17.03.2009 г.

Проектът "Венера" * Глава І

Глава първа От миналото към бъдещето Кратко встъпление преди да пристъпим към разглеждането на въпроса: Живота на повечето хора е помрачен от проблеми, които не могат да решат. Повечето от това, което ни се случва в живота ни, е следствие от събития, независещи от нас. Колкото и да ни е приятно да се самозалъгваме, че „всичко зависи от мен“, трябва да признаем, че нашите действия имат доста ограничен периметър. Обикновено хората обвиняват или себе си или „съдбата“. Все пак, при автомобилна катастрофа кого трябва да обвиняваме: водачите, лошият късмет или транспортната система, проектирана така, че е потенциално опаснъа за движението по пътя? Носим ли лична отговорност за катастрофата или тя е в резултат на необмислено проектиране? През 2005 г. в САЩ са загинали 43 200 души в автомобилни катастрофи, а ранените са стотици хиляди. Да разгледаме друг начин за преместване на хора от т. А до т. Б – асансьора. Колко хора са загинали от сблъсък на асансьори? Тези съоръжения обслужват милиони хора всеки ден без произшествия благодарение на разумната им конструкция. Могат ли автомобилните пътища да бъдат организирани по подобен начин? Ако мислиш, че транспортната система може да бъде безопасна, че смъртта и нараняването на хора трябва да станат невъзможни, то тази книга е за теб. Ако разбираш, че научното изследване може да посочи как да бъде реконструирано обществото така, че да предоставя на всеки по-големи възможности за реализация и разкриване на потенциала му, е възможно да оцениш предлаганите идеи. За максимална полза от тези идеи трябва да съчетаеш освободеният разум със скептицизма. Трудно е да се застане лице в лице с проблемите на нашето време. Още по-сложно е да се разберат фантастичните и шокиращи промени, които могат да станат в бъдеще. Да предположим, че разумен нюйоркчанин преди сто години седнал една вечер и прочел книга, предсказваща живота след един век. Той не би повярвал, че почти всеки през 2006 г. може да управлява карета без коне, носеща се с повече от 90 км/ч. По-скоро би решил, че автора е полудял. Би погледнал с насмешка на предсказанието, че хората са създали летящи машини, с които се пътешества със скорост превишаваща тази на звука. Мисълта за мигновеното предаване на изображения и звуци през целият свят би се сторила невъзможна за човека, живеещ преди 100 години. Не би повярвал, че с една малка бомба, управлявана в реално време от другият край на планетата, може да се унищожи цял град с невероятна точност. Нашият господин от началото на ХХ век сериозно би се разтревожил, ако разбере, че част от заплатата му ще се одържа за пенсионно осигуряване. Но, нима ние сме гъвкави и далновидни в представите си днес? За да създадем благополучно бъдеще ние трябва, преди всичко, да станем експерти по промяната на нашият разум. Различията между ХІХ и ХХ век ще се окажат незначителни, ако ги сравним с това, което ни чака през ХХІ в. Представените идеи ще бъдат по-добре разбрани, ако осъзнаем, че настоящето е стъпало между миналото и бъдещето. Трябва да бъдем особено чувствителни към несправедливостта,изпуснатите възможности и разрушителните конфликти, с които ще се характеризира цивилизацията на двадесет и първото столетие. Ние нямаме кристално кълбо за да видим какво ни чака в близкото бъдеще. Ние искаме да се потопите в тези идеи и възгледа ви за света да бъде по-широк и открит. Възможно е да намерите допълнителни решения, които могат да изиграят роля при формиране бъдещето на нашата цивилизация. В останалата част от книгата ще изследваме непознатите, вълнуващите, завладяващите и напълно реални възможности за проектиране на нашето бъдеще. Кризата, която трябва да бъде анализирана Мнозина мислят, че със съществуващите технологии могат да се решат повечето обществени проблеми. Нима с тях не може да се произведе необходимото количество храна, облекло, жилища и други материални блага за всеки, ако се използват разумно? Какво ни пречи да направим това? Технологиите стремително се развиват, но нашето общество упорито се придържа към концепции и методи, изобретени преди стотици години. Ние все още живеем в общество на дефицит и господстваща паричната система. Все още използваме мисловни модели, базирани на стара структура, използвана в Западна Азия преди няколко хиляди години. Ние се опитваме да примирим бързото технологично развитие с остарялата ценностна система, която противоречи на степента ни на развитие. Контрола на монополите в световен мащаб расте. Убеждението „Аз мога нещо да променя“ все по-малко отговаря на действителността. Големите корпорации поглъщат все повече фирми. Едни и същи хора заемат ръководни постове в управлението на монополите. Корпорации, притежаващи автомобилни и авиозаводи, контролират и хранителната промишленост, радио и телевизионни компании, издателства, фармацевтичната промишленост, обработващата и оръжейната промишленост. Най-големите банки на практика контролират всички кредитни карти в САЩ. Доходите и влиянието на корпоративния елит не може да се сравнява с доходите на работниците, чийто труд е в основата на тяхното богатство. Контрола върху медиите на тези корпорации е основание за недоверие към всичко, което ни се внушава чрез тях. Болшинството учени прогнозират, че човешкият вид е изправен пред екокатастрофа. Екосистемата е претоварена и способността на планетата да поддържа живота е под сериозен въпрос. Реална е опасността от резки промени в климата с непредвидими последици. Замърсяването на реките, почвата, въздуха вреди на човешкото здраве. Унищожаваме невъзстановими ресурси вместо да използваме разумно и грамотно природните дадености. Глобалните проблеми стават все по сериозни. Те не засягат една или няколко държави, границите не са преграда. Пренаселването, енергийният дефицит, замърсената вода, икономическата катастрофа, разпространението на неизлечимите болести и изместването на хората от машините, не изчерпва списъка от проблеми. 