А акó...

Ние, хората, наричаме себе си разумни, та даже на квадрат – homo sapiens sapiens! Май, за да се убедим сами в това. Дали и доколко сме разумни се разбира от бегъл прочит на писаната човешка история. Според мен, тя казва еднозначно, че не сме. Жизненият опит сочи същото, но... може да има и други мнения. Поради липса на коригиращ елемент – поне някое извънземно, което да възкликне: „Аферим, брат'чеди, мно'оо сте умни!“, ще трябва да се доверим, предполагам и в бъдеще, на самопреценката си.

Е, няма да крия, че моят¹ пес Чочо понякога ме поглежда доста странно след някои действия, бездействия или изказвания и аха да проговори, но... най-вероятно се заблуждавам от самосъжалителен антропоморфизъм.

От няколко дни гледам как две сойки градят гнездо между клоните на елата. Сламчица по сламчица, внимателно и предпазливо. Междувременно отбиха атаките на семейство свраки, които искаха да се настанят на готово. Сега, преди да се приберат у дома, кацат на някое дърво, оглеждат се, кацат на друго, пак се правят на разсеяни и... така. Живеят и правят това, което са правили стотици поколения сойки преди това. Децата им ще повторят същото...

В какво сме по-различни?!

А акó животинките отдавна са открили и знаят „смисълът на живота“?! Ако са разбрали, че най-важното е да се нахраниш, да се размножиш, да отгледаш себеподобни... Да оцелееш, в крайна сметка, и да се радваш на дните, че и на нощите, докато можеш...

Някой ще възрази, че това е твърде животинско, примитивно, низко. Ще ме обвини, че зачерквам висшите духовни сфери, които ни манифестирали като хора. Къде е поезията, къде е артистизмът, къде е полета на духа...

Аз пък си мисля, че сме заслепени от антропоцентризма си.

Знаем ли защо птиците пеят? А китовете? Как се ориентират скитниците в своите дълги походи по звездите и по наземните нишани? Защо не се избиват и насилват помежду си? Защо Чочо, а и всички други кучета, които съм имал, са ме разбирали какво и защо им говоря², след което очевидно преценяват дали да се съобразят с казаното или не?

Ние, разумните, непрекъснато се раждаме, прераждаме, възкръсваме, израждаме; спасяваме света и вселената; налагаме своя морал и начин на живот на „диваците“; вярваме в щуротии и... все търсим нещо, което го няма...

„Човешко, твърде човешко“, както възкликнал онзи немец преди години...

1Дали той е мой или аз съм негов е друг въпрос...

2Далеч съм от мисълта да се сравнявам със Сизар Милан - „Говорещият с кучета“.

Възможност за избор

Познавам различни хора. Добри и лоши. Повечето - и такива, и онакива, всякакви. Българи, цигани, сърби, англичани, турци, арменци, руснаци, евреи, немци... Виж, китайци не познавам, но предполагам, че сигурно има и добри китайци, и лоши китайци. И те - нито само бели, нито само черни.

Добри политици не познавам.

Ако някой познава, да иде да гласува. Избори идат. Личи по всичко...

Европейска работа...

Знаете, че живея в къща. По това време на годината започва нашествието на мишки, плъхове, мравки, пеперуди и т.н. „малки братя“, които се опитват да завладеят структурирано и цивилизовано Lebensraum. Сигурно и те имат своите малки хитлери и наполеони, защото войските им са организирани добре и не се предават лесно... Все пак, щом отново пиша тези редове „победа будет за нами“!
Тази година в борбата включвам нов нюанс. Вече писах един път, че когато хвана мишок или плъшок в капаните, бързо го пускам от хуманитарно-икономически съображения. Хем да не се притеснява дълго затворен, хем да няма време да се окопити и да излапа примамката - парченце кашкавал. По този повод станах за кашмер на семейството и комшиите. Всички ме бъзикат, че хващам едни и същи екземпляри, които разбират, че след като си хапнат кашкавал ще бъдат пуснати, и за това сами налитат в капаните. Даже се блъскат на вратичката. За да докажа, че не са прави, мислех да маркирам малките нахални типове с някаква боя, но реших, че разходите за кашкавал стигат! Всъщност, мързела надделя... От друга страна има косвено доказателство за моята правота -  до сега не са се хващали по два плъшока или мишока, което показва, че блъсканицата пред вратите на капаните е местна легенда.
Все пак, с оглед на конюктурата, реших да дам и моя принос към борбата с кризата. Вместо кашквал тази година купих отрова. Освен „добрата цена“ в мен се загнезди и една вътрешна удовлетвореност и трудно прикрита гордост, когато разбрах какъв нежен хуманист се крие зад мрачната ми муцуна. Ето и конреният повод (цитирам част от Упътването): „Рат-Веном блокчета е ефективен препарат със забавено действие, при което плъховете и мишките умират безболезнено от вътрешни и външни кръвоизливи. Рат-Веном блокчета е икономичен и удобен за работа препарат.“.
Та така, по човешки, реших проблема...

