За консервите и... за Тофлър

Така. Есенната консервна кампания - поне за мен, завърши вчера със „слагането на зелето“. Така е правил баща ми, също и дядо ми, сигурно и прадядо ми. Докато баща ми и дядо ми са били уважавани държавни чиновници с име и преди, и „след девети“, то за прадядо ми Иван знам само, че на сто и кусур години се качил на крушата да я бере, паднал, счупил крак и така се затрил...
Разбира се в зелеполагането има някои разлики, но те са главно в използваните съдини, а не в технологията. Аз не използвам каца, първо защото татковата се затри някъде и, второ, много по-лесно е с пластмасов бидон. Който слага зеле, знае. Що се отнася до разликата във вкуса - има я, но да не бъдем крайни естети, щото животът е кратък... Вероятно има разлика и в зелето, но докато не започна производство на мое, каквото има на пазара - това е! Е, няма да раздувам лакърдии за някакъв козел, нито как орехът е станал по-висок от къщата. Зелето ми не е за продан. Все пак, искам да подчертая една особеност, която - поне за мен, е много важна. Много хора, когато мислят за кисело зеле, си представят единствено зелката, нарязана на салата, с олио и червен пипер и задължително ракия (може и водка, може и уиски, но защо да хабим киселото зеле?!) или същата зелка увила се на сарми или затрупала патка, гъска, прасешко или тлъста домашна кокошка.
Малко кулинарно отклонение - не използвайте пуйка или бройлер, дори и от хладилника на Стефка Берова. Пуйката е суха. Нека си я ядат американците - те си знаят защо. Бройлерът пък е животно, което приготвено по какъвто и да е начин предизвиква погнуса в кварталните мачки, а при Чочко - не знам. Дори и не съм си помислял да му предложа. Та нали с него сме симбиоти, адаши и на такъв риск не бих го подложил. Тук бих се обърнал с един апел към младите, пък и не толкова младите екоактивисти. Не знам дали някой ще плати за това, но в името на здравето си - дори и психичното, проверете как се отглежда бройлер. Как за няколко седмици милото малко пухкаво лайняножълто същество се напомпва до планина от месо, коли се, доналива се с вода и се предлага на пазара. Пискате за ГМО и други измишльотини, а бройлери и други фрайчикъни набивате всеки ден...
Да се върнем на киселото зеле и другото, което има в бидона. Докато не съм забравил искам да кажа, че киселото зеле и зелевия сок не могат и не трябва да съществуват разделени в нашето съзнание. След шкембе-чорбата няма друго кулинарно творение, което да е в състояние след тежък ден, последван от юнашка нощ, да отвори очите ти и да върне вярата, че си жив и светът е хубав! Ако отнякъде изскочи младеж, като оня със содата, и ми каже, че същия ефект има примерно алказалцер, най-уважително бих му казал..., но да простим заблудите на младостта. За да добие зелевият сок неповторим вкус, в тензух увивам парчета от дюля (със семьето), една-две ябълки, настърган хрян, кочан-два царевица и поставям вързопчето в сърцето на бидона. При претакането, то отдава хубавинята си на сока и става такъв елексир, че се пие с удоволствие дори и от трезви...
Тези неща ги пиша поради две причини. Втората е написаното в един е-вестник, за проучване на Галъп, което показа, че над 2/3 от българите си приготвят зимнина. Споделям направените изводи и намирам, че „турянето на туршия“ е оправдано. Мисля, че не става въпрос само за икономически причини. За човек, а не бройлер, е много важно да знае какво туря в устата си. Имам не един и двама приятели, които нямат лози, но купуват грозде и си правят и вино, и ракия. Просто искат да знаят какво пият. Ако не знаеш какво пиеш, на другия ден и зелевия сок може да не ти помогне...
