Айде сиктир с това ретро

След колективното посещаване на театрални постановки (виж постинга ми „Без коменатр“ от 23.10.2009 г., ако искаш) отново déjà-vu! Спомнете си зората на демокрацията. Тогава изпонапускаха затворниците със същите мотиви. Последствията са известни... Хубавото - за затворниците, психично болните и наркоманите е, че като се посмесят с елита български няма разпознаване! Там си остават, за тях песни пеят, избираме ги, преизбираме ги, аплодираме ги, а те ни е*ават както си искат... Ами, явно започваме отначало. Колко са били прави китайците, м*мка им!

За кучетата и политиците

Това не е политик, още по-малко ББ. Това е кучето ми Ширхан. Чистокръвен каракачанец или, както сега вече е узаконено „Българско овчарско куче“(БОК). Купих го през 2001 г. Тогава струваше бая пари, но на мен ми бе писнало да гледам източно-европейски овчарки и... така. Мина някое време и каракачанките станаха модерни. Сещате се защо... Дотолкова модерни, че сега по форуми и сайтове за домашни любимци се предлагат безплатно и на куп. Такова куче изисква доста грижи, като се започне с количеството на храната, простора, та се стигне до особеният му характер, който ако не овладееш... Ширханчо загина точно на шестия си рожден ден от радост и лакомия - превъртане на стомаха и за няколко часа... Сега почива под големия орех в двора ми, където са и другите ми домашни любимци от 30-тина години насам... Та, за последната изцепка на ББ. Политиците трябвло да приличат на БОК, защото...(цък). Няма да споря с ББ за качествата и недостатъците (има и такива) на БОК. Той знае и разбира от всичко, а от кучета най-много... Просто искам да кажа, че никой политик не може да се сравни с никое куче, дори в пожелателно-фантасмагоричен план. ББ, не обиждай БОК, в частност и останалите песове, като цяло! Има други животинки: хиени, хамелеони, червеногъзи павиани и т.н., които можеш да използваш за сравнение...

За вицовете и хората

Има един мнооого стар, та чак брадат виц, който добре описва днешната ситуация. Ето го и него: „До управниците на една страна достигнали много оплаквания за лошото отношение към затворниците и те издали заповед това да се промени незабавно. И така, една сутрин, надзирателят строил затворниците на двора и в духа на новото отношение към тях, застанал пред Пешо, почесал го по небръснатата гуша и казал с жизнерадостна усмивка: „Гъди-гъди-гъди, кого ще бесим днес?“.“ Та тъй. Евпропейците сигурно са чули този виц и тогава са решили преди и по време на клането прасетата да слушат класическа музика... Така намалявал стреса и месото имало по-добри качества. У нас слушаме чалга; колят ни бавно, с тъп трион; гледаме „риалити“ и напоследък процента на доволните българи достигна рекордните 77%! Между другото, любознателният читател може да направи сравнение с рейтингите на колегите Му преди Него. В тази връзка, не е лошо тези, които могат, да се замислят. Исторически и традиционно първо е „Осанна!“, а след него задължително - „Разпни го!“ и, колкото по-силно е първото, толкова по-мощно е второто...

Без коментар

„Група от 35 младежи от МГЕРБ - Русе, водена от областния ръководител Стефан Стефанов, посети вчера спектакъла "Фламбе" от Ханох Левин, постановка Александър Беровски. Участваха артистите Мариана Крумова, Ясена Господинова, Венцислав Петков и Крум Берков. Младежите поднесоха цветя на артистите и възторжено ги аплодираха. След спектакъла се състоя кратка среща, на която младежите от МГЕРБ благодариха на артистите за приятното преживяване и декларираха, че с това посещение поставят начало на организираното си посещение на бъдещи спектакли събития като този. На срещата присъства и режисьорът на спектакъла Александър Беровски. Артисти и младежи разговаряха за необходимостта от бъдещи срещи с театралното изкуство и накрая младите гербери пожелаха успех на артистите в предстоящото турне на театъра в град Самара, Русия.“ Поради показателният характер на събитието, копирах цялата информация от тук По-младите читатели могат да не разберат ентусиазма ми, но тези от 35 години нагоре ще се сетят...

