Това е. Изчаках няколко дни, но страстите не стихват.
Моето семейство е от пострадалите от хуманните миротворчески бомбардировки над София. Може би за това, защото помня разказите на баща ми и на майка ми за преживяното през тези радостни за България дни, не мога и няма да се съглася с присъствието на този паметник в София, в България.
Нормално е някой, дошъл от майната си от другата страна на океана или набеден виден представител на интелигенцията на Горно Нанадолнище или някое друго китно селце, да се лезят около позорният стълб. Те толкова знаят и толкова могат. Единият да се огъзи, да си сложи звездният флаг на гърба, олезен в господарска усмивка, а нашенецът да му подмие задника и да го олиже, щото българските хавлии много стържат...
Добре са избрали мястото на паметника кирякстефчовци. Пред американското посолство - де не може да се плюе по него, щото ония приятели, приятели, ама стрелят по-всичко, което накърнява техните интереси, където и да е по света. Бойко Борисов и неговият кадрови потенциал можеха да се замислят. Все пак, трудно е, но можеха. Голяма част от софиянци са избягали в Банкя през онези години, вместо да седят и да се наслаждават как разрушават града им. Та по този повод, мястото на паметника беше в Банкя, на мястото на шадравана. Не знам само колко време щеше да изкара...
Въпреки всичко, мисля че трябва да сме благодарни на американците. В сравнение с бомбардировките над Дрезден, Хирошима, Белград, нашите са като каубойски закачки, приятелски огън... Що пък, к'во пречи едно паметниче измежду толкова по-големи простотии...
ПП. Прави впечатление отсътвието на Борисов, който открива всичко на тази територия - София и околностите, а след това и цялата страна. Решил е да се прави на хитър, да не се документира на този позорен фотос. Въпреки всичко, аз го виждам. Там е, заедно с всички като него - предатели на съвременна България.
