Философите твърдят, че развитието върви по спирала, обикновено нагоре. При нас нещата, както обикновено, са различни. Вече 22 години се завиваме като тирбушон в социално-икономическото дъно и продължаваме успешно надолу.
Въпреки това, ако съдим по някои признаци, прехода в България наистина завърши.
Твърденията на лаиците, че уж у нас имало свободен пазар, като основа на икономиката, загубиха и последния си аргумент. Това стана с промяната на Закона за автомобилните превози и възможността общините да определят пределни цени на таксиметровите превози.
Всеки малко грамотен икономист като чуе „пределни цени“ разбира за какво става дума. Преди години имаше Комисия по цените, която се занимаваше с тази материя. Една от първите стъпки на правителството на Софиянски бе нейното премахване и пълното освобождаване на цените на хранителните стоки, които бяха останали последните подлежащи на регулиране. Плодовете от това решение берем и сега. Правителството по никакъв начин не контролира цените на храните, а само констатира техния растеж. Разни министри от настоящето правителство през ден-два се изцепват как ще... - всъщност, всеки е чул изхвърлянията им. Мисля, вече и на последния слабоумник му е станало ясно, че това е мисия невъзможна. В сегашните икономически условия у нас цените се определят от пазара. Такава е формалната позиция. Поради липсата на какъвто и да е контрол и на законодателство, което да регулира отношенията между стопанските субекти и „калкулирането“ на цените, у нас - не само по тези въпроси, цари пълен хаос. На практика, цената на магданоза на Женския пазар може да се обоснове с движението на цените на стока по иизбор, на стокова борса по избор някъде по света. Всъщност, цените у нас се определят от настроенията и мечтанията на посредниците по веригата и крайните продавачи. По света има 1001 начина за въздействие на държавата върху икономическите процеси. Толкова „свободен пазар“ едва ли има нейде, но... очевидно така изнася на властимеющите и техните господари.
Сдържаното ми недоумение идва от факта, че управляващите са се загрижили да регулират цените на такситата, а нехаят за цените на хранителните продукти! Не знам те как го правят, но „обикновените“ хора се хранят три пъти на ден, ако могат да си го позволят, и се качват на такси, ако е крайно належащо...
Погледнем ли по-сериозно на тези проблеми, цените на такситата, та дори и тези на храните не са най-важните. Определяща е цената на труда, но никой „не си спомня“ за нея. Когато някой политик ми заговори как цената на това или онова била най-ниска у нас как да му повярвам? Той не претегля доходи и цени в съответните държави, а говори в абсолютни стойности. Възможно ли е да е от незнание. Много е възможно. Но със сигурност може да се каже, че основната цел е да се заблуди „материала“. Очевидно успешно. Някой да е чул възмутата народна от непрекъснато растящите цени на храните и замразените доходи?! Няма и да я чуе...
По улиците дефилират гейове, легионери, скоро и комунистите ще се разщъкат - пролет иде, но средностатистическия избирател пийва ракийка, пуснал е чалгата „до дупка“ и чака... Чака да му се размине, но няма как да стане. Когато накрая и манафите заблъскат по вратата на „апартаментчето“, ще бъде късно. Много късно.
Съгласен съм,че цената на труда май е определяща за всичко и ако трябва да сме честни, там наистина са необходими действия.В цял свят стачкуват, само у нас не. Само,че с формата на синдикатите, нещата са блокирани. Вместо да са на страната на хората които ги хранят, те май са в противниковия лагер.
ОтговорИзтриванеСиндикати...
ОтговорИзтриванеВ КНСБ май има силни завихряния след смъртта на лидера им... Ще се оправят. Преди няколко дни гледахме цирка в „Подкрепа“ с избора на Вечния Тренчев...
Познавам профсъюзите преди 1989 г. и синдикатите след това. Разлика няма. Между КНСБ и „Подкрепа“ разликата е като между двата синода или - напоследък, двете мюфтийства...
Тъй е наборе, нищо не мога да добавя...Сетих се сутринта покрай Емил Димитров за телевизията, от там за телевизора "Пирин" и ме хвана яд, че няма производство, ти като стар икономист знаеш какво става, когато всеки иска да го бие чекмедже по пъпа, а производството умишлено се съсипва за да има далаверен внос....
ОтговорИзтриванеНяма как, наборе, да има производство в тези условия без протекционистична политика, на която пък нямаме право по отношение на страните от ЕС, които нанасят първия удар по нашето производство. След това ни гази Турция със свръхпроизводството си на селскостопански стоки. Не съм ходил скоро към границата, но чувам от хора, че от тяхна страна всяко парченце земя се обработва и засажда, а у нас - знаеш как е.
ОтговорИзтриванеПри тази глобализация вече почти няма затворени икономики. Последните май останаха КНДР и Куба. Китай и Индия оказват страхотен натиск с много ниската цена на труда на световния пазар. Скоро четох анализ, според който Виетнам рязко е дръпнал напред икономически и в близките години ще стане една от водещите икономики в света. Представяш ли си? Виетнам! Страната, която американците изпепелиха, натровиха и... всъщност, знаеш за какво става дума.
Другата страна на медала е, че почти няма еднакви социално-икономически системи в тези страни. Това доказва, че не е важно дали управляват капиталисти или комунисти; не е важно дали е свободен пазар или централизирана икономика, които също не съществуват в чист вид. Важното е как се управлява и колко ти струва произведеното. У нас се управлява лошо, дори въобще не се управлява икономиката. Всичко е на самотек. По тези причини, а и по ред други, няма как да имаме производство... Може би, някакви дребни занятчии с уникални умения, които да радват „белите“ хора. Нищо повече...