Кой може да ми посочи хубаво сладко от дюли на пазара. Не конфитюр. Сладко. Няма такова! И това се отнася за повечето „буркани“, които си правим. Не е за подценяване и другия момент - как се прави зимнината. Кое е за предпочитане: да вложиш собствена, качествена продукция или, след дълго избиране и пазарене, което си отделен кеф, да намериш най-хубавото (разбира се, все българско...) на пазара и с мерак да направиш каквото искаш. Алтернативата е да си спомним ученическите и студентските бригади по полетата и консервни комбинати и как се „работеше“ там. Някои се опитват да се правят на „граждани“ и твърдят, че щом сме в ЕС такива байганьовщини трябва да останат в миналото. На такива ще кажа „да ви е сладко сушито“, но не забравяйте и „бурканите на баба“. Не рекламните. Истинските. Щото най-характерно за палачинката е, че се обръща...
Тук просто не мога да не вмъкна едно преживяване от съботния пазар, което ме докара до истеричен смях. Вече лесно истерясвам, което значи, че остарявам. Но, напазарували сме и плащаме на касата на хипергастронома. След нея, поставка за вестници. В „24 часа“ или „Труд“, на първа страница, изтипосано огромно заглавие „В МВР има таен списък на гейове“! Защо бе Цецо „цап-царап“ Цветанов?! Защо таен???!!! Та днес е обидно да си обикновен хетеросексуален мъж. Всеки се пише гей, а те таен! Да се смееш ли, да плачеш ли...
Но да се върна към първата причина за словоблудството ми тази нощ. Мисля, че вече съм споменавал някъде, че когато чета книги - без значение на хартия или файлове, не мога да чета само една. Обикновено си отварям отделни десктопи за файловете, а книги, с пъхнати между страниците картончета, листчета, календарчета и т.н., могат да се видят навсякъде. Та ето какво пише в една книжка с автор Фьодор Бурлацки - „Новото мислене * Диалози и размисли за технологичната революция и нашите реформи“, Партиздат, София 1988 г. Апропо, за успокоение на тези, които се притесняват от това, че издателството е „Партиздат“, искам да кажа, че книгата е носена на баячка, обаяна е и не носи комунистическа зараза. Все пак, ако при някой се получи пробив, вината не е моя! Та, в следващият цитат авторът, който е поканил у дома си в Москва Алвин Тофлър, води диалог с него. Двамата обсъждат „Третата вълна“.
Ето какво казва Тофлър:
„Промените, които стават днес, и тези, които ни очакват занапред, неотклонно ще се засилват. В близките 10 - 15 години ще се извършват не дребни, а революционни промени. Изменя се структурата на обществото, изменя се формата на производство. Цялата структура на културата и на социалните институции ще претърпи радикални промени. ... Мисля, че ключ към анализа на тези процеси е понятието „демасовизация. Промишлената революция - „втората вълна“ от промени - създаде цяла верига от масови общества. ... Всяко индустриално общество, независимо дали е капиталистическо или социалистическо, източно или западно, се ръководи от определени принципи. Стандартизация, централизация, максимализация, гигантомания, дезинформация, специализация, синхронизация - пришълците от Марс навсякъде биха открили едно и също.
... Такава беше динамиката на индустриализацията. Това, което сега става е истинска диалектическа революция. Истинската революция не е продължение на процеса на масовизация. Това е начало на нов процес  - на демасовизация. ... Понятието демасовизация може да се обясни като начало на нов начин на производство. Това не е централизация, не е стандартизация. Това е нещо противоположно - децентрализация, дестандартизация (ех, Миро! ех, Найденов! - възклицанието е мое, sl.)), дебюрократизация. ... Маркс казва, че най-развитата форма на производство е масовата продукция. Хенри Форд мислеше по същия начин. Всеки капиталист и комунист това повтаря. Но сега най-прогресивна форма е демасовизираната форма на производство. Масовата форма на производство днес е изостанала форма. ... Преди промишлената революция производството не беше масово. След това настъпи период на промишлена революция - масово производство на стоки за употреба, а сега започваме да се движим обратно - от масово производство към индивидуализирани поръчки, но на основата на висока технология. Това е спирала.“ и т.н., и т.н. Както винаги, хубаво е да се прочете цялата книга. Постарах се с тези извадки да предам идеята. Надявам се, че се е получило.

