Що така бе, Миме?

Вчера Набора написа един постинг с призив, към който се присъединявам. По тази причина няма да раздавам квалификации и да упражнявам словеса по повод на едни хора. Просто ще задам няколко въпроса.

1. Защо 29 (двадесет и девет) годишната Калина Илиева бе назначена за шеф на фонд „Земеделие“ с две (2!), пак повтарям - две (2) години трудов стаж? Дребните провинения, като подправяне на диплома за висше образование и т.н. са си на нейната съвест.

2. Защо хора с две (две) висши образования, взети не във Вселенския университет по мениджмънт и физкултура, находящ се в преоборудвания ТКЗС-двор на Цурцулево и с по-голям трудов стаж, не могат да си намерят работа? Въпросът не е личен, както изглежда. Познавам не един и двама такива люде. Така е. За „съжаление“, такива са ми познатите и приятелите, и близките, и обкръжението - хора четмовни и писмовни, и не само. Чувствам се галеник на съдбата, че нямам дори познати от управляващите... и преди, и сега.

3. Защо млади хора, на годините на въпросната персона или по-млади, също не могат да намерят средсттва за препитание? Разбирате, че не става въпрос за шефове на фондове, банки, зам.министри и обикновени синекури. Искат работа, която да им позволи да живеят така, че да не мислят за странство. Работа, с която да могат да отгледат и изучат децата си. Работа, която да им позволи да се чувстват хора. Хора, а не европейци или не знам какви си. Европеец да си е лесно. Човек, почти невъзможно...

Въпросите са много. Всеки от вас може да добави не един и не два. Но, нека да остане нещо и за след Нова година... Като например, удължаването на магистралите, води ли до намаляване на износа на бели робини, поради очевадната възможност да работят „у дома“ при по-добри условия...

ПП. А ето тук нещо "ново" по темата Консултанти...

Какво разбрах в следизборната нощ

Изводът, след като изслушах търпеливо новопредставените, е плачевен. За мен. Разбрах, че с моето негласуване съм проявил величайша, граничеща с престъпление, безотговорност към родината, обществото, децата ми, внуците, кученцето, папагала... и себе си дори. Разбрах и още нещо. Щом не съм човек с "дясно" мислене (?!) а приори съм ретрограден, тъп, идиот и... все в този порядък. Какво ми оставаше в три часа след полунощ?! Като човек, който дори не е и с "ляво" или "центристко" такова реших, че трябва да взема бързи мерки за моето очовечаване и повишаване на интелекта ми. "От къде да започна?!" - прозвуча в нощта. С неориентираният си мозък реших, все пак да се върна към източниците на цивилизацията и щом е така, защо не от Китай. Ето какво прочетох в една книжка: "Към края на периода (475 - 221 г., пр.н.е - б.м.), класическият даоизъм се превръща в средство за открит протест срещу лицемерието. Щом обществото е корумпирано, мрежата от истини и лъжи може да се избегне само ако човек стои настрана. Така се появява една житейска алтернатива- отшелничеството. По-късно този начин на живот се възприема не само от даоистите, но и от някои най-великите китайски поети и художници. Отшелничеството в никакъв случай не се разглежда като бягство от отговорност, а символизира запазването на личното достойнство и индивидуалната свобода." Ева Уонг, "Даоизъм", стр.37, изд. АРАТРОН, 2002 г. Тези редове ми донесоха няколко часа благодатен сън и ми дадоха сили спокойно да дочакам времето, когато ще лъснат гъзовете на маймуните...