Чочо

Днес мислех да пиша за хорските глупости от вчера, но вчера ми се случи нещо много хубаво. Намерих си кученце! Една обява в сайта "без дом" , която първо ме разсмя, но после... Подаряваха “синеокият Славчо“ :))). Името ми е сравнително рядко, сред хората, какво остава за кучетата. Но хубавеца - що е Славчо все е хубаво и умно :), ме впечатли. Изчаках жена ми до вечерта и й показах обявата. Тя също първо я прие със смях, но после се съгласи, че това е знак. Няма случайности на този свят. Обадих се на посоченият телефон и днес в 9 ч. се запознах с моят адаш. Подхвърлили го в двора на едни много млади и много приятни хора, но те нямат възможност да го гледат... и така. Прекръстих го на Чачо. Чувал съм, че не е хубаво кучето и стопанина да са с едно и също име. Разбира се, не само защото при вика на жена ми ще търчим и двамата :))). Като съм проговарял някога сам съм се наричал така. Никой не знае от къде ми е хрумнало, но винаги, когато са ме питали как се казвам, гордо съм отговарял "Чачо"! Очаквайте снимки :) ПП. Смених буквичката по изричното настояване на жена ми ;)(