За мишките и за мен

По това време на годината мишките се прибират в къщите ни. Идва зима и търсят начин да я преживеят. За някои хора - държа да подчертая - не само жени, мишката е страшен звяр. При вида й в ужас се катерят по маси и по столове, кълчат се като лолитки във фолк-дискотека и надават душесмразителни писъци... Странна работа. Способни са на какви ли не постъпки, които са пряка опасност за живота и здравето им - претичват пред фучащите автомобили, пушат здраво, вземат наркотици, живеят в София, женят се дори! А от мишката ги е страх... С мишоците сме в странни отношения. Всяка година по това време старателно залагам капаните (имам четири), слагам парченце кашкавал - от мляко, и... шоуто започва*. Често проверявам**, има ли нещо в капана и ако се е хванало мишле го пускам. Не ми е идвало на ум да ги давя, мачкам и т.н. Животинка. Търси начин да преживее. До сега не съм се будил от болка, защото мишка е загризала палеца ми - примерно. Все пак, успях да стана за смях на всички, които ме познават. Упорито ме убеждават, че мишките, които пускам***, след това отново се връщат. Така съм ловил по не повече от 2 - 3 през сезона. Хващам я, тя си хапва кашкавалчето, пускам я - връща се пак да се почерпи... Може и така де е, но никой не може да отрече, че мишките ме уважават. В къщи никога не са нападали храна, дрехи, книги и т.н. Приютяват се за зимата, не ми правят бели и напролет отново хукват по поляните. В интерес на истината имам случай на нанесени щети. Миналата година доста едър мишок останал в антрето затворен през нощта. Чух, че нещо стърже и рови, но ме домързя да стана. Сутринта намерих ъгъла на вратата добре изгризан. Все пак, не можал да избяга - от другата страна има висок праг. По захапката личеше, че е сериозен звяр. Заредих най-големият капан и след двайсетина минути резето хлопна. Май бях хванал мишия цар - опашката му стърчеше от капана, а очичките му - вперени в мен с очакване. Може да е решил, че като е толкова голям, няма да го пусна, а ще опъна кожата му пред камината... Пуснах го, разбира се. Оттогава не съм го виждал. Не му се сърдя. Вратата се оправя, а свободата е безценна. Спомнете си граф Монте Кристо що нещо изрови... Вярно е, че в нашите реклами дон Кихот предпочита салама пред нея, но това е друга тема... Та, тъй живеем с моите квартиранти година след година. Очаквам някой ден и царицата им да дойде на гости, но няма да я целувам, щото... знае ли човек... * Имах стадо котки до пролетта на миналата година, но Ари (предишният ми пес), като поотрасна ги прогони. Не от злоба - искаше да си играе с тях, но това не им хареса. Котаците препспиваха в бараката на комшията, а при мен идваха само за хранене. Тоя... карай да върви, не ми се пише за него! Все пак, същия де, намери начин и ги изтрепа. Пречели му! Абе, що ли ................................................................................................ - тук може да се вметнат всички псувни и клетви по негов адрес, не само заради котките, но - нейсе! Бат Бойко ще го накаже!!! ** Ако остане по-дълго в капана мишока умира. От стрес ли, от що ли - не знам, но предпочитам да остават живи. *** Все пак, аз си ги хващам, аз си ги пускам!