Този пост е инспириран от написаното от Набора днес.
От началото на тази година спрях цигарите. Именно „спрях“, а не „отказах“. Отказването е волеви процес, а спирането е от липса на необходимост. Спря да ми се пуши и аз спрях да пуша. Интересно. След 40 години върло тютюнджийство и изведнъж... край. Направих това не заради здравето си, въпреки че според мнението и на селския фелдшер, не трябва и да мисля за пушене. Когато попитах джипито си „ако спра да пуша ще живея ли качествено още 20 години?“, той се подсмихна иронично. Малко преди това ми бе обяснил, че в гърдите си нося бомба, която не се знае кога ще гръмне... Тъй че логиката е „и да пушиш, и да не пушиш - все тая“.
Така се включих в братството на непушачите, които винаги са ми били странни птици... Не съм от активните врагове на тютюневия дим. В крайна сметка, всеки да решава сам за себе си. Антипушаческите кампании са ми смешни. Още един начин да отвлечеш хората от проблемите им...
От няколко дни изрових старите си лули. Купих си и тютюн и сега припалвам по една лула на ден, но не всеки ден :). Чувствам се добре и това е важното. Някои казват, че пушенето на лула е по-малко вредно от това на цигари. Може и така да е. Какво значение има? Аз не се сещам за нещо полезно в един живот, който сам по-себе си е вреден.
Сега, като минаха години, разбрах защо навремето не пропуших лула. Опитах, но... не тръгна. Простичко е. Много неща се определят от начина на живот. Когато всяка минута от денонощието е планирана, когато търчиш като изоглавен да правиш карира, да печелиш пари, да омайваш жени е... нема как да пушиш лула! Сутрин, още не отворил очи, палиш цигара, засмукваш кафето - обикновено „нес“ със студена вода - за по-бързо, и така цял ден. Дръпваш бързо, оставяш я някъде, палиш следващата и бързаш, бързаш... Ако спреш за малко и се замислиш може и да те споходи някое спасително решение, но... няма време!
В един момент, поради редица комплексни (обикновено) причини, сядаш на задника и се оглеждаш. Осъзнаваш, че вече ти викат „дядо“ и т.н. Не знам дали е хубаво или лошо, но е нормално. Ето това е момента, в който можеш да започнеш да пушиш лула. Правиш турско кафе - на бавен огън; излизаш на двора или на терасата, сядаш спокоен - бавно; натъпкваш лулата - бавно; разпалваш я с кеф и с още по-голям кеф отпиваш глътка кафе, подръпваш от лулата, пускаш дима през ноздрите и, с поглед зареян нанякъде, се чудиш защо си бил такъв глупак, примерно, преди десет години...
След като си преполовил лулата и кафето разбираш, че тази сценка преди 5 или 10 години е била сугубо немислима; също толкова немислима, както и сега ако скочиш, запалиш цигара, метнеш се на колата и запрашиш нанякъде... За пари, жени, кариера...
