Показват се публикациите с етикет Сотиров. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Сотиров. Показване на всички публикации

9.03.2009 г.

Гледам, слушам и... не вярвам на нищо

До сега гледах и слушах как двама подлидери на дясното - ген. Атанасов (ДСБ) и Иван Сотиров (СДС) "обсъждаха" камила ли е Иван Костов или не е. Не съм фен на Костов, не се етикетирам и като "десен" човек - поради безмислието на подобно определение. И така, докато пусках дребните им ежби на ретранслация, изведнъж се разбра, че между двете велики сини сили има и още един проблем. СДС иска, а ДСБ не иска, на ръководни постове да бъдат допускани и издигани до ръководни постове бивши членове на БКП. Естествено, Атанасов се потресе от възмущение, последваха реплики и т.н. Тезата бе, че до 1989 г. в България е имало около 1 млн. членове на БКП, не можем да им отречем правото да променят позицията си, да се осъзнаят и т.н., но е крайно неморално, непочтено и... дрън-брън... и не трябва да бъдат издигани на ръководни постове в СДС, в листите за депутати... абе, да си стоят тихо и мирно в СДС и да си траят... Интересното е друго. Иван Сотиров се представи като главен секретар на СДС и трябва да знае "кой кой е" в тази партия. И той знае, че вече два, а ако не и три мандата, един от големите градове на България е управляван от кмет, член на СДС, подкрепян от СДС, но и активен член на БКП до 1989 г.. Същият, доколкото се разбра от разговора, сега ще поеме и важни функции около изборите... Какви са отдавна известните изводи: 1. Нищо не се е променила през последните 65 години. За периода до 1989 г. е известно, че бяха преследвани бивши членове на профашистки организации, полицаи, жандармеристи, кулаци и т.н. След тази дата, пак се преследваха номенклатурчици, ченгета, доносници и какви ли не още. (моля всичките тези етикети да се четат в кавички, поради тяхната конюктурност и неопределеност) Цялото присъствие на десницата в политическия живот на България е на тази основа. И горният пример не е единствен или някакво изключение. 2. През този 65 годишен период политиката и идеологията нямаха абсолютно никакво значение. Винаги е ставало въпрос за решаване на междуличностни проблеми или заграбване на нечие имущество. Примери? Това е последното, което би ни затруднило... 3. Печелившите за периода са индивидите "винаги верни на партията". На подходящата, разбира се. 4. Жалко за привържениците на този или онзи, които не виждат обикновеното лицемерие, продиктувано от келепир. Голям келепир... П.П. Преди 1944 г. всичко ли е било идеално? По разкази на очевидци - не, но тяхното мнение винаги е субективно, естествено. По документи - не съм чак такъв наивник, че да вярвам на документи. Те най-лесно се манипулират... Остават устните предания и митове :)