Смисълът на безсмислието

Изводът от вчерашния референдум, за мен, е един – т.нар. „партиен елит“, заедно и поотделно, е ненужен. Всяко партийно лидерче и подлидерче се обяви за победител. Резултатите бяха тълкувани както дявола чете евангелието, т.е. както им изнася. Разбира се, класацията по простотия отново се печели от министър-председателя и неговите вицета с голяма преднина. С природното си дебелоочие и тепигьозлък г-н Борисов първо коментира някакви спортни резултати, а след това благоволи да избълва поредните си глупости някак свързани с преките му задължения. Г-н Цветанов – умен, красив и нещастен от несподелена любов, присъедини набързо 80-те процента негласували към моментната кауза на ГЕРБ, като „забрави“, ако въобще го е знаел, че при т.нар. демокрация това е т.нар. демократично право. Другите – какво да ги коментирам? Народът го е казал: „Хвани единия, удари другия“... - празнота между ушите и уста-ламя, дето ем лапа, ем плещи непрекъснато.

Тук му е мястото на едно немного лирично отклонение. В далечните ми юношески години из махалата бе популярна една девойка, която хем можеше да прави фелацио, хем не спираше да плямпа – природна даденост... Та и досега, като ми се мерне политик, все за нея се досещам.

Та, под влияние на плебисцита и на стадния (социалния) инстинкт, продължих да въртя из главата си „актуалните“ проблеми. Така бавно и в страдание (няма само г-н Цветанов да страда, я!) стигнах до друг извод – малко по-широк от предишния. Задавам си въпросът: ако има демократично избрани управляващи за какво е нужно допитването до народа и обратното. Някой диалектик1 би казал, че това е единство и борба на противоположностите, което води до обществено развитие и т.н. Да, но аз не съм диалектик, дори се гордя с това, че не съм и „демократично мислещ“, каквото и да значи...

Според мен, едното от двете – избори и референдуми, е излишно и напразно губене на обществена енергия.

Когато се правят „демократични избори“ мат'рялът упълномощава с правото му на суверен да се разпорежда определена група хора. Те – умни, честни и компетентни, за определен период от време дават всичко от себе си над 100% за благото на тези, които са им осигурили тази възможност за изява и – най-вече – привилегия... При тези дадености не е необходим референдум, дори и демократичен. Та нали тези хора, непрекъснато подновяващи си автомобилите и още по-непрекъснато повишаващи си доходите са все между нас, с ръка върху пулса на избирателите. Те знаят „какво иска народа“ и с политиката си претворяват в дела щенията му. Тогава защо е необходимо, по някакъв повод, те да връщат своите отговорности към избирателите? Неразбираемо.

Другият начин е управлението чрез референдуми. Няма политически елит и подобни завери, а администрация от експерти, които решават проблемите, а когато възникне непреодолимо разногласие между тях, се провежда допитване и носителите на властта решават. Компетентни ли са да го направят? А защо да не са? Когато трябва да „избират“ политици са, когато е за друго – не са. Така ли?

Разбира се, никой политик не пуска кокала сам. Те за това си организират избори, пък като съвсем не могат да се разберат и революции (френски, великоруски, нежни, пролетно-арабски и др.), умиротворяват с миротворци и, иначе казано, контролират нещата. Големият въпрос на нашето време е как да им се отнеме този политически и икономически тотален контрол. Това трябва да стане без да се самоизтребваме за техните каузи, пардон – интереси, и да даваме живот си заради смяна на поколенията им или присламчване на още някои. Това е въпросът.

Някой би казал „Чрез референдум!“. Може би...

1Това не е мръсен комунист, който яде новородени на закуска. Диалектиката не е измислена от Маркс, Ленин, че дори и Хегел, но... който иска да знае – знае, а ако не знае – ще научи.

Въздържам се

-->

Няма да си направя труда да гласувам на „Първия демократичен референдум“ в най-новата ни история. Тепегьозите ни набутаха в ЕС и НАТО, където не ни е мястото без референдум, а сега за очевидни неща търсят „мнението на народа“ баш преди изборите, пък и кашони с документи намират. Циркаджии... Не искам да участвам в лошо режисирана и скъпа самодейна пиеска. За тази година ми е достатъчен спектакъла, разиграл се в НДК.

Сценката „покушение срещу демокрацията (разбирай Доган)“ даде храна на лешоядите и разнообрази дъдняването около Референдума. Само едно лирическо отклонение. Всички (вече) са много възмутени и потресени от саморазправата с Октай. Да, това не биваше да става. Обвиняват присъстващите там членове на ДПС, но тяхната реакция е донякъде обяснима. За мен е необяснима реакцията на хиените с камери, микрофони и фотоапарати, които, с потекла слюнка, щракаха и щракаха, и никой от тях не си мръдна пръста да отърве човека, който пребиваха пред очите им... Пардон, пред камерите, на които те – очевидно, са само стативи. Същото се отнася и за журналистите, който „отразяваха“, за полицаите, които „охраняваха“ и тем подобни. Те това е четвъртата или не знам коя си власт. И да бяха убили човека пак щяха да продължат да ни информират... Ексик!

Но да се върнем на ядрената (атомната) енергетика. Фидосова ни ограмоти по тънкостите. Дано и тя да е разбрала за какво говори. Както и да е.

Аз съм за развитието на ядрената енергетика. Не споделям страховете на тези, които са против нея от екологична, хуманна и т.н. гледна точка. Спомнете си само за дебатите около автомобилите в началото на миналия век и горещия спор дали скоростта от над 60 км/ч не е смъртоносна за човека. Да, аварии стават. Три майл айлънд, Чернобил, Фукушима са уроци, които не могат да бъдат пренебрегнати, но ако се върнем при автомобилите и осъзнаем колко човека загиват или са осакатени на ден при катастрофите с тях нещата придобиват различни измерения. Да не забравяме, че и скоростта от 60 км/ч отдавна е в миналото, но не искам да влизам в такъв спор защото е безсмислен, а и всеки има право на своето мнение.

Според мен, е крайно време да се спре използването на твърди горива и петролни продукти за добив на енергия. Трябва да се разшири приложението на слънчевата, термалната и вятърната енергия, огромния потенциал на приливите и отливите и т.н. Не знам защо бе „забравен“ термоядреният синтез и дали се работи по него. Май това, което не се отразява в медиите не съществува...

Това е моето разбиране най-общо за енергетиката. Но на този Референдум енергетиката е последното, за което мислят „играчите“ в него. Резултатите ще бъдат използвани по най-груб политически тертип. Всеки ще е победител, както на всички „демократични“ избори, а като цяло ще загубят българите и в частност – енергетиката. Не искам да участвам в мръсните игрички на политическия елит. Енергетиката ще продължи да се развива по света и у нас въпреки всичките лъжи и референдуми. Лошото е, че един ден ще съжаляваме, че вместо да се дърляме по избори и референдуми, вместо да хвърляме домати по парламента не сме се захванали и не сме натикали виновните там, където има е мястото...