И преди, и сега...

И преди беше достатъчно „да избягаш“ на Запад или да те избягат; да започнеш да плюеш с предварително написани клишета и т.н. за да станеш Голяяям дисидент. Ако те утрепят, ставаш още по-голям, ако не, си оставаш просто голям, докато материала разбере, че си работил за Държавна сигурност. Няма лошо...
И сега е така. Ако прецекаш страната си откъдето се сетиш, те обявяват за Голяяям политик, когато се нагушиш и за правнуците даже, те обявяват за Голяяям финансист и т.н. Разбираемо е, докато разберем на кой се е продавал. Нашенски истории...
Не мога да разбера защо, когато гръмнат някой кокошкар в София, трябва цялата световна* преса да ни размаха пръст под носа за поредният убит демократ и борец против мафията и корупцията?!  Лесно е да посочиш сламката в чуждото око, за да не може местният им материал да види гредата в тяхното...
Не, че някой у нас го интересува, но платените гъзолизци запълниха хартиените и електронните страници с „Ройтерс“ каза“, „Ню Йорк Таймс“ написа“... Тъй де, нали трябва да си изкарат сребърниците...

* разбирай американска и на „старите“ демокрации в Европа