В
началото на това писание искам да
подчертая, че не съм член и не представлявам
интересите на никоя партия, асоциация,
фондация, обществено движение, група и
т.н. от български или небългарски произход
и сфера на действие. Изразено е личното
ми мнение на български гражданин.
Написаното може да се използва без
ограничения.
Ситуацията
в държавата изисква обмислени и отговорни
тактически решения, които да стабилизират
обществото. Всякакви опити за търсене
и реализиране на цели, обслужващи нечия
идеология са ненавременни. Възцаряването
на „вечна обич“ и „вечна правда над
света“ може и трябва да почака. Сега
не е време за революции и смени на модели
и системи. Резултатите са предсказуеми.
Трябва да се опази и стабилизира
държавата. Хората са гладни.
Политика
В
сегашната криза, обхванала обществото,
трябва да се изясни важният въпрос
относно служебното правителство.
Неговото създаване и функциониране са
първият политически акт на единствената
легитимно действаща институция –
президента. Подчертавам – Президента,
а не гражданина Росен Плевенлиев. Сега
не е време за лични, политически и
„обществени“ войнички. Проблеми в
поведението (меко казано) – лично,
политическо и обществено, могат да се
намерят на всеки. Написано е в една
дебела книга: ...който е безгрешен, пръв
да хвърли камък...
Да се върнем към съставянето и правомощията
на служебното правителство. Те са
определени от Конституцията и РЕШЕНИЕ
№ 20 от 23 декември 1992 г. по конституционно
дело № 30 от 1992 г., докладчик съдията
Александър Арабаджиев (Обн., ДВ, бр. 1 от
05.01.1993 г.). Всички други тълкувания на
медийни еднодневки, политолози, социолози,
обикновени юристи, както и платени и
безплатни врачки и гадатели са спекулативни
внушения в нечия полза.
Служебното
правителство трябва да изпълни
предвидените от закона задачи. Неговите
действия трябва да са съобразно закона,
както и прозрачни и разбираеми за
обществото. Формите за контрол могат
да бъдат разнообразни, но не трябва да
се институциализират. Никога не трябва
да се забравя въпросът зададен отдавна
от един разумен човек: Кой ще контролира
контролиращите?
Моралната
и политическата отговорност за създаването
на служебното правителство са на
президента. Служебното правителство
отговаря и пред закона за действията
си. Трябва да им са даде възможност да
изпълнят ролите си. Всякакви прогнози
и обикновени заклинания са деструктивни,
обслужват лични и политически цели и
не водят до решаването на проблемите,
а до тяхното задълбочаване.
Икономика
и управление
Служебното
правителство може и трябва да започне
промяната на икономическите условия.
Действията на правителствата след '89
година в областта на икономиката (и не
само, разбира се) бяха хаотични,
безпринципни и насочени към решаване
на лични и партийни интереси.
На
първо място трябва да се даде на хората
възможността да работят. Трябва да се
дадат улеснени и преференциални
възможности на българските граждани
да използват всички форми на икономическа
инициативност и активност. Сега те са
задръстени от безобразна бюрокрация и
фискални пречки, които правят безсмислени
или невъзможни опитите в тази насока.
Така могат да бъдат увеличени заетостта
и доходите на гражданите. Особено
внимание трябва да обърне на балансите
на отделните икономически отрасли, като
се даде приоритет на науката и
производството. Всякакви надежди и
щения за „чужди инвестиции“, „европейски
фондове“ и тем подобни могат да се
използват, но на тях не може да се разчита
за възстановяване на икономиката. Това
може да стане само с български ум, труд
и средства. Действията и бездействието
в тази насока са определящи за
съществуването на нацията и държавата.
Друг
важен проблем, който може да бъде решен
по-безболезнено (по тази причина го
разглеждам на второ място) от служебното
правителство и е пряко свързан с
икономиката, е драстичното съкращение
на държавната администрация, оптимизиране
и рационализиране на нейната дейност
в полза на гражданите. Там е погребан
много жив производителен труд, който
трябва да се освободи за икономиката,
а не да получава пари за преливане от
пусто в празно и опазване на лични и
партийни интереси. Елементарно е да се
направи сравнение как и с колко се
управляват градове по-многочислени от
държавата ни и с не по-малко политически,
икономически и социални проблеми.
Казаното се отнася и за всички останали
политически, икономически и социални
структури подвластни на правомощията
на това правителство.
Разбира
се, належащи са и други мерки, сред които
е осигуряване на свежи пари, съживяването
на селското стопанство, насочване на
икономическите връзки и интереси към
Русия, Китай, Япония, Индия и страни от
Южна Америка и т.н. Може да се направи
още много или да се поставят основи за
в бъдеще, но това е от правомощията на
служебното правителство. Аз не съм си
поставил задачата да бъда изчерпателен
поради липса на достатъчно информация,
а и мащабите са такива, че проблемите
трябва да се обсъждат и решават от екипи
от специалисти.
Социална
сфера
Действащите
закони дават достатъчно свобода, права,
но и отговорности на гражданите. На този
етап е достатъчно законите да се
изпълняват от управляващите и от
гражданите. С неизпълнението на закона
не могат да се правят компромиси.
