Опити злощастни

Опитвам се да проумея некои неща и стигам до нелицеприятни изводи за себе си...
Ето на - на гръцко-българската граница блокада! Седят си огкъм гръцко едни юнаци (т.нар. фермери) мезят и пийват на топло, и не дават пиле да прехвръкне. В българско са се наредили тир след тира, а в тях шофьорите мръзнат, псуват и гладуват. И чакат... К'во чакат?! Господ да слезе? Ми то ББ мина! Спря блокадата за час-два, което медиите отразиха като „ден-два“, а историците ще запишат седмица-две и... толкоз! К'во искат? Ето и земеделският министър се отби и той вдигна... бариерата и след него резето отново хлопна...
Извода е ясен. На Кулата да се наредят де що има български управник, начело с Първанов, и да започнат: два часа лизане на гръцки гъзове и блокадата се вдига, два часа почивка; два часа лизане..., два часа почивка... Е, те на това му се вика европейско отношение към протестите с български отенък...
Даа! Аз пък си представям някакви апокалиптични картини, дето едни смели мъже палят тировете, помитат разни там трактори и барбекюта и възцаряват „вечна обич, вечна правда на света“...
Някога може и да ги е имало. Някога, някога, колкото седемстотин лета.. Сега еманацията на нацията е ББ! Вдигача на блокади...
А аз продължавам да седя и да си мисля: тъп ли съм, не съм ли тъп... ха, наздраве! И пак: тъп ли съм, не съм ли тъп..., май..., хлъц...