Първосигнална журналистика

Отвлекли някого. Куче убило дете. Някой казал нещо си, друг нещо направил... Цялото журналистическо войнство надава вой и се втурва по „горещата“ новина. Запенени журналисти от женски род* нервно се тресат пред камери, микрофони и обикновени GSM-и. Има дори и с тефтери, ползващи химикалки, което ме кара да съм спокоен за бъдещето. Нашите журналисти са четовни и писмовни**. Всяко медиище, медия или медийка ни убеждава, че „само при тях“ можем... и т.н. Някой да се е почувствал неинформиран?! И така, „новината“ се търкаля из медийното пространство. Не знам точно какво е То, но изглежда в него има голяма черна дупка, щото „новината“ след ден-два изчезва, сякаш никога не я е имало... Не се притеснявайте. Дотъркулва се следващата... Не знам. Може би искам много, но очаквам, когато нещо се е случило, да не ми го повтрят няколко дни до втръсване. Очаквам анализ на фактите, на ситуацията, оценка, изводи... Наистина много искам! Почти няма кой да ми го даде. Добре, че тук-таме е останала някоя журналистическа глава... Иначе, 5 минути след като мечка опасе пчелина на дядо Пешо, щях да знам. Веднага мога да разбера колко бборисовчета са се изправили срещу врага и т.н., но... какво от това?! * Не знам как по друг начин да кажа журналистка. Не е по европейски да се подчертава половата принадлежност на упражняващият някаква професия. От друга страна, за добро или за лошо - бъдещето ще покаже, журналистиката е на 95 % феминизирана... Но, да бъдем европейци! И европейките да бъдат европейци! За европейчетата - не знам. В директивите от Брюксел, Страсбург или от Майна си Гъзина, нищо не се казва за средния род... ** Т.е., могат да напишат нещо и след това да го прочетат. О, радост!

Технология на мъглата

Изправя се някой модър левент със „западно“, или без такова, образование и по пионерски бодро заявява: „Иванчо откраднал 5 млн., Пешко - 15, а Гошко и Мите..." и т.н., и т.н. Разбира се, логистиката на изказа е добре изпълнена - пред телевизионни камери, репортерки и друга подобна „информационна“ менажерия. Естествено, следва реакцията на материалният суверен, който наострил уши, оплезил език, чака. Чака да му бъде подхвърлен поредният кокал. В бързината дори не усеща, че кокала е изкуствен - няма парченца месце, няма мозък, само пресована кожа или нещо друго... На следващият ден той - суверена де, разбира, че предишните айдуци са откраднали еди колко си от еди къде си... След това чува порой от забранени думички, от които най-използвана е „ЩЕ“. От видяното и чутото през последните 20 (двадесет) години, спокойно може да се заключи, че електората, освен многото други неща, няма памет и елементарен инстинкт за самосъхранение. Преди и след всеки „демократичен“ избор му повтарят едно и също, вижда едно и също, чува едно и също. Въпросният електорат по един и същи начин търчи да гласува, а след това чака олензен да му подхвърлят поредното кокалче... Който не е съгласен с тази теза нека ми посочи - по години и поименно, кога и кой е осъден след направените „драматични“ разкритя. Май никой, а? 'Що ли?! За мен и Иванчо, и Пешо, и... са невинни до доказване на противното и докато няма влязло в сила съдебно решение, което не подлежи на обжалване, никой няма право да плещи глупости. Който и да е Той. Другото е плямпане на дребни мошеници пред големи абдали. Защо се получава така? Защото мошениците знаят, че в главата на средностатистическият абдал се въртят мислите: „този път“ няма да е така, „тези“ няма да са същите...