852 млн. човешки същества гладуват. Всеки ден повече от 16 000 деца умират от глад – по едно дете на всеки пет секунди1. Днес, в света, повече от 1 милиард съществуват под границата на бедността, получавайки по-малко от 1 долар на ден2. Незначителен процент от хората владеят почти всички световни запаси от ресурси. Пропастта между бедните и богатите се увеличава. В САЩ, по данни за 2002 г., изпълнителен директор на средно ниво получава 282 пъти повече от средният работник3. През 2005 г. заплатите на изпълнителните директори на водещите компании в САЩ са се увеличили с 12 %, което е 9,8 млрд. долара за година. Изпълнителните директори на нефтените компании надминаха значително този резултат и техните заплати са се увеличили със 109 %, което е 16,6 млрд. долара за година. Между другото, заплатите на работниците в повечето отрасли се поддържат на едно ниво с инфлацията. В Орегон работниците с минимална заплата получиха повишение от някакви си 2,8 %, което е годишен доход от 15 080 долара. Това е официалната информация, която едва ли е достоверна. Мислейки за прогреса в науката и техниката за последните 200 години, можете да си зададете въпроса: „Нима животът ни трябва да е такъв?“. Отчитайки очевидният факт, че научните знания правят живота ни по-добър, когато се прилагат за повишаване на жизнения стандарт и екологичната безопасност разбираме, че науката и техниката могат да „произвеждат“ изобилие от блага, достатъчни за всички. В противоречие на това, злоупотребата с научните и техническите постижения сериозно влошава глобалната ситуация. Проблемите, с които се сблъскваме днес до голяма степен са наше дело. Трябва да признаем, че бъдещето ни зависи от нас. Има ценности, проповядвани от религиите, които в продължение на столетия вдъхновявали вярващите за спазване на моралните норми и отговорно поведение; различията в религиозните вярвания довели до войни и общочовешки страдания. Надеждата за божествена намеса на митични персонажи е заблуждение, което не може да ни помогне в решаването на съвременните проблеми. Бъдещето на света е наша отговорност и то зависи от решенията, които ще вземем днес и сега. Нашето спасение и проклятие сме самите ние. Как ще изглежда нашето бъдеще зависи изцяло и напълно от съвместните усилия на хората, работещи рамо до рамо. Ние сме нишки от паяжината на живота. Всичко, което оказва влияние на другите хора и околната среда се отразява и върху нашият живот. Ние трябва да променим разбирането си за посоката и целите на развитието, да видим алтернативата за жизнеспособна световна цивилизация, каквато още не е имало. Този възглед е представен тук, макар и в съкратен вид, той е резултат от години научни изследвания. Тази книга показва възможната алтернатива за изграждането на един по-добър свят. В своите изводи и заключения ние приложихме научният подход. Като всеки нов метод той изисква въображение и усет към необикновените идеи. Спомнете си – всички нови идеи обществото приема с присмех и отрицание, особено ако са представени от гении. Такава е съдбата на първите учени, които казали, че Земята е кълбо, че се върти около Слънцето, че хората могат да се научат да летят. Може да се напише книга за нещата, които хората са определяли като невъзможни, а след време са станали реалност. Помислете за полета към Луната! Вашия прапрадядо би се присмял над тази идея! Такива мечти се осъществявали само във фантастичните романи. Колко велики умове били затворени и дори екзекутирани заради „еретичната“ мисъл, че Земята не е център на Вселената. Борещите се за социална справедливост и промени понесли още повече - затваряни, унижавани, избивани за техните идеи. Вангари Маатаи, получила на 10 декември 2004 г. Нобелова награда била често обект на нападения и преследване от страна на тайните служби. Тя се бори срещу безогледното изсичане на горите в Кения. Активистите на това движение са преследвани, арестувани, срещу тях е използван сълзотворен газ. Диана Фос, натуралист, защитаваща изчезващите горили от бракониерите, е открита пребита до смърт в хижата й. Дълго може да се пише за тези, които се борят за промени, заплашващи статуквото.

1 коментар:

  1. Когато прочетох, първата глава се сетих за мотото, което съм си сложил в блога:
    За прогреса на човечеството са отговорни и оптимистите и песимистите. Първите са създали самолета, а вторите парашута. Аз бих участвал и в двете начинания.
    Замислих се, обаче за друго.Целите на прогреса и посоката, в която трябва да вървим в основни линии не са се променили много с времето.Защо, обаче движението напред е толкова бавно.Дали егоизмът в отделния индивид не е по-силен от интересите на обществото?

    ОтговорИзтриване