20.03.2009 г.

Проектът "Венера" * Глава ІV

Глава четвърта Митовете на битието Човешката природа В ежедневието сме свидетели на взаимосвързаността между реалните събития около нас. Въпреки това, често забравяме за тях, когато става въпрос за човешката психика. Ако изучавахме хората така, както изучаваме природните явления, по-добре щяхме да разберем физическите закони, влияещи при формирането на нашите ценности и поведение. От естествените науки знаем, че природните закони са резултат от множество различни сили. Например, растенията не поникват ако нямат хранителни вещества, вода, гравитация, Слънце и т.н. Платнохода не плува сам, а вследствие вятъра и много други променливи фактори. Няма предопределена човешка природа. Ние не се раждаме с предразсъдъци, нетърпимост и злоба. Те се развиват в резултат на нашият жизнен опит. Не е необходимо да влизаме в безсмислен спор за вродената порочност на човешката натура. Необходимо е да изследваме поведението на хората, изменящо се през цялата човешка история – ако не е така, то още бихме обитавали пещерите. Поведението ни е подложено на външни въздействия, както и всичко останало във физическата вселена. Днес, науките изучаващи човешкото поведение, нямат особен напредък поради причината, че тяхното внимание е насочено предимно към човека и не обръщат достатъчно внимание на външните условия, които „създават“ личността. Факторите, определящи поведението не могат да бъдат обособени, ако изучаваме личността. Необходимо е да изучаваме културата, средата, в която е израснал човек. Разликата между американеца-крадец и американец-банкер не е в техните гени, а е отражение на средата, в която са израснали. Китайчето няма да се научи да говори на китайски по-бързо от американчето на английски. Ако изучим в достатъчна степен въздействието на обществото върху човека можем, с достатъчна увереност да говорим за обкръжението на този човек. Влиянието на обществената среда се проявява в езика, мимиките, движенията. Поведението на хората е закономерно и е комплексен резултат от взаимодействащи си променливи фактори на околната среда. Социалната среда включва семейството, в което човек е израснал; родителската грижа или нейното отсъствие; финансовото състояние; информационната сред – книги, радио, телевизия, интернет; образоване; религиозни възгледи; хората, с които общува и множество други фактори. Като цяло, обществените ценности зависят от съществуващата социална система и субкултурите, които съдържа. За съжаление или за щастие, социалните системи им тенденция към максимално запазване във времето на своите преимущество, но и недостатъци. Разбираме ли това или не, но преобладаващата част от хората са манипулирани от средствата за масова информация и държавните органи, като формират „дневния ни режим“. Така, на свой ред, се формират и нашето поведение, надежди и ценности. Нашите представи за добро и зло, нашият морал също са части от културното ни наследство и опита. Този начин за контрол не изисква прилагане на сила и е толкова сполучлив, че малцина забелязва и чувстват манипулацията. Мнозина смятат, че алчността е присъща на човешката натура. Не се вземат под внимание вековете, преживени в подтисничество, а именно тогава са се формирали и алчността, и възхищението ни от тези, които са натрупали състояние по престъпен начин, стремежа към разкош и т.н. Тези условия са ни съпровождали столетия и много от нас мислят, че такава е човешката природа и тя не може да се промени. Все пак, представете си, че една седмица от небето вали дъжд от златни монети. Подтиснатите хора ще излязат на улицата и ще събират колкото могат, ще напълнят домовете си със злато. Ако златният дъжд продължи години наред един ден ще изхвърлят натрупаното и няма да му обръщат внимание. В света на изобилието и душевното спокойствие много отрицателни качества вече няма да са доминиращи. Хората, израснали в условията на капитализма, с определящ фактор печалбата, по-скоро ще се погрижат за своите дела и няма да се загрижат за благополучието на сънародниците си. Природата на нашите обществени институции определя такова поведение. Например, една фирма, загрижена за благополучието на своите работници осигурява за тях здравни грижи, детски площадки, повишаване на заплатите. Друга фирма, със сходни икономически показатели, отделя внимание на рекламата и новото оборудване. Първата фирма няма да може да