Апотеоз на глупостта

13 (тринадесет) души са загинали през изминалото денонощие в ПТП-та. От началото на годината са загинали 726 души, от началото на октомври - 61. Как да се коментира подобна статистика. България е в траур, без да е необходимо да се обявява официално и лицимерно-задължително да скърбим. Ако попитаме ББ, къде са причините, отговорът е ясен: предишното правителство, но така ли е. Мисля, че виновни са всички политици - и предишни, и сегашни. Една от функциите на управлението е контрола върху взетите решения. Ако приемем, че законите са решения, целящи регулиране на обществения живот, то контрола по изпълнението и прилагането на законите е задължение на политиците. Те не го изпълняват. Наказанията за нарушенията при движението по пътищата са смешни. Начините да се отървеш от тях са десетки, някои дори и законни! Докато не се наложат жестоки наказания за нарушаването на ЗДП ще продължаваме да се изтребваме по пътищата. Никакви „демократични“ и „морални“ аргументи не могат да оправдаят случващото се. Не мога да се съглася с аргументите, че в „белите“ държави не е така щото там били цивилизовани и съзнателни. Един път за винаги тази заблуда трябва да се изпари от главите ни ако искаме, излизайки на пътя да се приберем живи от него. Категориите „съзнание“ и „морал“ не съществуват реално в обществено-политическите системи, които се използват днес по света. Не си спомням и някоя такава, в която са имали място, освен в разните утопии. Всеки се разпростира до там в безумията си, докъдето му позволява закона и неговото прилагане. Примери всеки може да си намери сам. Другото е приказки за глупаци.

Метаморфозите на хамелеона

Най-меко казано, проява на лош вкус и пълна липса на съвест и морал е да плюеш (цък) по хранилката и трамплинчето, които някога са те изстреляли донякъде. Последният в кохортата на „прогледналите“ е близкият до сърцето* на много българи ББ. Всичките „десни хора“ и „демократи“**, заспали като „Винаги Верни на Партията“ и събудили се чисти и пречисти, минаха по този път***. Сега блестят по стъгди и по площади, по медии и трибуни, изровили някъде в спомените си, че „...дядо имаше фабрика (!) край Долно Камарци, но като дойдоха комунистите...“ - клишето е с леки нюанси. Интересно защо тези сюблимни спомени за дядото-фабрикант и прадядото-чорбаджия някогашните активни членове на БКП бяха забравили, когато трябваше?! Но... историята се повтаря и, смея да кажа, съвсем не винаги като фарс, а в подробности****... * ееех, ако бе близко и до разума... ** тук, разбира се, са и т.нар. „социалисти“ или „леви“, които имат толкова общо със социалзима и левичарството, колкото и т.нар. „десни“ с идеологиите на десницата. *** Преди години, в детството, използвахме една скоропоговорка при броене на жмичка и други игри, която започваше така: „Леви, десни, кучета бесни....“. **** любознателният читател може да сравни преходните периоди след всяка социално-политическа промяна в произволно избран период, в произволно избрана страна.

Книгите

Някои съжаляват, че не могат да преспят с всички жени на света - при жените не знам дали битуват такива мераци по отношение на мъжете; други, че не могат да изпият всичкото вино* на света - пак става въпрос за мъжката половина на човечеството. Не мислете, че критикувам тези хора. Из главата ми също са се, са и ще се въртят подобни мисли. Както е казал един, чието име не е прието да се споменава, "Човек** съм и нищо човешко не ми е чуждо"... Сега ме е налегнал друг въпрос - защо не мога да прочета всички книги на света?! Този екзистенциален, както биха казали някои, въпрос ме тормози не защото нямам какво да правя, а защото се захванах да си преподреждам библиотеката - дейност енергоемка във физическо и умствено отношение. Всяка книга, предполага спомени. Не само за написаното в нея, но и за времето на прочит, обстановката, повода... Приятно занимание, свързано с много емоции и, както редко се случва, все положителни. Трябваше на времето да се запиша в Библиотекарския, но...*** Както и да е. Убедил съм се, че във всяка книга има поне една причина за да я прочетеш. Не става въпрос за "модерните" или "нашумелите" книжки, за които причината е посочена, предпоставена и рекламирана. Просто, за да узнаеш своята причина за съществуването на една книга, трябва да я прочетеш. Никой не може да ти я преразкаже... Та тъй. Искам да мога да прочета всичките книги на света. Знам, че няма да мога, но.. би било прекрасно! * истината е, че става въпрос за ракия, но за да спазим традицията на изящната словесност... Заменете виното с ракия в рубаите на Омар Хайям и ще усетите пошлостта, а не философската възвишеност на стиха. Представете си Ботев, ревнал "силна, силна ракия дайте" и какво - революционер или пияндурник, изберете сами... ** тук искам да успокоя феминистките, че няма колизия между първото и четвъртото изречение. Човекът трудно би могъл да каже "Мъж съм и...", поради известни причини. Би могло да се помисли за мъжката женственост и женската мъжественост, но така отивам далеч от темата, пък и проблема е необятен... *** мама не ме пусна :(. Носеше му се славата, че там са все едни стръвнициии... Не, че в Икономическия ги нямаше, но казармените и студентските спомени нямат край и за това, засега, дотук.

