Симптоми

-->

Какво е усещането да стреляш по невинни хора – мъже, жени и деца, затворени в някое училище?

Какво е усещането да поставиш бомба или да я взривиш със себе си на многолюдно обществено място?

Какво е усещането да риташ и газиш възрастен човек и да снимаш стореното с телефона си?

Какво е усещането възбуден да наблюдаваш в мрежата как бебе прави фелацио някому?

Какво е усещането...

Никога няма да разбера.

Не пиша за тези „новини“, които ни намират ежеминутно навсякъде, не защото махам пренебрежително с ръка и мисля, че съм „над нещата“. Не пиша защото нямам разбиране за тези страни на „човешката природа“. Дотолкова нямам, че понякога мисля, че всичко това не се случва. А и това човешката природа ли е?!

Мисля, че не. Това са симптомите на болестите на съвременното общество и колкото то е по-развито, според съвременните ни представи, толкова тези симптоми са по-силни.

Политиците от САЩ налагат демокрация по света, съобразно т.нар. „американски“ интереси, но не могат да създадат условия за елементарна човещина в страната си. Оценяват и съдят другите с божествена непримиримост и гняв, а всъщност... Забравете лицемерните филми, вижте фактите.

Не по-различно е по света и у нас.

Цигани и турци се гаврят с историята ни. Пияни учителки и учители вилнеят из класните стаи. Четиридесет (!!!) процента от младите хора в България не се занимават с Нищо..., а политиците говорят ли, говорят. Не спират.

Не пиша, защото често вече нямам думи. Болестите на това общество са нелечими. Някои чакат краят на света, но той е настъпил. Безсмислени са всякакви напъни за еволюции, революции, макар и доматени, и тем подобни.

Необходимо е ново Начало, но без Ной.