Към казано от Тофлър бих допълнил само, че протичат едновременно два - на пръв поглед, противоречащи си процеса - на демасовизация и на глобализация. Противоречието е мнимо, а едновременността на процесите е логична, но... ако продължа зелето ще втаса, а аз няма да съм свършил... За това проблемът е under construction :)
Докато construction, да живей малкото автохтонно частно стопанство!
Не на консервите от супера, не на ментетата в бутилките и в живота!
Да се забранят бройлерите!

Благодаря за търпението!

Кючек-хоро

Преди хиляди години един грък запалил библиотека, за да остане името му в историята. Аз няма да го спомена, но този тип успял. Името му се помни и се знае. Е, никой не го произнася с уважение и любов, но той не е претендирал за тях. Искал е просто да го запомнят...
На този фон не разбирам какво иска управляващата част от елита днес. Да закрият Българската академия на науките, Софийския университет? Защо?!
Та те - елита, вече са там, в историята. Подсвирват, подвикват окуражително, леко пийнали и добре хапнали, а ние вече двадесет и една години сме се навървили на Страшимировото хоро, но с чалга аранжимент...
И я няма Капанката да впие зъби в ръката на полковника...

Euroпеец

Карам си аз днес добрата стара (началото на 1992) тойотка и се радвам на трафика. Чудна кола е тази тойотка. Почти не харчи, но някой от предишните собственици ѝ сложил и газ... фантазия за минимизиране на транспортните разходи! При това непрекъснато намаляване на цената на газта, направо е кеф. Оня ден беше 1,27 лв., днес вече 1,30, а ББ обеща :))) още да намалее. Както и да е! Количката е с две врати, двигателче 1,3 и изглежда японския дизайнер я е предвидил за една японка с две чавета, които взема от училище след работа или за чаве и пазарска торба, или за гаджета-японци, които с малка чанта пътуват за някъде по японски пътища.
Японска им работа! Аз качвам в нея освен мен (1,80 м/120 кг) и жена ми (сравнима с мен - не обичам дребни жени!) още четири човека на задната седалка! Е, не чак колкото нас, но не са и японци... Когато отиваме някъде с Чочко задната седалка е само негова. Няма да коментирам и къде минавам с нея. Горди собственици на разни пишман-джипове се споглеждат с недоумение, когато аз продължавам, а те спират и се чудят какво да правят..., но и тойотата, макар и рядко, се разваля.
„Гръмна“ ми радиатора! От предния капак шурнаха кълба пара и... всеки шофер ще ме разбере. Имах едно шишенце с два литра вода, сипах го, но... Банкя далече!
Останал ми е спомен от мрачния и тягостен москвичено-ладов соц какво се прави когато ти се скъса ремъка. Така, в един мрачен и студен социалистически юнски ден, притиснат под похлупака на развихрилия се развит социализъм и под тежкия поглед на ТЖ, маскирал се като тигърче пред задното стъкло, в което със сигурност имаше микрофон, монтиран от ДС, стана точно това. Тогава - млад, неразумен и неженен, приех с охота поръката на кварталната ОФ организация да проуча къв го дири парясницата Х (по обясними причини не споменавам имена) по ливадите след околовръстното. За осигуряване на прикритието към мен бе прикрепена другарката У, също млада, неразумна и неженена... След като установих причината за аварията, погледнах другарката У строго и непохотливо и тихо просъсках „Сваляй чорапогащника!“. Е, те оттогава не съм вижадал толкоз радост у две женски очи! С учудваща рутина тя смъкна найлона и, не разбрах защо, кокетно се усмихна... Аз не обръщах внимание на друго освен на изпълнението на поставената ми ответствена задача. Ловко увих чорапогащите около ролките на мястото на ремъка и... нататък не е интересно. Соцреализъм...
От тези години ми е останал и друг спомен. За това, какво да направиш, когато ти „гръмне“ радиатора и, тъй като спасение не ме дебнеше от никъде, спомените нахлуха услужливо... Огледах се и, както очаквах, на има-няма 200 м. баничарница! А и при соца, и при това, което е, каквото и да е то, в баничарниците продават Боза. В българските, разбира се. По другия ЕС не знам как е, но сигурно си нямат боза, което не е добре. Та, грабнах с треперещи ръце едно еднолитрово шишенце с боза и припкам към колата. Мислех да си взема и баничка - хубава и мазна, но реших да не предизвиквам съдбата. Отзад предното стъкло жената се пули. „За какво ли ми е тази боза?“ - въпроса се натрапва от погледа ѝ. Ех, младост! Тук само да вметна - сериозните мъже си патим единствено от стари коли и млади жени, но... по тази тема - друг път.
Вдигам предния капак, отвивам тапата на радиатора и се започва една... Удрям един як гълток боза, хайде 100 - 200 грама в радиатора, пак гълток, пак в радиатора... и така до изчерпване на количеството.
Метнах се в японското чудо, припалих - пушка! Няма тойота, която да не може да запали. Подкарвам, а резултатите от „ремонта“ повече от добри и така, с песен, към къщи.
Е, за малко да подкарам през нивите, щото като ме напуши един смях - мани, мани! Представих си какви старсти съм възбудил у някой european. От някакъв стар и невзрачен таралясник изскача тъмен  - в прекия и преносния смисъл, балкански субект. Дългокос, брадясал, с нездрав блясък в очите и леко див поглед той се понася към някаква барака. Грабва оттам пластмасово шише с кафява течност и започва страхотията. Изсипва част от течността в гърлото си, част в радиатора на тарлясника и така няколко пъти. След това тръшва капака на това, което кара, и с радостни възгласи се отнася нанякъде...
Ако е имал късмета да ме снима, скоро - уважеми съблогърчета и събългарчета (среден род, за да избегна сексизма), ще ме гледате по ютюбето; ако ли е нямал, през годините няма да заглъхва преданието как в Europe сипват в радиаторите на колите син антифриз, а в София, България на същото място изливат нещо кафеникаво, от което сладко, сладко си отпиват, с примлясване...

