От крушите – круша

Така си е. Няма как от крушите да поникне баобаб.

В последните дни в медиите „върви“ дискусия, която някои определят като историческа. Събитията и личностите от последните десетина години влизали в учебниците по история. Няма лошо. И „вчера“ вече е история.

Спорът на различни интелектуалци, учители и обикновени граждани се завърта по-скоро и отново върху личността на министър-председателя... И се завърта една общонародна простотия та да се чуди човек как не са избрали за министър-председател някой още по-..., както и да е.

Тезата на просветното министерство и на „някои“ интелектуалци е, че изминалите 10-15 години са история и трябва да се изучава в училище, да не се загуби връзката с реалността и..., който иска да прочете – не ми се повтарят общоизвестно-налудничави напъни.

Интересна е позицията на „обикновените“, щях да напиша „простите“, но това е русизъм, граждани. Запитани, те смело и безпардонно дописват, пренаписват или откровено преиначават историята. То са едни „мисли“, то са едни „идеи“, които ме доведоха до заглавието и ме накараха да мисля, че ББ наистина е еманация на нацията или поне на тази част, която го е избрала.

Позицията на голяма част от даскалите, поне за мен, е най-издържана. Прави са завалиите, когато питат как да интерпретират фактологията от учебника, как да дават оценки за факти и хора, как да потушат личните си пристрастия и т.н. Как?! Контрата остава у тях.

През последните дни реших да постегна старата си кола. Части-масти, пари-мари, майстор (добър е!) – знаете как е. Установихме с майстора, че хората, които са конструирали колата, хал-хабер са си нямали, че някой ден тя трябва да се ремонтира. Тук трябва да се отчете разликата между нашенската и европейската представа за ремонт, но... Стигнахме до извода, че тези дизайнери никога не са влизали в канал, не са си оцапали ръцете с масло и т.н., за да сътворят някога новото, но вече 18 годишно чудо (колата ми е „историческа“, но нямам претенции от това...) на техниката и технологията.

Същата работа, но в далеч по отговорна сфера, е и у нас. Някакви политици, някакви чиновници-експерти(!), решават кое е история, от кога е история, до кога е история и кой трябва да „влезе“ в нея. Всичкото това, струпват на главите на учителите, които застават пред електоралните наследници, които трябва да бъдат „светнати“ за последните събития в страната от... учебника по история!

Дааа! Има някои в тази държава не за псуване, а за бой.

Нещата са елементарни, стига да не се опитваш да угодничиш и раболепничиш пред тази или онази историческа личност.

Разбира се, и Борисов и Царя, и Станишев дори, са в историята. Всеки един от нас – повече или по-малко, също е там. От историята не можеш да избягаш. Там не се влиза по заслуги, а поради естеството на материята.

Все пак, когато става въпрос за толкова близки и все още актуални събития, те могат да бъдат отбелязани в учебника като хронологическа таблица за последните години. Това трябва да стане без коментари и финтифлюшки. Който иска да види, да си направи справка и т.н., да има откъде. Това е достатъчно. Не поставяйте най-онеправданите в образователната система на пангара, щото и малкото останали ще избягат. И тогава ще стане наистина страшно. Няма по-страшно от прост народ.

От крушите – круша...