Как направих една жена щастлива

Преди малко звънна домашният телефон. Събитие, достойно за удивление, случващо се изключително рядко. Просто, използвам БТК за ADSL връзката с интернет и за нищо друго. За комуникациите разчитам на някои мобилни оператори :). С целият връхлетял ме стрес, видгнах слушалката и отсреща чух изморен и безразличен женски глас. Толкова уморен и толкова безразличен, че се притесних още повече. Реших, че на някой близък се е случило нещо лошо и... така. Оказа се, че въпросната дама се обажда от името на някаква агенция, която проучва общественото мнение преди изборите и т.н., и иска да говори с някой над 18 години :))). Винаги съм си мислел, че гласът ми звучи сериозно и авторитетно, особено пред децата и внуците, но май не е така... Обясних, вече спокоен и усмихнат, че съм над 18 години, че не се интересувам от избори и няма да гласувам. Изразих надеждата си, че това е достатъчна информация за анкетата и повече няма какво да кажа. Очаквах отсреща да започнат някакви увещания - в смисъл, колко е важна анкетата и т.н., но за мое учудване ясно се чу въздишка на облекчение. Пожелахме си обичайните любезности в края на комуникацията и затворих. Седнах и се разсмях. Такива въздишки съм свикнал да чувам на други места, по друго време и по друг повод. В никакъв случай по телефона :). Разбрах радостта на човека, отървал се от случайно подбраната "електорална единица", която й спести поредното досадно четене на въпроси, изслушване на "лична позиция" и още ред дивотии... Та така днес направих една жена щастлива!