Община "Студентски град"

Дааа, не Студентски град, а община! Много важно уточнение. По времето, когато следвах, приликите със студентски град бяха повече, но тогава - подтиснати и унижени от соца, не го осъзнавахме. Дискотеката бе една - "Цветан Спасов", останалото се завихряше по стаите. Все пак нямам много пълни впечателния, защото съм от София и за лудориите на колегите научавах на следващия ден. Не че не обичам да ходя по купони, но тогава вече бях женен с дете и нещата за мен бяха малко по-различни... Мина се време и това, което е сега, заля живота ни. Нови думички - демокрация, реституция, проституция, мутри, заеха в умовете ни мястото на старите и компроментирани понятия. До тук - всичко хубаво. За някои повече, за други по-малко, но не може всички да са доволни :) Та тогава бяха заложени предпоставките и условията на това, което се случва в момента. Вече не си спомням, но има ли и значение - някакво правителство започна реституция, друго приватизация, съпътствани неппрекъснато и от обикновени мошеници и се стигна до смяна на приоритетите. Днес община "Студентски град" е най-обикновена столична община, на чиято територия има по някой и друг ВУЗ, пардон - университет, жилищни сгради, увеселителни и питейни заведения :))) - как звучи само! Насред тази красота, тази сутрин стърчи Бареков. Задава въпроси - някои смислени, други - не толкова. Пита: нямат ли сили вече българските студенти да повторят 1997 г. Студентите мрънкат нещо. Пита: а защо не стане като в Гърция - не, че било хубаво, но... Студентите пак мрънкат. Не се задава въпроса - а, в чии тъпи тикви... не са тъпи - пресметливи са... - се родиха мислите за реституция в студентския град?! Защо той не се запази и разви като академично градче, а трябваше да стане център на проституцията, наркоманията и хазарта?! Такива неща не се питат. Реституцията и реститутите - свещените дойни крави на демокрацията не се закачат! Не се пита и защо, когато предишните поколения студенти видяха в какво се превръща тяхното градче, не протестираха. По-лесно беше да търчат около парламента и за жълти стотинки да "правят историята". Един-двама я направиха, но своята, лична история... Добре я направиха! Много въпроси остават незададени. На много проблеми отговор дава живота - еднозначен. Но, когато отвсякъде си окъпан от демагогия, от елементарни лъжи и внушения е трудно да изплуваш над... демокрацията... Най-елементарния пример - пишман шоуреволюционера & революцинерсценаристите и жалките им опити да отрекат основателните обвинения на Пирински. Абе момчета, абе юнаци! Кой ще тръгне след вас, след като при първата реална заплаха, започнахте да шикалкавите като мома, на която хем й се иска, хем не й стиска, хем и мама не дава... Та даже развиха и хипотезата как демократичната и свободна трибуна на словото - ББTV, щяла да бъде с отнет лиценз и т.н. и т.п. Смешен, трагикомичен плач...

Славини вълнения

А на шега, а на истина, но започнах отново да гледам "Шоуто на Слави". Вече трето предаване яко политиканстване. Формално първите две бяха промоция на албум. Снощи проблема беше с жените, които искат да опитат да забременят инвитро. Проблем обществено значим и много важен. Циганките забременяват от въздуха, докато при нас нещата са по-сложни, за съжаление... Юнак мирен не стои - трябва да яхне нещо и най-подходящо в момента е народното недоволство. Всъщност, както винаги. Та, наредил нашия една група влъхви, които често използва за академици, жури, обикновени сценаристи и каквото му скимне, и води своя монолог. Някой от прежде описаните несмело се намесва, смрънква нещо под строгия, но справедлив поглед на баш Юнака и пак се закротва... Всъщност, шоу се гледа - не се разказва. Кой видел - видел, който не е - да знае: Слави вече не е същия! В крайна сметка, в душата ми остана нещо мъничко - светло и топло. Казват, че така изглеждала надеждата или идващия влак в тунела..., но да не бъдем песимисти. Извода ми е, че когато започваш в политиката, може и интуитивно да прозреш очевадни истини. Например - политическата система трябва да се смени; този полителит е вреден за България и трябва да се премахне; един от демократичните начини за това е да не се гласува и след това да се повдигне въпроса за легитимността на новоизбраните. Абсурдно е да мислим, че всички няма да гласуват. Нема да стане. Но, ако броят им е минимален, въпроса за легитимността стои открит и тогава могат да се започнат някакви действия. Легитимни действия, а не революции! Щото от революции и революционери вече аман! Та така... Опитимизма, че разума пробива всякакви глави го има. Слава Богу, че снощи нямаше много революции, но може спокойно да се обобщи - children of the revolution е екипа на Слави Трифонов! Гледайте и дерзайте, пък ще видите за какъв резил става дума...