Ако...

Ако Рой Орбисън имаше харизмата на Елвис Пресли, едва ли някой щеше да е чувал за последния...



В този смисъл, добре че Левски не е бил с ботуши, а Ботев с каска, щото какво ли щяхме да мислим за тях днес...

Самият Бог *

Седя на сянка, а Чочо подскача наоколо. На мен ми е мързеливо, а на него - време за игра. По "човешките" стандрати още няма две години и се държи подобаващо за възрастта си. Поспря за миг и задуши нещо по плочника. Между лапите на звяра видях малко охлювче, с черупка колкото стотинка. Бързо измъкнах нещастника иначе... ламята не дъвче, а гълта! Взех охлювчето на длан и зачаках. След малко показа срамежливо очи, огледа наоколо и запълзя безгрижно. Стана ми чоглаво. Току що спасено от страшна смърт, мотае се насам-натам и никакъв намек за благодарност! Разсмях се. За малката гадинка бях Бог - Христос, Мохамед, Буда и т.п., взети заедно. От мен зависеше живота, смъртта, светът му, а на него не му пукаше! На чия ли длан сме се разположили, също толкова несведущи и безгрижни * Заглавието и повествованието нямат нищо общо със Стругацки :)

В кой свят живеем?

Светът на сънищата свършва с утрото. Ставам, пускам телевизора, правя си кафе и се започва една... по bTV – едно, по Нова – друго, Канала – пълна мешавица, цък на друг канал... Странна работа, само езикът един и същ – български, но не съвсем („пичка пиче пичиво“ – а де, що е то? - сутрешен вулгарен спазъм или „печка пече печиво“, както и да е...). Всичко останало - различно. И „акцентите“, и „опонентите“, и „истините“... Интересното е, че едни и същи маймуни, които прескачат от телевизия на телевизия, чудесно се адаптират към съответния свят. Говорят, меко казано, различни неща в два последователни дни, но с един апломб и ведра усмивка на лице. Между другото, наричам този тип усмивка американска. За мен тя е събирателна за цялата имагинерност на медийния паноптикум. Ако излезем от т.нар. „американски“ близък план ще видим, че зад усмихващият се също се усмихва някой, но по друга причина или пък софийски помияр му рупа оная работа, но... кой ти гледа това. Важното е – едър план, компютърно бели зъби и невероятна усмивка. Всичко е наред. Я кажете „мушмурок“ широко усмихнати. Трудна работа! А хората го могат... Както обикновено се отплеснах, извинете ме, но вярвам, че сте свикнали... Та, за световете... Видно е, че светът е такъв какъвто плащачът (спонсорът, собственикът) го искат. Дори до там, че и прогнозите за времето са различни... Чудно ми е. Ако си само от един свят – на „Левски“ или на „ЦСКА“, на „левите“ или „десните“, на Нова или bTV – как се живее?! Сигурно е по-лесно. Не си задаваш въпроси, а караш по сценарий. Ама друг го бил написал – какво от това, нали е „наш“ човек, нали е „по-малкото зло“... Реших да се фокусирам, да се върна в „моя“ свят. Излизам на двора – сливите цъфнали, черешата и тя, люляците напъпили... така беше и по „Живково“ време, така е и сега, така и ще бъде – поне докато аз съм тук. Поглеждам се в огледалото – същото магаре, но вече не младо, а дърто, повтарящо грешките за да се убеди, че наистина е сгрешило, а не защото така казват и..., и т.н. Важното за мен е, че моят свят не се променя от това кой е на власт в София, Москва или Вашингтон. Променям го аз. Е, с променлив успех :)