привлече необходимите й инвестиции, за разлика от втората. Колкото повече хуманността присъства в политиката на една фирма, толкова по-малко време ще се задържи на пазара. Навиците на хищника трябва да вземат превес за да оцелееш в света на бизнеса. Това не е човешка природа. Това е културно явление. Там където храната сериозно недостига самите хора се превръщат в храна. Канибализмът е поведение предизвикано от недостига на храна. Но, ето и друг пример. Малък остров в Тихия океан. Населението е малко, храната е в изобилие. Поведението на хората рязко се различава от обичайното. Когато хванат риба, улова се разделя между всички. Има много примери показващи, как средата определя характера и ценностната система. Във враждебна сред слабите хора ще разработват оръжие. След Втората световна война представители на най-богатите немски фамилии се бият за хранителни отпадъци до кофите за боклук за да оцелеят. В общество, в което постоянния дефицит е всекидневие великодушието е рядко срещано явление. Ако едно момиче е много привлекателно по общоприетите стандарти та ще се радва на внимание от мъжете. Ако момичето не е много красиво, ще се стреми да развие други качества за да поддържа ниво и да не излезе от борбата за оцеляване. Хората, които не познават добре физическият свят вярват в богове и демони, като покровители на този свят. Имало е времена, когато хора с огромна физическа сила се радвали на уважение и били на особена почит в армиите. Навлизането на огнестрелното оръжие изравнило боеспособността на всички. Войни се водят откакто свят светува и мнозина мислят, че те са присъщи на човешката природа. На практика, дефицита на ресурси винаги е стоял в основата на териториалните конфликти. Значителен брой хора днес считат, че човешката наследственост е причина за анормалното поведение, но – все пак, основно влияние оказва средата, в която хората съществуват. Само с генетиката не може изчерпателно да се обясни човешкото поведение. Изследването на поведението трябва да обхваща едновременно наследствеността, околната среда (храна, жилище, семейно положение, образование, религия, личен опит) и идеите и решенията, които вземат хората относно света и тяхното място в него. Това, което днес се приема за нормално поведение, утре може да се смята за лудост. Остава един въпрос: доколко нашата система от ценности е резултат от опитите на обществото да съхрани статуквото. Това не е човешка природа, това е човешко поведение, над което трябва да се замислим. Поведението лесно може да се промени с помощта на качествено образование и планиране на жизнената среда, като се отчита потенциала на планетата. Не може да се очаква хората да изповядват висши ценности и идеали докато съществуват глада, безработицата, недоимъка, войната и бедността. Буквата на закона Някои мислят, че са необходими „добри“ закони и това ще реши проблемите ни. Но няма ли достатъчно закони и сега? Написани и приети са хиляди закони, но те се нарушават постоянно. Например, има хиляди закони против кражбите. Ако се разгледа този въпрос внимателно ще разберем, че шепа хора разполагат с по-голямата част от ресурсите на планетата. Същевременно, огромен брой хора са толкова бедни, че не могат да си позволят най-необходимото. При такива дадености, кой може да си помисли дори, че законите могат да спрат кражбите? Проблема се усложнява и от рекламите, които представят вещите по толкова привлекателен начин. Почти несъзнателно американците виждат реклами повече от 2 500 пъти дневно. Дори мирният договор не може да спре войната, ако не помага за преодоляване на разногласията. Международните договорености за сътрудничество не премахват причините, които пораждат законите в тази сфера. Те само помагат да се запази баланса на интереси между държавите. Независимо от договорите, държавите завоювали територии по целият свят и до сега запазват позициите си – земя и ресурси. Договора е само средство за прикриване на проблемите и обикновено служи само да отложи въоръженият конфликт за известно време. Може да ни се стори, че спасителното средство са нови хора във властта, добри хора, ангажирани със съвременните проблеми на обществото. Вероятно те ще победят корупцията и ще работят за общото благо. Докато ресурсите се използват единствено за благополучието на тесен кръг избрани, до тогава ще има и онеправдани. Дори на високите управленски постове да бъдат избрани