Уважаеми съблогъри, с този постинг се опитвам да отговоря на коментарите към предишния. Проблемите, които поставя всеки един от вас са сериозни и в рамките на традиционния коментар на вашите коментари не намерих възможност да се вместя. В крайна сметка, нещата опират до политиката и има ли тя алтернатива. Според мен има. Дори и някога политиката да е имала положителна роля за развитието на обществото, това време е отминало. Идеите, които неполитическото движение „Духът на времето“ лансира изискват нов начин на мислене, друг поглед върху пороблемите. Старите идеологеми и тертипи тук не могат да бъдат приложени. По тази причина аз се опитах да отговоря на основния въпрос:
Що е политика и къде е мястото ѝ в бъдещето ни?
Разбира се, отговорът е в рамките на дискусията и не претендира за единственост и изчерпателност. Бих казал, че е хубаво и полезно когато има различни мнения. Важното е да се избере най-рациналното, но... за това достатъчни ли са 50+1 гласа? Достатъчно ли е дори квалифицирано мнозинство? Ако трябваше да гласуваме „за“ и „против“ Теорията на относителността, въз основа на какви критерии щяхме да го направим... :)
И така да започнем с малко цитатничене:
„Политика, 1. Изкуство да се управлява държава. 2. Цели и задачи, които преследва, и методи и средства, с които си служи правителство, партия или обществена организация в борбата за защита и запазване на своите интереси във вътрешнодържавните и международните отношения. 3. Общият характер, отличителните черти на една дейност. 4. Въпроси и събития на обществения живот. 5.Прен. Пресметливо отношение с хората; ловкост, ласкателство, угодничество.“, Речник на чуждите думи в българския език, изд. БАН, 1982
Въпреки че Речника е издание на БАН и е от „онова време“ мисля, че определението върши работа. Изказванията на „западните“ мислители и политици не се различават съществено от него.
Ако трябва да направя подробен разбор на определението ще досадя на аудиторията, още повече мисля, че не е необходимо, съобразявайки се с нейната интелигнтност. Все пак - политиката отдавна не е изкуство. Управлението на сложни системи е процес, в който голямо значение има събирането, съхранението, обработката, анализа и оценката на информацията. Тя е в основата на вземане на ефективни решения. В древногрцките полиси управлението може и да е било изкуство. Сега е - в основата си, информационен процес, който се подава на машинна обработка. Разбира се, това се отнася в по-голяма степен за управлението на материални ресурси, не на човешки, но в ресурсно ориентираната икономика човешкият фактор е сведен до възможния минимум. Според мен (2) най-точно описва характера на политиката като процес. 3, 4 и 5 са общи приказки и за мен нямат отношение към проблема.
Казано не толкова завъртяно, политиката е завера на група хора, които искат да наложат своите виждания за света, смятайки ги за единствените и най-добрите. Малко по-цинично, тя е борба за власт на тази група, чрез която да наложи своя интерес на обществото. За тази цел се използват съответните залъгалки и близалки по време на преизборната борба, след което обещанията се забравят. Това е т.нар. демократичен политически процес. Той е еволюционен, мирен, с усмивки и шампанско и ритане под масата. В старите демокрации всичко е изчистено, пресметнато, благоприлично и достолепно. В по-новите - като нашата, политическите борби са много по-атрактивни и първосигнални, но... всяко нещо с времето си.
Идеите на неполитическото движение „Духът на времето“ не предвиждат политиката в бъдеще време и мисля, че това е основното, което не се разбира. Казано по друг начин, политиката и политиците нямат бъдеще. В сърцевината на модела е ресурсно ориентирана икономика. Къде е тук политиката? С какви политически средства и финтове могат да се увеличат запасите от нефт? Как може да се върне стойността на парите? Кой от проблемите, чието решение е належащо, може да бъде политизиран? Мисля си, че основното в този модел е взмането на съответните решения от съответните специалисти.
Може ли компютърът да напише поема. Да, ако има съответната програма. Възможно е в недалечното бъдеще, когато системите с изкуствен интелект започнат да работят само за „граждански“ цели, да се появи и компютърна лирика. Все пак, писането на стихове ще остане човешка дейност още дълго време. Стихотворението не е единствено и само правилно подредени и римувани думички. Често именно в неправилността се крие очарованието на стиха, в неочакваното развитие, странните образи, най-вече в преживяното... Машината може да създаде произведение на изкуството или да направи научно откритие точно толкова, колкото и едно новородено. Всичките наши постижения се основават на опита на хората преди нас и на нашия собствен.
