 |
| Ползвайте автентичната, докато можете... |
Умишлено пазя моя двор от бетон и цемент. Старая се колкото се може по-малко да изглежда като градинка пред някой блок в комплексите. Причините са няколко: не харесвам бетонираната природа; мисля за децата си – някой ден може да решат да го организират по друг начин и товава трябва да разбиват цементовите грамади и др. т.п.... Около София изпонастроиха къщи с огради като на средновековни замъци, отвътре ходиш само по плочки, бетонни пътеки, мраморни чешми и гипсови статуи. Има и растителност – някоя палма в саксия. Няма маймуни по палмите. Те щъкат из къщите... Преди време често повтаряха френски документален филм „Градината“. На сравнително голяма площ Градинарят пазеше и обгрижваше всяко храстче, дръвче, стръкче от дадеността, която имаше. Добавяше и по нещо от себе си, но много внимателно и с много вкус... Хареса ми едно паднало дърво, превърнато в мост над поточето... Красота. Мисля си, че някой от описаните по-горе, отдавна да го е хвърлил в камината или на „барбекюто“. Да вметна само – още не мога да разбера защо забравихме хубавата нашенска дума „скара“ и я заменихме с това чудо, но... това е друга тема, макар и близка.
Повод за тези разхвърляни и непоръбени размисли е неувяхващия идиотизъм на Бибито, който щял да бетонира и лунната пътека, само пари да имал...
Ето ви още един повод да гласувате за него без да се замисляте. Ще имате бетонирани и армирани лунни пътеки, а на всеки 100 метра барбекюта; между тях масички с мощите (кокаляка) на известни и неизвестни мъченици за правата вяра по левче парчето...
Познахте от първият път без дори да задам въпроса! Най-много на лунното стъргало ще са братята-гърци, на които помагаме да запазят доходите си – няколко пъти по-високи от нашите... Дано и те ни отговорят с добро, както са го правили през последните 1 000 – 1 500 години...
Амин, дай Бибито!
