Чудя се...

Що ли не си взема калашника - нямам, ама ще си купя, колко му е? Ще се завъртя по центъра на Софето - ей така, да си пострелям. От къде да започна? Има ли значение?

Да се притеснявам? От какво?! То се видя, че в Бълхария всичко е позволено.

Друго ме гризе. Добре, ще поразчистя сфиневърза, ама така ще отворя мегдан за нови прасета. Лошо! От малко прасе и от нов политик не знаеш каква свиня ще излезе. (Банално, но истина.) Всъщност знаеш, но все не ти се вярва. Току-виж Спасителя бил там, пък ти си го отстрелял, хайванчето... Мъка!

Страх ме е друго! Страх ме е, че за такива тепигьози и гьонсурати патрони няма открити... Няма открити!

Ще се повъртят свинчетата, ще погрухтят радостно, ще помислят, че искам да ги почешам по гръбчетата с дъжда от куршуми и гняв и ще продължат да си рият в кочинката. Из медиите ще се мерне някое съобщение, че „луд клошар на средна възраст гърмя по гаргите в София, но нашите гавази, които ни пазят...“ и т.н., и т.н.

Май няма да има голяма полза от тази работа. По-добре да взема мене си да гръмна. Тогава може да ми обърнат и повече внимание, пък ще зарадвам и наследничките. Примерно: „Психически лабилен гражданин изгледа седянката Вучков-Борисов, не издържа и се пушна. Поразително е, че от прегледа на направените му СРС-та такава реакция изненадва. Повече смелост съграждани! Борисов бил такъв и онакъв. Ами представете си за миг, че Юлий Вучков ни е премиер!“.

Бър-р-р! Няма да се гърмя.

Що ли пък не взема да стана един политик? Що ли пък не, наистина?! Кво ми е? Като се подстрижа и обръсна, като метна едно костюмче - кра-со-та! Сам започнах да се харесвам! Днеска сам - утре и други. Ще ми е трудно, щото някои казват, че съм имал някакви култорологични натрупвания. Освен Майн Рид и Дан Браун, съм прочел и: „Мечо Пух“, „Ян Бибиян“, „Пипи...“ - все класика! Ще кажете „ама те се четат в предучилищна възраст“! Ми за к'во ми е повече?! Я вижте какви капацитети е изпуснала нашата образователна система по села и по паланки... и толкова не са прочели, ама я им затвори устата! Феноменално е, че докато говорят не спират да лапат и докато лапат, не спират да говорят. Неприлично е да се говори с пълна уста бе, господа! И особено дами...

Както и да е! Важното е, че не им пречи.

Еурика! („еврика“ на паневропейски) Уааау! („мамка му“ на панамерикански)

Що да не си спретна една интернет предизборна кампания. От преброяването се видя, че българинът за да не пусне някой в дома си е готов и електронно да го преброят. Тук, само да вметна, но причината може и да е друга. При мен бе притеснение да не изглеждам много тъпо пред преброителите, отговаряйки на преброителния лексикон. За това чафнах тук-таме по него на лаптопчето и айдеее - не ми даде „грешка“ и отиде, та се невиде някъде по мрежата...

Та така. Малко спамче, малко голи дупета (може и гъзове), много обещания, на които съм класически давач, както казват жените, които ме познават и... ами това е. След това идва Видовден. На тези, които са коментирали положително в блога ми - министерски кресла! Другите - да му мислят...

Айде, че ми свърши ракията, лулата ми загасна, краката ми изстинаха и трябва да взема мерки. До друг път. И, не само умната! Подкарайте и прасетата...