За какво ми е някое мирославнайденовче за да ми каже, че доматите не се рупат с колците?! Той и тези като него правят точно това. Дейността, която се извършва по набиране на информация, нейния анализ и вземането на решения по конкретен въпрос без проблеми може да се поеме от компютрите. Става въпрос за вземане на обосновани рационални решения въз основа на доказани факти и предвидими последици. Къде тук е политиката? Защо за нещо, което е еднозначно определено и прогнозируемо трява някой „ляв“ или „десен“ политик да се упражнява в изящна словесност пред някаква сбирщина от такива като него, а „избирателите“ с тяхното „право“ и „свободна воля“ хептен да не разбират за какво става дума? По какви критерии и вътрешна убеденост учения с хуманитарно образование ще взема решения/ще гласува за развитието на енергетиката, примерно?! Примера е малко пресилен, защото все пак става въпрос за човек с някакво - предполага се добро, образование. Какво да кажем за избиратели чиито наследници половината са неграмотни?!...
Няма лява и дясна икономика. Няма пазарна (демократична) и централизирана (тоталитарна) икономика. Производството и потреблението могат да се регулират едниствено от фактическите ресурси - суровини, материали, енергия, работна сила (биологична или механична). Другото са приказките на някой фанфарон-еднодневка как ми е построил магистрали и метро... Това е политиката.
В крайна сметка политиката се опитва да реши проблемите, но не може. Тя не се опитва да премахне причините, породили проблемите. Не може и да го направи, защото е една от тях... Не разбирам защо политиката се идентифицира с действие, респективно социална активност и гражданска позиция, а отказа от политика с бездействие и гражданска пасивност. За мен политиката е цинизъм и лицемерие, представени като загриженост и съчувствие... Казано в по-битов стил, това е като да купиш на любовницата си кожено палто, а на жена си шушляк - да не е капо, оправдавайки се със световната икономическа криза...
Що е политика и къде е мястото ѝ в бъдещето ни?
Разбира се, отговорът е в рамките на дискусията и не претендира за единственост и изчерпателност. Бих казал, че е хубаво и полезно когато има различни мнения. Важното е да се избере най-рациналното, но... за това достатъчни ли са 50+1 гласа? Достатъчно ли е дори квалифицирано мнозинство? Ако трябваше да гласуваме „за“ и „против“ Теорията на относителността, въз основа на какви критерии щяхме да го направим... :)
И така да започнем с малко цитатничене:
„Политика, 1. Изкуство да се управлява държава. 2. Цели и задачи, които преследва, и методи и средства, с които си служи правителство, партия или обществена организация в борбата за защита и запазване на своите интереси във вътрешнодържавните и международните отношения. 3. Общият характер, отличителните черти на една дейност. 4. Въпроси и събития на обществения живот. 5.Прен. Пресметливо отношение с хората; ловкост, ласкателство, угодничество.“, Речник на чуждите думи в българския език, изд. БАН, 1982
Въпреки че Речника е издание на БАН и е от „онова време“ мисля, че определението върши работа. Изказванията на „западните“ мислители и политици не се различават съществено от него.
Ако трябва да направя подробен разбор на определението ще досадя на аудиторията, още повече мисля, че не е необходимо, съобразявайки се с нейната интелигнтност. Все пак - политиката отдавна не е изкуство. Управлението на сложни системи е процес, в който голямо значение има събирането, съхранението, обработката, анализа и оценката на информацията. Тя е в основата на вземане на ефективни решения. В древногрцките полиси управлението може и да е било изкуство. Сега е - в основата си, информационен процес, който се подава на машинна обработка. Разбира се, това се отнася в по-голяма степен за управлението на материални ресурси, не на човешки, но в ресурсно ориентираната икономика човешкият фактор е сведен до възможния минимум. Според мен (2) най-точно описва характера на политиката като процес. 3, 4 и 5 са общи приказки и за мен нямат отношение към проблема.
Казано не толкова завъртяно, политиката е завера на група хора, които искат да наложат своите виждания за света, смятайки ги за единствените и най-добрите. Малко по-цинично, тя е борба за власт на тази група, чрез която да наложи своя интерес на обществото. За тази цел се използват съответните залъгалки и близалки по време на преизборната борба, след което обещанията се забравят. Това е т.нар. демократичен политически процес. Той е еволюционен, мирен, с усмивки и шампанско и ритане под масата. В старите демокрации всичко е изчистено, пресметнато, благоприлично и достолепно. В по-новите - като нашата, политическите борби са много по-атрактивни и първосигнални, но... всяко нещо с времето си.