Изненадааа

Гледам си вчера една телевизия, щото не мога да гледам две. Не, че не мога да си раздвоя вниманието или нямам два телевизора, а просто нервите ми не издържат, и виждам безплатна реклама на нов седмичник - "Галерия". Останах заинтригуван от обещанията на Патрашкова и взех, че си купих първия брой... От години не чета вестници. Причините за това мисля, че са ясни, но що народ гласува за Него, що и аз да не се подлъжа да си купя бр.1, година 1 на "Галерия"?! Ако разума бе се обадил, трябваше още при вида на първата страница, още на сергията, да се сепна и да не давам 90 ст. за туй нещо. В случая, 90 ст. не са малко пари ако се има пред вид съотношението цена/качество, където качеството клони към минус безкрайност... Убедил съм се - от собствен опит, разбира се, че човек е упорит в грешките си. Не само, че купих туй нещо, но го и зачетох... Ще ви пощадя - няма да го преразказвам! Все пак, беглия ми досег с него ми осигури още 20 години без допир с пресата. Между написалите го са имената на хора, които някои у нас наричат журналисти. Няма да ги споменавам. Ще вземе някой да ги запомни и после - защо Херострат запали библиотеката?! Въпреки всичко, въпреки жаждата за пари, за власт, за слава, човек трябва да има и капчица съвест. Когато и нея я няма се получава това, което у нас се нарича вестник - жълто, сигнално жълто, диарийно жълто и черешката на тортата - за сега, е "Галерия". Да ни е честит!

Темички

Днес Слънцето ПАК изграя от Изток! Мамка му! Ей, няма акъл това Слънце. Не може така! Всяка сутрин да ни напомня за Ейша, за Раша... Най-накрая Той трябва да оправи нещата. Естествено е Слънцето да изгрява от Запад. След като е огряло с лъчите си най-голямата, а след това и по-малките демокрации, тогава да хвърли и лъч светлинка върху нас, а не обратното. Разбирам Го. За всичко е виновно Предишното правителство. То е заложило капаните, то е променило естествения ход на нещата, но ние вярваме... Днес придворният новинар Бареков олиза поредният американски гъз. Няколко пъти писах по този въпрос. Стига! Дано му е бил по-сладък от Неговия. Е, вероятно поне е бил по-демократично епилиран.... Вчера Той за пореден път показа нивото си. Този път, а защо ли не, в областта на модернистичното изкуство. Кмета на Пловдив зае достойна позиция по „случая Черни“. Наш Бойко отново изцвърка с дребната си душица. За изцепките на чешкия юнак било виновно - знаете кое - предишното правителство! Тази позиция в началото бе естествена, стана интересна, прерастна в смешна, а сега наближава трагикомичната развръзка... Но, такъв си го искахме, такъв си го натресохме... И за това наистина е виновно предишното правителство!

