Силата на аргументите или аргументите на силата

Скоро гледах един екшън - от най-тъпите. Ама толкова тъп, че на неговият фон мислите ми изпъкваха като матерхорни и чомолунгми. С една дума - напираща гениалност. Не само заради егото си обичам да гледам тъпи филми. Гледайки ги, създаваш впечатление у околните, че се занимаваш с Нещо и никой не те закача, а ти можеш да си мислиш за каквото си искаш. Ако само мислиш, отнесеният ти вид ще предизвика верига от логически заключения, че пак си се върнал в спомените си за съученичката от 9 клас, с която... и т.н. Релетата прещракват и веднага ти намират работа - я туй, я онуй... В една къща Винаги Има Работа! Дори и безсмислена, но по-добре от някакви си спомени, я! Няма да кажа кой е филмът - за някой пък може да е измежду шедьоврите на световното кино. Хора всякакви и аз между тях...
По същество. Докато си мислех за какво ли не, до съзнанието ми долетя една фраза, с приблизително следното съдържание: Той (лирическият герой) бе най-добрият воин на племето, безумно (!)смел и недостижим в изкуството на боя. Заради тези качества те го избраха за вожд!
Брей! Нещо не е така. Защо трябва да изберат най-силният и най-смелият?! Не трябва ли вожд да бъде най-мъдрият и най-умният?! Пък, защото мъдрост и ум не са едно и също и не се предполагат, защо да не са двама, или трима... Физическата сила е хубаво нещо, но е довреме. Смелостта, поне за мен, е пълна липса на фантазия в огромния брой от случаите на нейната проява. Аз предпочитам мъдрият и умният да ме водят напред, но... май такива като мен не сме мнозинство.