Идеите на неполитическото движение „Духът на времето“ не предвиждат политиката в бъдеще време и мисля, че това е основното, което не се разбира. Казано по друг начин, политиката и политиците нямат бъдеще. В сърцевината на модела е ресурсно ориентирана икономика. Къде е тук политиката? С какви политически средства и финтове могат да се увеличат запасите от нефт? Как може да се върне стойността на парите? Кой от проблемите, чието решение е належащо, може да бъде политизиран? Мисля си, че основното в този модел е взмането на съответните решения от съответните специалисти.
Може ли компютърът да напише поема. Да, ако има съответната програма. Възможно е в недалечното бъдеще, когато системите с изкуствен интелект започнат да работят само за „граждански“ цели, да се появи и компютърна лирика. Все пак, писането на стихове ще остане човешка дейност още дълго време. Стихотворението не е единствено и само правилно подредени и римувани думички. Често именно в неправилността се крие очарованието на стиха, в неочакваното развитие, странните образи, най-вече в преживяното... Машината може да създаде произведение на изкуството или да направи научно откритие точно толкова, колкото и едно новородено. Всичките наши постижения се основават на опита на хората преди нас и на нашия собствен.
За какво ми е някое мирославнайденовче за да ми каже, че доматите не се рупат с колците?! Той и тези като него правят точно това. Дейността, която се извършва по набиране на информация, нейния анализ и вземането на решения по конкретен въпрос без проблеми може да се поеме от компютрите. Става въпрос за вземане на обосновани рационални решения въз основа на доказани факти и предвидими последици. Къде тук е политиката? Защо за нещо, което е еднозначно определено и прогнозируемо трява някой „ляв“ или „десен“ политик да се упражнява в изящна словесност пред някаква сбирщина от такива като него, а „избирателите“ с тяхното „право“ и „свободна воля“ хептен да не разбират за какво става дума? По какви критерии и вътрешна убеденост учения с хуманитарно образование ще взема решения/ще гласува за развитието на енергетиката, примерно?! Примера е малко пресилен, защото все пак става въпрос за човек с някакво - предполага се добро, образование. Какво да кажем за избиратели чиито наследници половината са неграмотни?!...
Няма лява и дясна икономика. Няма пазарна (демократична) и централизирана (тоталитарна) икономика. Производството и потреблението могат да се регулират едниствено от фактическите ресурси - суровини, материали, енергия, работна сила (биологична или механична). Другото са приказките на някой фанфарон-еднодневка как ми е построил магистрали и метро... Това е политиката.
В крайна сметка политиката се опитва да реши проблемите, но не може. Тя не се опитва да премахне причините, породили проблемите. Не може и да го направи, защото е една от тях... Не разбирам защо политиката се идентифицира с действие, респективно социална активност и гражданска позиция, а отказа от политика с бездействие и гражданска пасивност. За мен политиката е цинизъм и лицемерие, представени като загриженост и съчувствие... Казано в по-битов стил, това е като да купиш на любовницата си кожено палто, а на жена си шушляк - да не е капо, оправдавайки се със световната икономическа криза...
Да управлението може да се автоматизира. Нещо повече, трябва за да можем да оцелеем и се развиваме. Мисля, обаче че и когато достигнем такова развитие(ако оцелеем като вид), пак ще има проблеми и то в задклавиатурните устройства:) Да компютърът може да сътвори и прекрасно стихотворение, но е зависим от програмиста.Някак не мога да си представя, че ще изчезнат алчността и омразата,а това е в основата днешната система. Дано някой ден поумнеем, но дотогава трябва да се противопоставяме по някакъв начин, нали? Не е достатъчно само да кажем, че ни управляват шайка мошеници. Между другото, днес решенията не се взимат с 50+1. На практика ни управляват 0,1% с волята на около 20-до 30% :(
ОтговорИзтриванеСлед избори,когато стане ясен резултатът от вота на избирателите,политиците от спечелелата партия,коалиция,движение,радостно потриват ръце от задоволство,защото и този път са преметнали жадуващото за нещо ново население!Предизборната платформа е била само предизборна,публичните изяви на лидерите,зрелищните концерти с участието на цяла плеяда поп-фолк изпълнители е оправдала вложените средства и следва "загрижеността и правилната политика"!Загриженост за хората?Глупости!Утопия!Мнозинството гарантира парламентарно спокойствие и циркове като вот "за" или "против" доверие остават само за наша сметка!Политиката наистина е цинизъм и лицемерие!Знаеш ли,Славчо,идеята да бъдем управлявани от изкуствен интелект не е лоша!Само този модел не е прилаган,но винаги ще се намери гений,който да "саботира" това начинание!Темата е безкрайна!
