Жица

Животът е циничен

Днес Владимир Иванов и Gloxy-Floxy написаха постинги, свързани с музиката. И двамата засягат различни проблеми, които ме навяха на някои мисли, колкото и да е учудващо, но няма да им правя разбор - всеки може да ги прочете.

Искам да вметна, че още от ученическите години най-мразя да правя разбор на литературни произведения. Какво искал да каже авторът?! Ами, каквото искал го е казал. Всеки, в зависимост от възможностите на междуушието си, ще го разбере. В тази връзка, не коментирам и блогърите, които пишат поезия. Радвам им се, чета това, което ми харесва, но не коментирам. Какво да му напиша? Нещо от рода „ах! твоите стихове ме докоснаха“ - въй! или „денят ми започна красиво с...“ - дрън-дрън! Човекът си излял душата (който може, щото това е божа дарба), а ти му обясняваш какво е направил!

Както и да е. Да се върнем на музиката. Обичам да слушам всяка хубава музика. Разбира се, съответно моите разбирания за хубава. Това, че на някой Зимата на Вивалди му приличала на Пролет, си е негова работа...

Лошото е, че преди годни, по Тошово време, възможностите за избор на музика бяха силно огранчени. Имам пред вид т.нар. поп музика. В интерес на истината тогава имаше значителтно по-добра от днес възможност да се слуша класика във всичките ѝ жанрове. От поп музиката с добро качество бяха родните, съветските и песните от другите соц.страни. Всъщност, какво да обяснявам. Хората, които са около моите години знаят и помнят. По-младите, ако ги интересува, да питат родителите си или бабите и дядовците...

Та, защо животът е циничен? Ами защого сега имам всякаква звукоизвличаща, звукозаписваща и звуковъзпроизвеждаща техника, за която в „онези“ години дори не съм мечтал. Имам музика на всякакви носители. Записал съм близо терабайт с неща, които харесвам и... и не ми се слуша. Вече предпочитам тишината...

Всъщност, нищо му няма на живота. Аз просто остарявам :)

Моите малки съботни празници

Красотата на словото и хубавата музика оставят следа в душата. Четеш и слушаш, и благодариш, че ги има. Това правя в съботната утрин - чета стиховете на valiordanov и слушам песните, подбрани от kuracpalac. Така, денят става празничен, а душата по-чиста.