Дресьори

Играем с Чочо на двора. Хвърлям му гумения кокал* и той - радостен, тича, донася го, дърпаме се, после пак го хвърлям и така... играем. Не ми се хвърлят кокали, още повече гумени, но когато влезе и застане с кокала в уста, и ме погледне с тези негови очи - иди откажи! Докато играем от вътре се чува звъненето на GSM-а ми. Чочо, без да съм му казал нищо, оставя кокала и сяда. Знае, че ще отида и ще се обадя. Знае, че така съм дресиран. Може би му е чудно защо след обаждането никой не ми дава лакомство, но това е труден въпрос и за мен... А имаше времена, Бойко!, какви времена! Телефона звъни, а ти поглеждаш разсеяно и се правиш, че не чуваш. Или знаеш кой се обажда**, или просто не ти се говори... Е, винаги можеше да кажеш, че си бил в „другата“ стая и не си го чул, че... абе, можеше да кажеш всичко. Никой не очакваше да висиш до телефона или - по-лошото, да го мъкнеш навсякъде със себе си! Дааа, хубави времена! Разбира се, за да не попадна отново под атаките на техните отрицатели, веднага ще кажа, че от друга страна, съвсем не бяха хубави. Не ни даваха да се целуваме по улиците, баща ми крадеше елхички и се промъкваше към къщи тайно-потайно за да празнуваме Коледа в мазето, и..,но вече съм писал по тези проблеми, които тогава силно ме подтискаха, ограничаваха правата и свободата ми, както и всички останали човешки права включително и това, че не можех да пътувам свободно до Цурцулево... Мъка! Мъка, която и сега гори душата ми, но нали Бойко слезе в Министерския съвет - значи всичко ще бъде наред! Хвала! Пак се отплеснах! Боря се с този недостатък, но не съм съвършен. Един е съвършен и аз не съм той. Аз съм си аз, както се пее в идиотската реклама на „Кока-кола“, в което Нещо се прави на русокоса девойка, ама като я гледам май ми е набор, че може и кака да излезе... Отплеснах се в отплесването. Не е лесно. Трябва да се науча да пиша подредено. Мислите ми да са разбираеми, без подтекст, намеци, препратки и т.н. Изреченията кратки и стегнати. Точка! Та, за какво идеше реч? А, да! За дресировката. Натрапващ се извод - трябва ми дресьор! За мен***, не за Чочо. Май на всички ни трябва. Бая сме се олабили! Чухте ли последния хит? Ще гледаме охлюви. Те са новият стожер на икономика БГ. За к'во са ни разни енергетики, машиностроенета, селски стопанства, туризми... Охлюва му е майката! Французите много ги лапали. Кой се е сетил? Сигурно Той, разбира се! Дянков или Трайков - има ли значение кой всъщност, само е отразил мисълта Му, която ме огря в ранния вторник. Хубаво де, ама защо не гледаме ориз тогава. Китайците как го набивааат... Но, какво ли разбирам аз - парченцето материал, от геополитически съображения, изисквания на Европа, Световната банка, Международния валутен фонд, СТО, двеста... Пак се отлеснах! За трети път! Точка! Ха... до компютъра ми се материализираха чашка коняк, бонбонче и кафе... и пуричка... Thanks, trainer! Sir! * винаги съм си представял, че за кучето гумения кокал е като за мъжете гумената кукла. Удобен е, лесно се мие и винаги е под ръка... Не съм ползвал нито едно от двете за лични нужди, но мисля, че куклата има и още едно предимство - мълчи! ** пиша за времената, в които телефонният указател на София бе по тънък от днешен фентъзи роман, като в него бяха включени всички телефони - домашни и служебни абонати... *** дебело подчертавам, че така в никакъв случай не омаловажавам усилията положени от: майка ми, лека й пръст; от бившата ми жена; от настоящата такава; от дъщерите ми и други знайни и незнайни боркини за моето очовечаване.

Пример

Мисля си, че от такива позиции трябва да се учат нашите "политици".