ОтговорИзтриванеМисля, че гледаш в бъдещето. Процеса на автоматизация, който ще „деполитизира“ обществото може би е въпрос на време, но тогава възниква въпроса- след достигането на еволюционно интелектуалния си връх, ще има ли нужда от биологичния създател на ИЕ? Вървейки към идеалното общество няма ли да преминем границата, след която нашият вид ще стане ненужен? Много съм мислил върху автоматизацията на производството и отражението на този процес върху живота на хората.
ОтговорИзтриванеПреди 200 години в производството е влаган 100% ръчен труд, преди 100години 70%, сега не повече от 30%. Идеята е, че след още Х години хората ще могат да работя единствено в сферата на услугите, но и това не е много сигурно. Към настоящият момент ние сме на етапа на развитие на САЩ от преди 15 години (неслучайно го казвам).
Ако тук можем да си поръчаме и платим нещо онлайн, това означава, че някой го има на склад (в добрия случай) или, че ще го достави в някакъв срок. В Америка складовете са все повече виртуални и всичко се свежда до една добра организация на производство и доставки в рамките на 24-48 часа. 48 часовата доставка означава, че ако сме си поръчали книга, то тя не е налична (амазон мисля, че подържа няколко милиона заглавия), в момента в който платим с к.карта автоматично се пуска заявка (за 1 брой книга) към печатницата (процеса е автоматизиран), куриера и т.н. до доставката. Първия човек който реално се сблъсква с продукта на вашето желание е склададжията в печатницата. Ако погледнем, какво изисква сходна поръчка у нас ще видим, че ефективността на труда е много ниска, а крайният продукт скъп и неконкурентен.
В задачата се пита, кой ще победи в надпреварата за придобиване на по-голям пазарен дял? Евтината работна ръка или автоматизирания производствен процес? Според мен отговора е, този модел, който е по-ниско енергоемък. Ето тук възниква колизията в политиката на управление, за което съм напълно съгласен с теб. Политиците идват на власт с гръмки обещания, които реално не се спазват, а общото между всички тях е „християнския“ подход – с една риба да нахраним всички. А реално сферите в които хората могат да се реализират стават все по-малко на фона на увеличаващото се земно население.
При сегашния монетарен свят, това означава , че следващите поколения ще работят много повече, за много по-малко. Това предполагам ще доведе до повече „африкански“ държави на картата на света в скоро време.
Идеалния свят, в който ресурсите са правилно разпределени е невъзможен от гледна точка на еволюционния монетаризъм базиран върху излишъка. Видяхме, че равноправието и всеобщата любов претърпяха своя крах с утопията на комунизма, и аз се питам как може да дадеш на всички еднакво количество ресурс и блага, така, че това да не породи вредни ниско-емоционални политики (завит, ревност и т.н.).
Възниква и друг въпрос, как ще бъде остойностен онзи естествен човешки порив към вземането на „правилни“ решения (политики), така, че те да престанат да ги вземат? Според мен всичко това което пишеш е много резонно, но може би ще трябва да мине време, докато се намерят правилните механизми, и хората се „превъзпитат“ към друго светоусещане. До колкото си спомням и на християнството са били необходими няколко века, докато катурне Рим.
Владимир Иванов, проблемът със задклавиатурните устройства е основен. Мисля, че е безспорно, че за 5 - 6 хиляди години писана история не сме се променили. Развиват се само технологиите, които използваме. Иначе, психологически и морално сме си все още там - в пещерите. Борим се да задоволим насъщните си нужди - да се нахраним, да се размножим... да оцелеем в крайна сметка. Бързаме да го направим щото за нас може и да не остане и за това са добри всички средства.
ОтговорИзтриванеВсе пак, технологичното развитие достигна ниво, на което е възможно да се осигурят добри условия за живот на всеки човек от планетата. Мисля, че това ще доведе и до промяна в психиката на хората. Ако не трябва да даваш „всичко от себе си“ за да оцелееш, можеш да насочиш своите усилия в областта на науката, изкуството, изследователската дейност...
На пръв поглед това е обикновен марксизъм. Количествените натрупвания преминават в качествени изменения и битието, което определя съзнанието, води до ново, по-високо развитие на човечеството. Не само технологично, но и социално... Нека не забравяме, че Маркс предричаше и друго, че социализмът ще победи първо в най-развитата капиталистическа страна, което и става... Новите идеи за развитието на човечеството идват от САЩ, а не от Бутан... В крайна сметка, как ще етикетираме нещата не е толкова важно. Важен е смисълът...
