Тест за човечност

Последният от поредицата филми, които неполитическото движение „Духът на времето“ (The Zeitgeist movement) произвежда и разпространява, ни връща към нашата същност, към нашата природа на човешки същества. Същества разумни, обединени в името на един по-добър живот за системата „Земя“, от която сме част.

Какво значение имат измислените политически, религиозни, икономически и социални различия, когато сме изправени пред разрушаването на структурата, която вече не може да понесе нашата безотговорност?

Без да търся някаква слава или признание, мога да кажа, че много години се опитвам да покажа безумието и вредата от съществуващата политическата и икономическата система, които са еманация на глупостта на управляваните и единствено и само от полза за управляващите. През това време разбрах, че най-трудно е да убедиш хората във възможността за друг, различен път от този, който им набиват в чутурите от раждането до смъртта. Повечето от тях предпочитат да са комунисти, демократи, християни или мюсулмани. Те искат да имат парично изразена цел и враг, с който да се борят; те трябва да се състезават, за да живеят по-добре...

Да, но във всяко състезание има един победител. Останалите са победени. Всяка партия пробива пътя си към властта за да живеят по-добре групичка „идеолози“ на върха й, а не всички членове на обществото. Някога имаше една приказка, че участитето в играта на Тото е ежеседмичното преброяване на баламите. В голяма степен това е така. Проиграни надежди за мнозина, но - все пак, има някаква, макар и минимална възможност да „удариш“ Голямата печалба.

В периодичното преброяване на баламите, което организират политиците, наречено избори, такава възможност няма. Ако си един от тези, които вярват, че упражняваш свободната си воля; ако се заблуждаваш, че от теб нещо зависи; ако не се виждаш като част от стадото, което пъпли след овчарите, къде тогава е „божествената искрица“, наречена разум, която ни отличава от мигриращите антилопи гну?!

Нека хубаво преценим кой ни убеждава, че демокрацията е по-добра от тоталитаризма. Не е ли същият, който ни казва, че тоталитаризма е по-добър от демокрацията?! Защо и при „социализма“, и при „демокрацията“ все трябва да работим, да даваме 110 % от себе си и да ни правят на маймуни? В името на... На Какво?!

Всеки непредубеден икономист вижда абсолютната несъстоятелност на съвременната икономическа система. Тя, като всяка друга до сега, е създадена да обслужва интересите на определена идеология и няма нищо общо с реалните възможности на системата „Земя“. През ХХ век „икономическата мисъл“ достигна върховете на антихуманизма с „идеите“ за свободен пазар, конкуренция и т.н. Разбира се, те се коренят в историята, не са се появили от божествения промисъл. Сега ние берем плодовете на глупостта завещани ни от предците, които вместо да се трепят по барикадите и по фронтовете за това или онова е трябвало да седнат и просто да помислят. Мисленето е най-неглижираната дейност - и преди, и сега... дано бъдещето е по-различно.

Това са някои разхвърляни мисли, породени както от конкретния повод, така и от жизнения ми опит. Не са нито изчерпателни, нито систематизирани, нито претендират за някаква нравоучителна роля. Може би, основната причина да ги споделя е това, което всеки ден се излива в блогосферата. Все по-трудно се намира нещо смислено за четене; все по-невъзможно е да спориш или просто да споделиш с някой извън захарната река, която тече и прелива...

Съжалявам, че вговнясвам днешният ви прекрасен слънчев ден; съжалявам, че преди началото на още по-оптимистичната и сюблимна работна седмица ще ви предложа да си припомните, че живеем в Този свят. Тук и Сега. И ако вашите деца и внуци не изглеждат днес така, какво ги чака утре...