На гол корем... космонавт

Соломон „Ревльото“ Паси предложил, а Джеймс „Подкрепата“ Уорлик подкрепил, български космонавт да фърка с американски астронавти!

Браво! Так держать, мистерр Паси! Като видиш някой демократичен Гошо на екраните в Хюстън пак има да ми ривеш, и пак никой няма да те попита „За чия сметка?“...

Уорлик дипломатично заявил, че „България има огромни традиции в областта на компютърните науки и космоса“. Пак не си в час, мили мой. Точното време е „имаше“, защото вече няма. Традициите са забравени, а носителите им... кой знае къде са. До това дередже стигнахме със съвместните ти усилия, твоите и на твоите предшественици, активно подкрепяни от продажния ни „елит“. Стигнахме до там, че на двама парашутисти от сбиротъка, който още наричаме „армия“, се пада по един (1) парашут!

Ех, Набуко, Набуко...,

колко мъки знаеш,

колко тайни криеш...

Когато светнат лампите

Разбра се, че на първо четене за бюджета са гласували само „ГЕРБ“ и „Атака“. Костов и тези, дето се шматкат около него, се е въздържал. За нашият пишман премиер това трябва да бъде една голяма синя лампа, която да го накара силно да се замисли (е, колкото може...) накъде е ръгнал. Като на ченге би трябвало да му е пределно ясно, че когато светнат лампите, очаквай да завие сирената...

Между две дати

ОООООООООООООООООООООООО
УУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУ
ох-ох-ох

Екзистенциален въпрос

Коя от двете професии - проституцията* или курвалъка* е по-стара?

Ето един въпрос, над който, драги ми читателю, е време да се замислим. Време е сега, защото в мрачното ни преддесетоноемврийско минало проституцията бе здраво овладяна от който трябваше, а курвалъка се приемаше по-скоро като приятно изживяване с неголяма полза за противната страна...

Сами разбирате, че ми е трудно да пиша в навечерието на 10 ноември. Ръцете треперят, гърлото е стегнато, а в ъгълчето на лявото ми око блести сълза... Колко добре е казано от лирическият герой: „Каква я мислехме, а каква стана?!“. Но, да оставим оценките на историците, които не са забравили достойноството на професията си и да вървим напред.