Прав си, че ако чакаме всичко това да се случи без нас или въпреки нас, ще изпаднем в някакво мечтание, което само ще влоши и усложни нещата. Хората, които подкрепят неполитическото движение „Духът на времето“ не чакат и не мълчат. Начинът им на действие обаче не е свързан с обичайните политически боричкания. Акцента е върху образованието, върху разбирането за необходимостта от промени. Колкото повече хора се убедят, че те са необходими и възможни, толкова по-бързо ще се осъществят. За мен тук е важно, че не се разчита именно на политика. Избора на определена политическа партия или политик е по-скоро въпрос на вяра, а не на знание, което от моя гледна точка е крайно неприемливо. История ни показва, че който не върви по пътя на политическо решение избира революцията. Да, тогава нещата се случват бързо, мечтите стават реалност, но... коя революция е довела до нещо добро? Последиците от тях са известни...
Вярно е, че в някаква степен може да се намери прилика с т.нар. „комунизъм“. Работете, търпете и чакайте светлото бъдеще! Шъ дойде... Мисля, че тези сравнения са на повърхността. Икономическата ситуация в света е такава, че идеите на „Духът на времето“ могат да станат реалност много по-бързо отколкото очакваме.
Дали те са най-доброто? Възможно е да не са. Не може да се предвиди 100 % какво ще стане в бъдеще. Все пак, алтернативата е тоталитаризъм, пред който режима на бай Тошо ще изглежда като образец за демокрация и свобода... За съжаление, сега в САЩ и в другите високоразвити индустриални държави се случва именно това.
Живко Иванов, прав си. Темата е безкрайна. Крайни са само доходите ни :))).
ОтговорИзтриванеВсе пак, тук не става въпрос да ни управлява изкуствен интелект. Апропо - нашият какъв е? :) Целта е да се използва технологичното разивите за по-качествен живот. Аз не съм привърженик на вярването, че трудът ни е направил хора. По-скоро той ни връща в маймунарника...
Емо, съгласен съм с написаното от теб. Само не мога да приема, че сме на нивото на САЩ отпреди 15 години. Според мен, прекалено оптимистична оценка. Бих спорил за 50 години, но това не е толкова важно.
ОтговорИзтриванеВярно е, което казваш за по-ниската енергоемкост, но все пак, тя е само компонент от общата ефективност. От друга страна камъчето, което може да обърне колата е именно в това, че хората ще трябва да работят повече за по-малко. Да, но това „по-малко“ има някаква крайна стойност, след която те просто няма да работят. Няма да има смисъл или няма да могат...
С написаното от теб съм съгласен и като констатация, и като прогноза само и единствено ако се запази сегашната монетарно-пазарна система. Но, нали целта е именно тя да бъде премахната :) Идеите, които предлага „Духът на времето“ са възможни само в този случай. Мисля, че те са осъщестмими в обозримото бъдеще, а не в далечното „комунистическо“ :) Лошото е, че винаги може да стане по-лошо. С голяма вероятност може да се предположи, че управляващият елит по света и у нас няма да плесне с ръце и да ни прегърне. Тъй като в тях е и ножа, и хляба ще бъде направено възможното статуквото да бъде запазено. Върпеки това мисля, че не трябва да се върви към „политическо“, още по-малко към „революционно“ решение на проблемите. Ако това стане, с какво ще бъдем по-различни от управляващите или от комунарите?
Що се отнася до „ръководната роля“ на ИИ... От по-новата история се сещам за лудитите в Англия, решили, че машните ще им отнемат хляба. Като преминем през първоначалното неприемане на повечето нови идеи и технологии, та се стигне чак до там, че „мишката ще изяде книжката“ историята се повтаря. Не мисля, че ще се сбъднат холивудските сценарии - дори и най-мрачните. Все пак, става въпрос за оперативно управление на икономиката, което не изисква кой знае какъв интелектуален потенциал ако са налице някои предпоставки.
От друга страна, ако ИИ достигне до самоосъзнаване и самоопределяне, по-вероятно ние да сме техните богове :))) или да съществуваме едновременно. Място из галактиката бол!
Може да съм голям оптимист, но мисля, че два разума/интелекта могат да се разберат винаги. Двама простака - никога!
По принцип съм оптимист, особено ако знам какво и как искам да постигна. От както се разговорихме по темата се замислих, как може да се смени системата (реално). Мислим съм го и преди, дори съм си представял един съвършен свят, в който хората използва цялото си време както им е угодно. Без да се ангажират с това- как да преживяват.
ОтговорИзтриванеЩе помисля още, и после ще пиша;)
ок :)
ОтговорИзтриване