:) Този постинг е провокиран от колегата-блогър Aria и нейният коментар в предишното ми писание.
Отговарям на коментара с постинг защото искам да обясня на повече хора причините за писаното от мен. Лаская се от мисълта, че това може и да ги интересува.
Наистина, блога ми внушава на читателя едно непрестанно мърморене, недоволство от почти всеки и почти всичко. Снимката ми е автентична, но - предполагам, че повечето хора са изградили образ на затворен и вманиачен особняк, който освен за кучето си май не намира добра дума за нищо. С една дума хейтър и то в тежка форма...
Хората, които ме познават лично не са малко и не са от скоро. Те знаят, че горното самоописание не е вярно. Не е моя работа да напиша това, което мисля за себе си. Най-вероятно не е вярно :)))), но - в общия случай, се възприемам като нормален човек, на жизнения път в средата (и това ако не е оптимизъм!), който се радва на живота и има много поводи за това. Такъв е личният ми живот с близките ми хора.
За съжаление, в битността ми на обществено животно, имам много разочарования от разминаването на моето разбиране за нещата с това, което се случва около нас. Глупостта, алчността, простотията много ме дразнят и - най-вероятно, това раздразнение ми пречи да видя и положителните неща в обществения живот у нас и по света :). Може би, натрупах много тъга, поради причината, описана в една дебела книга. От друга страна, знанията не са нещо, с което изпъквам измежду тези, които ме четат или които аз чета в мрежата.
Мисля, че всеки от нас е намерил начин да съчетава представите си за света с реалността. Моят е такъв. Във виртуалният свят съм мрачен мърморко, в реалния... на мен ми е добре :)))