Анонс

Новото попълнение в Библиотеката е антиутопията на Джон Уиндъм „Денят на трифидите“. Не бих казал, че е от най-любимите ми книги, но причината да я включа в Библиотеката е, че скоро попаднах на нейна екранизация. На някой от каналите вървеше първа част на едноименен филм. Гледах, гледах и, като човек, който все пак помни прочетеното, стигнах до баналния извод, че освен заглавието и най, ама най-основната идея книгата и филма нямат нищо общо. Типично по холивудски.

Разбира се, не за първи път, се замислих за подмяната. Подмяната като начин на живот, като начин на управление.

Известно е, че демокрация – най-простичко, означава управление на народа. И ето ви отново същия похват. Дори в своите корени – древна Елада, демокрацията не е това, което и се приписва. Да, народът е участвал в управлението, но кой е участвал в народа? Който не знае да си направи справка. Във всеки случай „говорещите животни“ - робите, не са били част от тогавашната демокрация.

Е, живота върви напред, обществото също, което не е много сигурно, но... днес всичко е по-демократично. Днешните „гласуващи животни“ имат къде, къде повече „права“, след които е и правото, и задължението, и гражданската позиция да гласуват за техните овчари.

Нещата са прости. Номерът е да се промъкнеш/измъкнеш от масата на гласуващите в елита на тези, за които гласуват. После е лесно.

Ето и един положителен пример:

Браво, Соня! Едвам се удържам...