Демиург

Според достигнали до мен сведения имало Нещо, което някои наричат бог и той създавал вселени. Може. Що не. Може и да има, може и да няма. В този спор може да се включи всеки - от световноизвестни учени до световнонеизвестни ентусиасти. Няма лошо. Демокрация.

Аз нямам чак такива способности - да създавам вселени, разбира се, не да водя спорове. От друга страна аз също съм създател, но на възможности. С едно небрежно движение дадох шанс* на Земята да се появи още един разумен вид, който може да постигне и повече от това, което постигнахме ние. Поради особеностите на физиологията си има вероятност да оцелее дори и при трета световна война**. По компактен е, защитен и ще има възможности по-бързо да оцени света около себе си. Въобще, както се казва, живота е пред него!

Какво толкова съм направил ли? Като слагах храна на Чочо, видях как по стените на купичката*** му като Сизиф се опитва да се изкатери един бръмбър. Бръмбър, с чиито предци се запознах още преди около 40 и повече години в пионерските лагери на Долна Баня. Дълъг е около 4-5 см., маслинено-черен. Не знам как му викат бръмбаролозите, но ние ги именувахме „лайнарки“. И това не помня защо... Та тъй, като го видях в копанката на домашния любимец, с величествен жест го изсипах в тревата и... не го настъпих! Сантименти!

Kreator...

* Тук са преплетени Теория на хаоса, на вероятностие, смачкани пеперуди, тайфуни и т.н. Не ми се обяснява, пък и вие сте запознати. Вервайте ми. Възможно е.
** Не пиша ядрена, защото вече не се знае какво има по арсеналите в света. Така обръгнахме на простотиите на политиците, че един ядрен удар може да ни развесели и да помислим, че затоплянето продължава, но с по-бързи темпове...

 *** Като виждате колкаво е кученцето, добивате представи и за купичката.