Страхове

Скоро, някъде из мрежата, попаднах на новината, че група ентусиасти искат обявяването на Джулая за някакъв общоевропейски празник – не запомних точно на що. Теглих една дълга и насърчителна и забравих.

Днес отново идеята изплува в главата ми. То в нея място много – започна и лупинги да върти и удари някъде, дето са скрити страховете.

Уплаших се, че ще ми откраднат част от младостта. Ще я поевропейчат, костюмират, лустросат и вместо бира или нещо по-твърдо ще чакат Слънцето с кола в ръка. И без цигарен дим, разбира се... Ужас!

Представих си как след година-две-три някъде - на брега на морето, новоизбрания Президент, вдигнал молитвено ръце към изгряващото Слънце (виж картинката) тихо припява и леко притъпква под звуците на July Morning... Кошмар.

Май и Слънцето се стресна от тази перспектива и днес хич и не се появява, но кому е нужно то? Важна е общоевропейската идея за Слънце, а и събитието можем да преместим в по-удобно време – някъде по залез... Кой ще се аби да става толкоз рано?!

Предвкусвайки закономерния въпрос веднага отговарям: Естествено, че ББ е Слънцето! Що за неразбиране...