоденствие... На практика, с взетите от него пари, се осигуряват пенсиите на тези, които в момента получават такива и се посрещат ред други разходи на политическата класа. Това става независимо от политическата система в съответната територия на местообитаване (5). Да, пенсионерите в Германия сега са по-добре от тези в България, но това няма нищо общо със смисъла на нещата... Политици, отличаващи се с особена наглост дори за политици твърдят, че това е проява на социална солидарност! Тук ще спра, щото иначе ще започна да псувам...
Какъв е смисления начин да осигуря старините си при съществуващата парична система?
Аз го виждам така:
- работя, част от парите - не по-малко от 5 и не повече от 10 % отиват за данъци - все пак трябва да има някаква структура, която да ме обслужва и аз отделям пари за нея;
- отделям част от доходите си за времето, когато ще реша, че не искам или няма да мога да работя; сумата е по моя преценка, времето, когато ще спра да работя - също;
- след смъртта ми, наследниците наследяват останалата сума, която съм заделил за осигуряване.
Има ли логика - икономическа, житейска, личностна? Има!
'Що никъде „не се прави така“? Разчитам на вашата интелигентност и знам, че знаете отговора :)
———————————————————————
(1) разбира се, някои сами си изкарват парите от доста по-рано, но те не влизат в основната схема.
(2) тези, които завършват висше, само забавят, но не избягват последващото...
(3) колкото и да е изненадващо, единствено и само за тези, на които плащаш данъци, т.е. за политическата класа.
(4) някой може да възрази, че и политиците плащат данъци. Ще отмина това „възражение“ без внимание...
(5) не мога да забравя йезуитският пламък в очите на видни наши политици и макроикономисти, които заклеймяваха „комунистическият“ режим в ограбване на пенсионните фондове след 9.9.1944 г. и, недочакали ехото от филипиките им да заглъхне в полите на Витоша, направиха същото...
Та тъй... Как стоят нещата по света и у нас?
Общо взето така:
1. Раждане: раждат те, след което - по един или друг начин, те отглеждат до навършване на пълнолетие. Не мислиш за пари, или не много. Дават ти ги (1). Израстваш физически, интелектуално и морално :))), и си готов да „заемеш своето място в обществото“. По нашите земи ти правят абитуриентска като свадба и... живота започва (2).
2. Работа: независимо от пол, раса, вероизповедание, местообитание и сексуална ориентация започваш да работиш (3). Не вярвайте на екшъните и сапунките - в живота не става така! От изработеното, в зависимост от това коя страна местообитаваш, ти вземат между 30 и 70 % - под формата на данъци - преки и косвени, такси и т.н. - начини много и все добре измислени! Обикновено там, където този процент е по-висок, е измислено и „социалните придобвки“ да са по-големи. Това безплатно, онова - безплатно, но... безплатен обяд няма и това, за съжаление, не е само удачна словесна форма описваща колко ни е акъла... Всичко си плащаш и то с парите взети от теб под различни благовидни политически и икономически причини! Разбира се, не правят изключение и различните „системи за пенсионно осигуряване“, които са перфиден механизъм за ограбване на болшинството - данъкоплатците, от малцинството - политическата класа (4).
3 и 4 би трябвало да бъдат „пенсиониране“ и „смърт“, но тъй като не е ясно кое ще настъпи първо, ще се въздържа от осмисляне...
Как стоят най-простичко нещата с т.нар. „пенсионно осигуряване“?
От работещият се взема определена сума, като му се казва, че това са парите, с които ще охолства след като се пенсионира. Предлага му се и втори, че и трети пенсионен фонд за още по-голямо благоденствие... На практика, с взетите от него пари, се осигуряват пенсиите на тези, които в момента получават такива и се посрещат ред други разходи на политическата класа. Това става независимо от политическата система в съответната територия на местообитаване (5). Да, пенсионерите в Германия сега са по-добре от тези в България, но това няма нищо общо със смисъла на нещата... Политици, отличаващи се с особена наглост дори за политици твърдят, че това е проява на социална солидарност! Тук ще спра, щото иначе ще започна да псувам...
Какъв е смисления начин да осигуря старините си при съществуващата парична система?
Аз го виждам така:
- работя, част от парите - не по-малко от 5 и не повече от 10 % отиват за данъци - все пак трябва да има някаква структура, която да ме обслужва и аз отделям пари за нея;
- отделям част от доходите си за времето, когато ще реша, че не искам или няма да мога да работя; сумата е по моя преценка, времето, когато ще спра да работя - също;
- след смъртта ми, наследниците наследяват останалата сума, която съм заделил за осигуряване.
Има ли логика - икономическа, житейска, личностна? Има!
'Що никъде „не се прави така“? Разчитам на вашата интелигентност и знам, че знаете отговора :)
———————————————————————
(1) разбира се, някои сами си изкарват парите от доста по-рано, но те не влизат в основната схема.
(2) тези, които завършват висше, само забавят, но не избягват последващото...
(3) колкото и да е изненадващо, единствено и само за тези, на които плащаш данъци, т.е. за политическата класа.
(4) някой може да възрази, че и политиците плащат данъци. Ще отмина това „възражение“ без внимание...
(5) не мога да забравя йезуитският пламък в очите на видни наши политици и макроикономисти, които заклеймяваха „комунистическият“ режим в ограбване на пенсионните фондове след 9.9.1944 г. и, недочакали ехото от филипиките им да заглъхне в полите на Витоша, направиха същото...
Абонамент за:
Публикации (Atom)