Незнанието на закона не е извинение за
никой.
Най-важният
социален проблем на България сега е
демографската криза. Това е националния
интерес и въпрос за оцеляването на
нацията. Проблемът не е партиен. Служебното
правителство трябва да започне обмислени
и законови действия в тази насока. Време
няма.
Трябва
да се разреши на пенсионерите не само
да съществуват, но и да живеят.
Решаването
на социалните проблеми е в пряка
зависимост от икономиката. Само работеща
и произвеждаща икономика може да позволи
да се решат проблемите с раждаемостта
и отглеждането и възпитанието на децата,
пенсионерите и безработицата. Тук са и
проблемите на образованието и... и още
много други. Приоритетите, които ще си
постави служебното, а и следващите го
партийни правителства, ще покажат
доколко те са български.
Бъдеще
Трябва
да се подчертае, че проблемите по
управлението на обществото в негов
интерес не са политически. Политиката
е средство за реализиране на идеите на
група хора по отношение на пътищата за
развитие на обществото. Българското
общество е ситуация, в която трябва да
се постигне национално политическо
съгласие по най-важите приоритети.
Безпредметно е да се спори сега кое
по-добро – лявото, дясното или центъра.
Ако се обърнем към религията, може да
се каже – няма значение на кой господ
се молим, важното е да помогне. Не
призовавам да се заличат партиите и
идеологическите, каквото и да значи
това, различия между тях. Не сме нито в
подходящото време, нито на подходящото
място. Различията са преодолими, когато
е поставено под въпрос съществуването
на 99 % от българите.
Ако
няма българи, няма България, няма партии,
няма... нищо.
Искам
да предложа, в съвсем ограничен обем,
виждания за бъдещата политика.
Конституцията
определя разделението на властта на
законодателна, изпълнителна и съдебна.
В този смисъл, избирането на
министър-председател и, по негово
предложение, на министерски съвет от
единствения законодателен орган –
Народното събрание, не ми се струва
особено логично. Създават се условия
партиите да се борят единствено и само
да овладеят изпълнителната власт чрез
мнозинството си в парламента. Резултатите
от това поведение са болезнено видими.
Според
мен, президентът трябва да назначава
министър-председателя и правителството,
които да изпълняват политиката и
законите, създавани в Народното събрание.
Не е необходимо правителството да се
структурира и назначава съобразно
политическото представителство в
парламента. Правителството не трябва
да е създател на политика, а изпълнител
на политиката на Народното събрание,
която се формира демократично. Тук не
става въпрос за президентска република.
Цялата политическа и законодателна
власт е в ръцете на избраното Народно
събрание. Президентът – пряко избран
от народа може да поеме отговорностите
по създаването и конструирането на
изпълнителната власт. Разбира се, такава
стъпка подлежи на обсъждане и разбиране,
най-малкото защото е свързана с промяна
на конституцията.
Друг
важен проблем е преосмислянето, с оглед
стратегията за развитие на България,
степента на ангажираност към структурите
на ЕС и НАТО. Политиците ни повтарят
като мантри тези абревиатури и ги ползват
за оправдание и очакване на мана небесна.
Няма да дойде. ЕС и НАТО на са създадени
в интерес на България. Тяхната роля е
да опазят общества с друга историческа
съдба и роля в човешката цивилизацията,
с други ценности и култура, с други
интереси.
България
трябва да бъде неутрална страна и това
е смислен въпрос за национален референдум.
Слугинажат на политическата класа по
отношение на ЕС, НАТО и САЩ трябва да се
прекрати. Политическата класа и обществото
трябва да възприемат единствено и само
българските национални интереси за
своя програма. За интернационализъм и
глобализъм някой ден ще дойде време, но
не в обозримото бъдеще. Това бъдеще
трябва да бъде предвидено и търсено в
една стратегическа визия на национално
съгласие за развитието на България.
Светът е богат и разнообразен. Трябва
да се развиват отношенията не само с
посочените по-горе държави и организации,
а и с всички останали, съобразно с
националните ни интереси, а не с
идеологическите, политическите или
историческите митове и легенди.
Накрая
за ролята на гражданите в съществуването
на държавата.
За
осъществяването на контрол и влияние
върху трите власти има всички законови
и политически предпоставки. Необходимо
е всеки от нас да познава законите и да
знае какво иска, защо го иска и –
евентуално да предложи как да се направи.
Така всеки от нас е фактор в обществото.
Навлизането на граждански/обществени
структури във властта няма да доведе
нито до по-добър контрол, нито до по-добро
управление. Те ще бъдат асимилирани и
обезсмислени. Естествено е, когато
действията на политици и управляващи
са в разрез с нашите разбирания за морал,
законност и национални интереси да
искаме тяхната смяна. Това трябва да
стане не „на юруш“, не под влиянието
на, макар и добре прикрити, нечии интереси,
а на основание на нашата информираност,
знание, анализи и воля за действие.
Незнаещият е слепец, който може да бъде
поведен навсякъде. Време е да прогледнем.