хора с високи морални качества няма да изчезнат лъжата, мошеничеството, кражбите и корупцията. Решението не е в „добрите“ хора. Решението е в намирането на добър метод за грамотно използване на планетните ресурси за благото на всеки. При днешната система това е невъзможно. От тук възникват проблемите. Проблемите не са в приемането на нови закони или издигането на нови хора в правителството Ние трябва да анализираме как днес придобиваме и използваме стоките, които са ни нужни. Този процес започва с изработването на нужната сума пари чрез системата за трудова заетост. Спечелените пари ние влагаме или във финансовата система с надежда за голяма печалба и/или просто харчим за стоки/услуги. Може този начин да е бил добър в миналото, когато стоките не достигали и технологиите били в началния етап от развитието си. Днес нашите напреднали технологии могат да бъдат инструмент за съвършено различен начин на действие. От научна гледна точка на Земята има всички условие за производство на изобилие от стоки и повече от достатъчно полезни изкопаеми, с които да се задоволят потребностите на всички, ако се разпореждаме с тях разумно. Наличните ресурси са достатъчни за осигуряването на всеки човек на много висок стандарт на живот. Необходимо е единствено технологиите, суровините и техническият потенциал да се използват разумно. Когато говорим за технологии подразбираме такива, които не вредят на хората, на околната среда, спестяват време и енергия. Помислете – когато има криза и хората нямат пари за най-необходимото нима планетата с нещо се променя? Нима стоките изчезват от лавиците на магазините и няма земя, на която да се сади пшеница? Не, но това са правилата на играта, които спазваме и които ни носят толкова страдания. Съществуването на парите едва ли някога е изучавано и изследвано, но поне да видим как ги използваме. Самите пари нямат никаква ценност. Това са само картинки на евтини късчета партия, с приетата договорка между хората, че за тях може да се купи нещо. Ако утре завали дъжд от стодоларови чекове всички ще са щастливи, освен банкерите. В този стар метод за получаване на стоки и услуги има много недостатъци. Ще разгледаме само някои, а вие сами можете да допълните списъка. Парите са само препятствие между това, което е нужно на човека и това, което той може да купи. На хората не са нужни пари. На тях им е необходим достъп до ресурсите. Използването на пари води до социално разслоение и елитаризъм, основани главно на икономическото неравенство. Хората не са равни ако нямат равна покупателна способност. Много хора са заложници на омразната си работа защото са им необходими пари. Растящата корупция, алчност, престъпност, грабителство и много такива са резултат от необходимостта от пари. Много закони са приети под натиска на корпорации, които имат достатъчно средства, с които да въздействат върху членовете на парламента, да подкупят членовете на правителството за приемането на закони, защитаващи техните интереси. Тези, които контролират покупателната способност имат върховната власт. Парите са създадени за контрол върху поведението на тези, чиято покупателна способност е ограничена. Някои стоки, например хранителни, понякога се унищожават за да се повиши цената им. Когато продуктите са дефицитни, цените политат нагоре. Влагат се огромно количество материали и усилия за добиване на напълно достъпни ресурси от повърхността на планетата. В плановете всяка година се внасят все нови и нови безсмислени корективи за да се обезпечи пазар на производителите. Невероятно е вредното влияние върху околната среда заради скъпите качествени методи за погребване на отпадъците. Земята е разкъсвана на парчета заради изгодата. Преимуществата на технологиите са достъпни само за тези, които имат висока покупателна способност. Смисъла е в това, че ако за корпорациите определящият фактор е печалбата, решения от всякакъв характер се вземат не в полза на хората и опазването на околната среда, а за натрупване на състояние, частна собственост и власт. Следващ стадий на социалното развитие Какво е общото между нас? Какви трябва да са нашите приоритети? Независимо от политическите убеждения, вероизповедание и обществени традиции, всички страни и народи зависят от природните ресурси. За постигане на висок жизнен стандарт на всички нас са ни необходими чист въздух и вода, обработваеми земи, съвременни технологии, добре