Чета днес с яд и възмущение, че изтеглят от пазара някои продукти от лейбъла (!) „Стара планина“ щото в тях имало соя. Мрачните ми чувства идат от това, че не успях да ги опитам. Вината си е само моя, разбира се. Влязох в един магазин, попитах има ли „Стара планина“ и продавачката ми показа 2 (две) наденички, които по нищо не се различаваха - поне на външен вид от техните посестрими не„Стара планина“, освен по двойната (2) цена. Погледах, погледах пък ги върнах. Имал съм пресантиман...
От друга страна, ако вярваме на диетолозите соята е супер полезна и не знам защо са тези ох! и ах! Май пак става въпрос за вътрешнофирмено изяждане - по-напредничаво мислещите икономисти от мен му викат конкуренция :)))
Ако теглим чертата и се поогледаме по рафтовете на магазините ще разберем, че повечето от хранителните стоки не са за ядене. Но... ядем ги, какво да правим.
Все пак, верен на оптимизма си и на девиза „Винаги може да стане по-лошо!“, аз реших за себе си проблема. Започнах подготовката и организацията на автохтонно (самозадоволяващо се*) стопанство. Имам достатъчно обработваема земя и сега разчертавам, къде ще бъдат доматите и къде салатите. Догодина ще ви покажа (на снимки, разбира се), какво значи домат „Славунчо“, краставица „Славунчо“... за надениците ще трябва да се почака. Ракия и вино мисля да си разменям с други автохтонни производители, които имат излишъци. На следващия етап мисля да стана енергийно независим. Имам чуден кладенец. Ще лепна някоя и друга слънчева батерия, ветрогенератор...
Та това е бъдещето, дами и господа! Самозадоволявайте се, мастурбирайте на воля, а за отявлените садо-мазо феновете избори ще има пак, ще има! Да не се притесняват...
* Не го написах така заради отявления сексизъм, двусмислие и стаения в този термин пълзящ социализъм.
