Така
си е. Няма как от крушите да поникне
баобаб.
В
последните дни в медиите „върви“
дискусия, която някои определят като
историческа. Събитията и личностите от
последните десетина години влизали в
учебниците по история. Няма лошо. И
„вчера“ вече е история.
Спорът
на различни интелектуалци, учители и
обикновени граждани се завърта по-скоро
и отново върху личността на
министър-председателя... И се завърта
една общонародна простотия та да се
чуди човек как не са избрали за
министър-председател някой още по-...,
както и да е.
Тезата
на просветното министерство и на „някои“
интелектуалци е, че изминалите 10-15 години
са история и трябва да се изучава в
училище, да не се загуби връзката с
реалността и..., който иска да прочете –
не ми се повтарят общоизвестно-налудничави
напъни.
Интересна
е позицията на „обикновените“, щях да
напиша „простите“, но това е русизъм,
граждани. Запитани, те смело и безпардонно
дописват, пренаписват или откровено
преиначават историята. То са едни
„мисли“, то са едни „идеи“, които ме
доведоха до заглавието и ме накараха
да мисля, че ББ наистина е еманация на
нацията или поне на тази част, която го
е избрала.
Позицията
на голяма част от даскалите, поне за
мен, е най-издържана. Прави са завалиите,
когато питат как да интерпретират
фактологията от учебника, как да дават
оценки за факти и хора, как да потушат
личните си пристрастия и т.н. Как?!
Контрата остава у тях.
През
последните дни реших да постегна старата
си кола. Части-масти, пари-мари, майстор
(добър е!) – знаете как е. Установихме с
майстора, че хората, които са конструирали
колата, хал-хабер са си нямали, че някой
ден тя трябва да се ремонтира. Тук трябва
да се отчете разликата между нашенската
и европейската представа за ремонт,
но... Стигнахме до извода, че тези дизайнери
никога не са влизали в канал, не са си
оцапали ръцете с масло и т.н., за да
сътворят някога новото, но вече 18 годишно чудо (колата ми
е „историческа“, но нямам претенции
от това...) на техниката и технологията.
Същата
работа, но в далеч по отговорна сфера,
е и у нас. Някакви политици, някакви
чиновници-експерти(!), решават кое е
история, от кога е история, до кога е
история и кой трябва да „влезе“ в нея.
Всичкото това, струпват на главите на
учителите, които застават пред
електоралните наследници, които трябва
да бъдат „светнати“ за последните
събития в страната от... учебника по
история!
Дааа!
Има някои в тази държава не за псуване,
а за бой.
Нещата
са елементарни, стига да не се опитваш
да угодничиш и раболепничиш пред тази
или онази историческа личност.
Разбира
се, и Борисов и Царя, и Станишев дори, са
в историята. Всеки един от нас – повече
или по-малко, също е там. От историята
не можеш да избягаш. Там не се влиза по
заслуги, а поради естеството на материята.
Все
пак, когато става въпрос за толкова
близки и все още актуални събития, те
могат да бъдат отбелязани в учебника
като хронологическа таблица за последните
години. Това трябва да стане без коментари
и финтифлюшки. Който иска да види, да си
направи справка и т.н., да има откъде.
Това е достатъчно. Не поставяйте
най-онеправданите в образователната
система на пангара, щото и малкото
останали ще избягат. И тогава ще стане
наистина страшно. Няма по-страшно от
прост народ.
От
крушите – круша...