За кокошките и хората...

-->

В написаното има продуктово позициониране!

Довечера половината от децата ще идват на гости. Жената е в командировка и аз, като съвестен родител, реших да сготвя Нещо. Хванах от фризера Нещо по-едричко и още снощи го оставих да се размразява...

Гледам сутринта снощното голямо Нещо бая се посмалило, а около него вода, вода... само риби и жаби няма. Чета на етикета с какво ще гощавам част от борчонаследниците и ето: фирмата е „Лотос“ ООД, Димитровград. Купил съм си, като ми е бил толкоз акъла, „продукт от пил.месо – пиле“, тежащо 1,956 кг. за 7,80 лв. Брех, мама му! Като е такова пилето, каква ли ще е кокошката, а петела, но... да не се отклонявам. Между другото, все пак, някой скоро да е виждал кокошка или петел, макар и нещастни?

Та измервам аз новото количество „продукт от пил.месо – пиле“, след като се поизцеди и се оказва, че е около 1,5 кг. Брех, пак мама му! Не ми се занимава с прости сметки, но май съм си купил „златното пиле“! Попрочетох тук-таме това-онова, пр. това, след което обърнах внимание и на етикета на „продукт от пил.месо – пиле“. Оказва се, че всичко е наред. Производителя си е посочил съвестно, че в Нещото има 25 % вода и разни други работи. Колко е самото пиле не е ясно, но... който не чете етикети – като мен, да чете, а не постфактум да псува!

Тъй де, всичко е законно, дори имало и европейска практика. Мамка им юропейска!

Какви сме били прости преди години. Ядехме разни нещастни кокошки, пък вътре в едно пликче – какъв садизъм!, но при социализма е така – вътрешностите... Можеш да си направиш супичка, можеш..., но стига носталгия! Паля колата и с мръсна газ по магистралите, да се отблагодаря комуто трябва...

Още много мога да беснея и словоблудствам по темата, а и по други, но да бъдем оптимисти, да бъдем демократи, да дадем всичко от себе си и да се забавляваме. Това е! Иначе ще станем като гърците, както ни плаши Голямото Страшно Плашило. Ех! А дано!

...Пак се сетих, че сме в следдоматенореволюционна обстановка. Как грее Слънцето, как цъфтят теменугите... Лошите са в миша дупка. Добрите – на кучето в задника. Ята черни гарвани продължават да кръжат над Парламента... и не само там... Защо ли?

Между другото, маането, с което започват тези гневни готварски бележки, носи и поука. Чуваме, че българинът не винаги е бил келешът от рекламите, а подхващал и дряновицта, когато трябва. Лошото е, че нашата жена вече е болна 23 години и няма изгледи да се оправи, дори и лекарски грешки не помагат. Остава едно – бой и никаква псевдоеврохуманност. Иначе ще ядем до насита „продукт от чов.месо – уй“ - само политически, разбира се, но не е сигурно...