Стивън Хоукинг отрича съпричастието на Нещо божествено в създаването на Вселената. Не персонифицирам създателя, който за всеки вярващ е различен. Интересна е необходимостта от неговото съществуване в хорските глави.
Какво пък толкова? Много по-лесно е да има Някой, който да ти каже какво да правиш, на който да се помолиш, който да поеме върху себе си вината за глупостите, които вършиш. Човещинка. Малкото хлапе, заплашено от нещо, безстрашно се изпъчва и заявява: „А ти знаеш ли моят Татко кой е?! Ей сега ще му кажа да дойде и...“. Такива пораснали хлапета са изгорили сума ти народ по кладите или изтрепали в джихад...
Всъщност, няма никакво значение какво е казал Хоукинг. Баба Мара и баба Айше едва ли ще го чуят, пък и да го чуят няма да го разберат. Те имат своите добре научкани в главите представи за света и нищо не би ги разколебало.
По интересни са средно интелигентните хора, които изповядват някакъв пантеизъм. Те вярват (аз бих искал да мислят, но това е друга тема), че има Нещо - създател на вселени, по-висше - интелектуално и морално, от нас, което дава опора в живота, осмисля живота и смъртта им.
И тук идваме до това, че Нещото не е реалност, а необходимост. Без него животът е труден и опасен. Все пак, друго си е, когато някой ти каже: не кради, не убивай, не чукай всичко, на което можеш да напипаш пулса...
Винаги ми е било много смешно, когато някой се изтъпани и заговори за християнските (не пиша за други, тъй като обществото, в което живя, се определя като православно...) ценности и възпитание и колко много са дали на него и на света за да... и т.н., и т.н. Става ми смешно, защото майка ми и баща ми, в нашето атеистично (думата не е точна, но... друг път) семейство, не ме изпращаха на училище със заръките: ограби другарчето си, излъжи учителя и т.н. Вече пораснал, също не ме питаха колко човека съм изтрепал през деня и колко чужди булки съм „познал“. И на тях, и на мен не ни беше необходима някаква дебела книга, от която да четем какво и как да правим. И, невъоръжени с религия, сме толкова нормални, колкото всеки вярващ...
Та не е ли толкова Човешко да не убиваш, да не крадеш, да не лъжеш?
За какво ми е Някой, който да ме създаде и след това , като на марионетка - идиот да ми дудне всеки миг от книга, от амвона, от минарето колко съм лош и какво да правя за да ми прости... sancta simplicita...