Първосигнална журналистика

Отвлекли някого. Куче убило дете. Някой казал нещо си, друг нещо направил... Цялото журналистическо войнство надава вой и се втурва по „горещата“ новина. Запенени журналисти от женски род* нервно се тресат пред камери, микрофони и обикновени GSM-и. Има дори и с тефтери, ползващи химикалки, което ме кара да съм спокоен за бъдещето. Нашите журналисти са четовни и писмовни**. Всяко медиище, медия или медийка ни убеждава, че „само при тях“ можем... и т.н. Някой да се е почувствал неинформиран?! И така, „новината“ се търкаля из медийното пространство. Не знам точно какво е То, но изглежда в него има голяма черна дупка, щото „новината“ след ден-два изчезва, сякаш никога не я е имало... Не се притеснявайте. Дотъркулва се следващата... Не знам. Може би искам много, но очаквам, когато нещо се е случило, да не ми го повтрят няколко дни до втръсване. Очаквам анализ на фактите, на ситуацията, оценка, изводи... Наистина много искам! Почти няма кой да ми го даде. Добре, че тук-таме е останала някоя журналистическа глава... Иначе, 5 минути след като мечка опасе пчелина на дядо Пешо, щях да знам. Веднага мога да разбера колко бборисовчета са се изправили срещу врага и т.н., но... какво от това?! * Не знам как по друг начин да кажа журналистка. Не е по европейски да се подчертава половата принадлежност на упражняващият някаква професия. От друга страна, за добро или за лошо - бъдещето ще покаже, журналистиката е на 95 % феминизирана... Но, да бъдем европейци! И европейките да бъдат европейци! За европейчетата - не знам. В директивите от Брюксел, Страсбург или от Майна си Гъзина, нищо не се казва за средния род... ** Т.е., могат да напишат нещо и след това да го прочетат. О, радост!