Както стана традиция преди всяко начинание искам да ви уверя, че ще дам „всичко от себе си на 110 %“ за успеха на това писание.

Та, на въпроса.

Мисля, че няма да възникне диспут по това, че при проституцията, проблемите са предимно биологични. За проститутът** има две важни неща: здраве и подходяща възраст. Останалото е въпрос на разбиране. От друга страна, никой не може да отрече високия финансов морал и джентълменското поведние на тези професионалисти***. Колко простичко е казано: „Десит леа сфирката и шъ останиш доволен!“. И е така, както са ми разказвали, драги дами и господа, бивши другари и другарки. Всяко действие е предварително договорено, оценено и изпълнено. Плащаш, чукаш и бегаш. Нема туй-онуй. Никой не ти набива капачките: „Аз ви построих магистрали, пък вие...“, „Аз дадох пари за...“. Дал си, ама си дал от моите пари от данъци, но, това е друга тема...

Какво е положението с курвалъка? Картинката е коренно различна. Искам да предупредя да не се плъзнете по наклонената плоскост и да търсите единство и борба на противоположностите, Ин и Ян, Бог и Дявол и тем подобни. Нищо подобно. При курвалъка единственото валидно правило е „Прееби другарче!“. За тази цел са впрегнати лъстиви погледи, джокондовски усмивки, кръшни врътки и - най-вече, обещания, обещания, обещания... докато наобещавания забрави какво са му обещавали. Друга характерна разлика между двете професии е финансовата страна на нещата. Както изяснихме, при проституцията всичко е ясно. При курвалъка е точно обратното. В неравната борба влизат всички инструменти: спонсорства, консултации, „ще ти дам еди-колко си, ако направиш еди-какво си“****, парламентарни речи и въпроси, интервюта пред „някои“ медии и т.н. По-важното е, че в този случай няма причинно-следствена връзка между обещаното и полученото. Обикновено, по-добре обещаващия оставя другия с пръст..., където му е по-удобно да си го завре. Или както каза един известен блогър по друг повод „Студената вода не помга!“.

Третата съществена разлика е в морално-етичен аспект. Може ли да се сравни високият морал на проституиращите с пълната липса на такъв у курварстващите?! Не и не! Курварстващия иска да изглежда винаги в бяло. За него е елементарно да изпрати някой на пангара, дори за това, че не ходел редовно на лекции! Каква низост! За съжаление, характерна за целия ни курварстващ елит... И, за още по-голямо съжаление този елит са курвите, а курварите са там някъде, отвън, наоколо...

Накрая, за пълнота на изказа, трябва да призная, че не изследвах някои практики от недалечното минало, примерно: „Арап дава тебе чорап“ или култовата „Сех или Бох“, но... друг път.

И отговорът на въпроса, поставен в началото. Според мен, проституцията е далеч по-високо в степенуването на обществените ценности. Тя е рожба на парично-стоковите отношения и връзки; с ясни договорни отношения, изчистени от елементарни човешки слабости, проституцията има само външна и повърхностна прилика с курвалъка. Истината, която се опитах несмело да разкрия, както и цялата известна история человеческа сочат, че курвалъка и курвенските номера са изконни дадености в нашия живот и, по-специално, в този на различните елити.

На натрапващият се въпрос „Къде е мястото на журналистиката в цялата тази галмация?“ отговорът е ясен...

* Моля да се има пред вид, че в това изследване се визира нетолкова физическата, а морално-етичната страна на проблемите. (б.а.)

** Използвам тази форма вместо традиционната - проститутка, заради европейското мислене на някои граждани, като така се предпазвам и от обвинения в сексизъм. Несправедливо е едно реално присъствие да се обозначава единствено в женски род. Използва се дори термина „мъжка проститутка“, което отново навява тъга. Та нима не познавате Проститути?! Ами, огледайте се... (б.а.)

*** Ето един пример за подражание за този, който разбира за какво става дума. (б.а.)

**** Някои наричат това корупция, но според мен корупията е далеч по-широко понятие и може да се приеме като еманация на курвалъка. (б.а.)

