26.10.2009 г.
Айде сиктир с това ретро
След колективното посещаване на театрални постановки (виж постинга ми „Без коменатр“ от 23.10.2009 г., ако искаш) отново déjà-vu!
Спомнете си зората на демокрацията. Тогава изпонапускаха затворниците със същите мотиви. Последствията са известни...
Хубавото - за затворниците, психично болните и наркоманите е, че като се посмесят с елита български няма разпознаване! Там си остават, за тях песни пеят, избираме ги, преизбираме ги, аплодираме ги, а те ни е*ават както си искат... Ами, явно започваме отначало.
Колко са били прави китайците, м*мка им!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Вече не се казва "психически болен" без съгласието на лицето, защото се нарушават личностните му права... Така е по европейски.
ОтговорИзтриванеЗабележката ти е правилна.
ОтговорИзтриванеЩе я имам пред вид в бъдещите си изяви.
А лудите - да ме прощават!
Че те, управляващите кандидат-затворници, управляващите с проблеми в интелектуалното си развитие (не казвам "психично болни", за да не наруша личните права на хората) и управляващите наркомани (и страдащи от всевъзможни други зависимости, само не и от такива, които да са полезни за обществото), са се погрижили и да се самовъзпроизвеждат! Че да не вземат да изчезнат и да няма как да ни управляват!
ОтговорИзтриванеСпоред мен, липсата на реална помощ за безработни и нуждаещи се генерира, произвежда непрекъснато нова и нова дребна криминална престъпност. Особено този процес важи за по-бедните градове и за селата, където почти липсва работа.
Част от новосъздадените престъпници се вливат в организираната престъпност, някои от тях (малко по-умните, които успеят да оцелеят) забогатяват и заедно с техните босове стават следващите наши управници.
Понякога такива хора успяват да ни управляват не само задкулисно, ами дори успяват да се докопат и до официална политическа власт. Можем да посочим като красноречив пример евро-депутата от "Атака" Слави Бинев. Добре познато е миналото на Бинев - тясното му обвързване с така наречените "каратисти от Дескрим", както и личното му участие в сблъсъците между силовите групировки от миналото...
Определено сме изключително шантава държава!
Нямам какво да добавя освен, че хората, докарани до ръба на материалното и духовното оцеляване, са силно податливи към внушенията на всякакви „спасители“. Историята на ХХ век ни дава достатъчно доказателства. Няма по пряк път до диктатурата от този.
ОтговорИзтриванеПрав си! И още по-лошото е, че макар един и същи сценарий да се повтаря постоянно и постоянно - малцина успяват да го осъзнаят, а още по-малко се опитват да променя нещо. Масови протести, особено пък заради проблеми, които не засягат нас самите, надали ще има в близко бъдеще в тази държава (може да са нужни дори векове, за да видим подобно чудо!).
ОтговорИзтриванеТака единственият шанс за оптимизъм реалисти като теб, като мен и неколцина други можем да видим само в някое изненадващо стечение на обстоятелствата. Такова стечение, което би изненадало и нас самите. Тоест - за да бъдат оптимисти, такива като нас могат единствено да се надяват да не познаят в песимистичните си прогнози. (Туй, последното, би трябвало да звучи малко философски!)
Не съм привърженик на масовите протести, тъй като в дъното им стоят съвсем немасови интереси. Неслучайно един от „великите“ френски революционери, прозря истината и каза: „Раволюцията изяжда децата си“.
ОтговорИзтриванеСпоред мен трябва да се „пипне“ основата на днешната цивилизация - финансовата й система. Ако това не стане ще продължим да наблюдаваме метаморфозата от „беден и честен“ до „богат и корумпиран“ :)
Разбирам те, какво имаш предвид, но нямам никаква идея, как замисълът ти би могъл да бъде постигнат. Знаеш, че управляващите сами няма да тръгнат да секат клона, на който седят. При това положение, като изключим протестите, единствената алтернатива е някой политик най-изненадващо да получи прозрение и да прояви инат в реализирането на желанията си, породени от това прозрение. Този вариант направо си граничи с чудо!
ОтговорИзтриванеДругият вариант е някой човек (или група от хора), неповреден от участие в политиката, да основе партия, да спечели избори (или поне, на първо време, да влезе в парламента) и дори след влизането си във властта - да запази абсолютно непроменени намеренията си и непоклатимото следване на набелязаните задачи. Този вариант също ми изглежда твърде сложен, за да е и постижим. Видяхме какво свърши Сакскобургготски, а сега виждаме и Борисов какви ги върши (по-точно - как не върши нищо съществено извън преследването на корупцията).
Относно протестите - аз визирам точно френския тип такива (не революции, а протести). Във Франция е едва ли не задължение на всеки да членува в някой от няколкото големи профсъюза там. И дори когато става дума за интересите на студентите, които все още не членуват в профсъюзи - цяла Франция се вдига в тяхна подкрепа. Считам възникването на подобни масови движения в България в подкрепа на когото и да било за практически невъзможни.
Ние, българите, изглежда сме прекалено егоистично ориентирани и същевременно, прекалено дребни душици, за да успеем да осъществим на практика подобни събития. За да тръгнем да го правим - трябва не само да сме лично засегнати, ами и трябва да настъпи особено рязко влошаване на живота ни (ако влошаването е плавно - ще продължаваме да си търпим!)!
Тук виждам допирна точка между протестите и стремежът към оцеляване на всяка цена, между тоалетните и клозетите... Много е различна съдбата на двата народа. Не знам колко французи празнуват Хелоуин, но ми се струва, че българите - ужким православни, са повече...
ОтговорИзтриванеЗа промяната на структурата на обществото е много трудно да се намери верен път. Има голяма опасност да се залитне или към пряка диктатура или към диктатура, прикрита под формата на някаква утопия.
Аз намерих един възможен отговор в неполитическото движение „Духът на времето“, намирам отговори и в романите на Клифърд Саймък. Въпреки това, напълно съм съгласен, че въпросът е много, много сложен. Все пак, в обществото вървят процеси, които ще ни изненадат. Дано да е в положителна посока :)