подготвен персонал. Ние отдавна трябваше да преразгледаме функционирането на нашето общество. Очевидно, че всеки човек на Земята ще спечели от това, че ще започнем да се грижим за околната среда и ще използваме последните научни постижения за общо благо. Не би ни стигнала цялата парична маса в оборот за да се финансира такъв проект. За това пък, ресурси на Земята има повече от достатъчно. Да направим равносметка: нашата планета е богата на ресурси, но ние ги разпределяме с помощта на парите. Това е отдавна остарял метод и то носи много страдания. На нас не са ни нужни пари, а разумен подход при разпределението на планетарните ресурси в полза на всеки човек. Бихме могли да постигнем това ако започнем да използваме икономика базирана на ресурсите. Ресурсно ориентирана икономика Тази идея се отличава значително от всичко, съществувало досега. С две думи – при тази икономика ресурсите се използват вместо пари и хората имат достъп до всичко, което им е необходимо без да се нуждаят от пари, кредити, бартер или каквато и да е друга форма на зависимост. Планетарните ресурси са притежание на всички хора. Истинското богатство не е в парите, а в природните ресурси и в хората, които работят за премахване на дефицита с цел изграждане на по-хуманно общество. Ако това все още не ви е ясно, помислете над следното: ако група хора попадне на остров с пари, злато и брилянти в изобилие, но там няма обработваема земя, риба и чиста вода – за какво им е богатството? Какво ще стане ако всички пари на света изведнъж изчезнат? Докато съществуват фабрики, ниви и суровини ние можем да произведем всичко необходимо и да удовлетворим всичките си физически потребности. Най-важното е, че хората не се нуждаят от пари. Те се нуждаят от достъп до продукти и услуги, които са им необходими за пълноценен живот. Ресурсите трябва да бъдат използвани за подобряване на живота на цялото население на планетата. С икономиката, основана на ресурсите, лесно можем да произведем всичко необходимо и да осигурим много висок стандарт на живот за всеки.

2 коментара:

  1. Нарочно изчаквам да прочета и следващите глави и тогава да коментирам.Тук ме смущава въпросът с разпределението на ресурсите,когато няма пари.Работя в производствената сфера и съм забелязал,че ако не са облагите, които получават част от хората няма да си мръднат пръста.Дори, когато трудът им се заплаща, някои не влагат в работата си нищо.Повечето имаме лоши спомени от един псевдо-справедлив строй и ми се струва,че нещата могат да се повторят.

    ОтговорИзтриване
  2. :) работил съм в производството преди 1989 г. Тогава една от "тайните" на липсата на безработица бе, че на длъжност, която може да се изпълнява от 1 човек, назначаваха 3. Така хем всички получават заплата, хем не работеха както трябва. Тогава разни "инстанции" бяха готови да се изправят на главата си само и само да открият начин за "стимулиране" на трудовата активност. Противоречието идваше от това, че когато живееш в общество, в което се използват пари те са единственият реален стимул. Но, това не можеше да се признае по идеологически причини и така до безкрайност...
    Имах илюзията след 1989 г., че нещата най-после ще си дойдат на местата - икономиката ще е определяща и в зависимост от икономическото развитие на държавата ще се определя и нейната политика. Не би. Нещата лека-полека се връщат към старите навици. Влизаш някъде, плащаш си - и то не малко, и въпреки това се отнасят с теб като с натрапник.
    Мисля, че тук (в проекта) нещата са обвързани по друг начин. Автоматизация и кибернетизация на производството и "лишаване" на хората от непривлекателния труд. Така се дава възможност на хората да се занимават с това, което желаят. Все пак съществува условието - производството, услугите и т.н. са такива, че позволяват на личността да покрие своите нужди. Оттам нататък приказките, че труда ни направи от маймуните хора, че който не работи не трябва да яде и тем подобни стават очевидно безсмислени - не че сега са смислени :).
    Сега има и нещо друго, което има и остатък от социализма. Колкото е по-ниско квалифициран един работник, толкова повече има самочувствието, че работи много и взема незаслужено малко пари, а виж "началниците" и т.н. Спомен от диктатурата на пролетариата, когато интелигенцията бе несигурна, колебаеща се прослойка, а от работниците зависеше въртенето на Земята...

    ОтговорИзтриване