Българско слънчице

Скоро оставих пред очите ми да се пренесе един от филмите на Джеки Чан - „Шанхайско слънце“. Той е от тези хубави филми, които не те натоварват и докато ги „гледаш“ можеш да правиш каквото друго искаш. Но... магията на киното е силна. Въпреки невниманието в съзнанието ми е останал такъв епизод, който днес услужливо изскочи: Джеки Чан и неговият партньор разбират, че за да бъдат заловени „жив или мъртъв“ са дадени награди. Първи попада на разлепеният си по кръчмата и бръснарницата фейс  напетият рус американец. За главата му дават $ 500! Това е повод за гордост и чувство за превъзходство над „китаеца“. Русият кравар обяснява, че така му се вдига рейтинга сред момите от Дивия запад! След малко виждат, че за „чайната“ дават $ 1 000 и... и се започнаха едни разправии, но това е друга тема...

За тази сценка се досетих, когато днес прочетох, че за убийството на ББ давали 400 000 евро. Както се казва - без коментар!

Искам да уточня някои неща:

1. Не пожелавам никому да бъде убит или да му бъде причинено по някакъв начин зло. Не бих могъл да падна до нивото на елита. Все пак, на повърхността ме държат някое и друго поколение четмовни и писмовни предци...

2. Световната и нашенската практика показват, че когато някой трябва да бъде физически отстранен, бива отстранен. Няма бодигардове, няма туй, няма онуй! Ажиотажа и цирковете около Пристигащият Американски Президент (има се пред вид този на САЩ) не будат нищо повече от насмешка, съжаление и откровено негодувание срещу Най-Влиятелният човек на света, заради загубеното време и нерви! Между другото, според „Форбс“ „най-влиятелен“ вече е китайският президент, но американците едва ли са научили...

3. Не мисля, че разумен човек, запознат с експерименталното управление на ГЕРБ през последната година и нещо, би се притеснил от ББ или от който и да е от неговият екип. От „материалчето“ посочено по-горе, може да се направи извод,че зад такъв „проект“ за атентат стоят престъпните структури. Не съм сигурен. Тези хора може да са всякакви, но не са глупави, за да хвърлят парите си по кьорфишеци... Виж, в главата на някой добре пийнал и леко хапнал нашенски интелектуалец би могла да прескочи подобна Мисъл, но... докато разбере какво е помислил то ще му е минало.

Ашколсун

Ето една теза, която подкрепям с две ръце. Не веднъж съм писал за тези проблеми и позицията на Цветанов в случая е напълно адекватна. Надявам се, че вътрешният министър е наясно какви интереси ще засегне. На някой може да му се струва, че всичко това е далеч от големите антикризисни действия и ограничаването на престъпността. Съвсем не е така.
Сега остава само добрите намерения да се реализират ефикасно законодателно и административно.
Все пак оставам силно предпазлив оптимист, докато не се видят реални резултати...

Сбъднати очаквания

Днес вместо будители имаме тикви. Хлапетата, вместо да чуят нещо за род и родина, кривят физиономии в тон с холидувските традиции, щедро поощрявани от техните мами и... разни други субекти. Всеобща простота... Кой да им каже, че Хелоуин има толкова общо с Вси-те светии, колкото дядо Коледа със свети Клаус. Пък и да им каже, кой ще го чуе?! Спокойно можем да използваме, който и да е шаблон - „На Шипка всичко е спокойно“, „На Западния фронт нищо ново“ и т.н. Жабите крякат, кучата си лаят, а кервана с камилите цапа през блатото нанякъде...

И както винаги, и е така, и не е така...

От кочинката заедно с равномерното грухтене, започнаха да се дочуват и емоционални изквичавания. Цветанов имал това, пък нямал онова; Първанов знаел началото на азбуката, Борисов - края; Александър Петров тъй, пък Яне - гей; Меглена Кунева нещо казала, друг и отговорил или обратното... Има ли значение?!

Разбира се, интелигентий мой читателю, позна! От първият път. 

Идат избори...

ПП: Видях, че братовчедите на Дилма Русеф я поздравили. И аз я поздравявам! Знае ли човек от коя трънка ще изскочи заек...