Простотия до шия

или кратък преглед на международното и вътрешното „положение“ :) в началото на седмицата... Отмина поредната демократична процедура по изборите в прародината на демокрацията - Гърция. Резултатите са ясни, пътищата, по които се стигна до тях - също. Пиша това за нашите политикани от кръчми и блогове до мастите „анализатори“ в медиите, които се напъваха всячески да донесат в шепички от десет извора вода в подкрепа на тезата, че само "десните" могли да ни „оправят“ и „извадят“ от кризата. Доста простичък подход. Моят е още по-прост: няма разлика между десни и леви, центристи и тем подобни. Всичките се стремят към власт за лична изгода. Разликата е единствено в това как го правят, но това е въпрос на семейни натрупвания, жизнен опит, лична култура и т.н. В този смисъл се питам, а защо всички демократи от всякакъв род, вид и цвят са против централизираното и/или пирамидалното управление*? Отговорът, поне за мен, отново е простичък. Демокрацията разширява обхвата на полителита и дава възможност на повече лапачи да отръфат от баницата и то на смени, обикновено от четири години. Другото е словесни гарнитури и петифури за подслаждане докато ни „оправят“ за поколения напред... Разбира се, тук могат да се дадат много отрицателни примери с управлението на разни династии или диктатори, при които - на пръв поглед, е било доста по-лошо за „народа“, но има и лъч надежда - нали за това сме „сапиенси“, да се учим от грешките си :). Друго интересно събитие от започващата седмица е интервюто на Ц.Ц. пред 24 часа. Разбира се, основно внимание се обръща на цветановите неволи с ДАНС, и по-скоро с тези, които го ръководят. Според мен, това са вътрешни закачки от ченгеджийницата, но пък дават основание за локуми, хляб и зрелища. Какво повече да искаме! Все пак, направих си труда да прочета написаното до край и намерих интересна информация. Въпрос: „- Може би от САЩ, откъдето сега се завърнахте, ще вземете някои практики срещу незаконно придобитото имущество и прането на пари?“ Отговор: „- Ще се възползваме от добрите практики на правоохранителните агенции на САЩ. Ще проведем обучение у нас и на територията на американските агенции за колегите ни от цялата страна. Това ще доведе до по-добро познаване и резултати от съвместната ни работа за годините напред. Ще имаме въъзможност да се възползваме от техните практики. Например един наръчник за корупцията на ФБР, в който са дадени основните параметри за корупционните практики, прилагани в изпълнителната власт. На първо място са обществените поръчки. Изпълнителната власт е голям длъжник на държавата и на обществото. Защото в голямата си част злоупотребите на предишните управляващи формално са законни. Имаме проведена обществена поръчка, спазена е цялата процедура. Но цените и контролът, упражняван за изпълнението на поръчката не съответстват на парите, които е дал българският данъкоплатец. Защото корупцията е в изпълнителната власт. Затова ще преведем наръчника на ФБР и той ще се ползва в учебния процес по фалшивите пари, трафика на хора, корупцията, отнемането на незаконно придобитото имущество. Сега с германски и френски експерти разработваме стратегия на правителството срещу корупцията и организираната престъпност, която ще представим през ноември.“ Е, успокоих се, няма начин да не стане. Щом на такова „ниво“ има разбиране от кой да се учим, бъдещето зарозовява все повече. Все пак, не мога да не се запитам: а защо точно от САЩ ще се учим?! Може би, защото те са недостижима световна сила в корупцията, далаверите и общо в престъпните „практики“?! Заради това ще е! При тях всичко е „най“, сигурно и учебниците са им такива. Надявам се само Ц.Ц. да е взел читанки от типа "step by step" или "for dummies", че като се има пред вид нивото на повечето наши преводачи... * Мисля, че е грешка този вид управление да се свързва непременно с династични или тиранични/диктаторски режими. Имам пред вид управление на научна основа, което използва съвременните постижения на технологиите.

За киселото мляко

Обичам киселото мляко. Спомням си, че когато бях малък, майка ми връчваше една голяма паница, отивах на пазара "Димитър Петков" и там, на ъгъла с "Жданов" ("Пиротска“), продаваха кисело мляко. Продавачите приличаха на сладоледджиите - с бяла престилка, бяла шапка и количка. На количката - наредени "легените" с мляко. Подаваш паницата, чичото взема решетестата лъжица и отрязва колкото си поискал. Киселото мляко заставаше като парче масло или сирене и можеше буквално да се реже с нож. Като се прибаваше и някое от сладката на майка ми... Неописуемо! Както си му е редът, с годините нещата се променяха към по-лошо. Започнаха да продават киселото мляко в стъклени буркани с картонени капачки, след това със станиолени. Накрая се появиха прословутите "кофички" - първо от картон, а след това познатите ни и днес пластмасови контейнерчета... През цялото това време млякото все повече мязаше на айран, а вкуса му все повече се отдалечаваше от онова в "легените"... В зората на демокрацията всеки произвеждаше каквото може и гордо го именуваше Кисело Мляко. Някъде тогава спрях да ям това нещо или по-скоро - нищо. През последните години под името "кисело мляко" продават уникален химичен продукт. Има вида и структурата на паста за зъби - не знам защо още го продават в кофички, а не в тубички. Не се разваля, т.е. - не прокисва. Във вида, купен от магазина, може да престои месеци (за години не знам) без с нищо да се промени вида и "вкуса" му. Между другото, същото важи и за смеската "прясно мляко"... Някои безрасъдно смели родители хранят децата си с тези чудесии! Пази Бойко! Разбира се, същото се отнася и за останалите „млечни“ продукти - тотално разминаване с вкусовите качества от преди само 20 - 30 години. Като повечето българи и за се спасявам по свой си начин. Купувам прясно мляко от един фермер, квася го и... хапвам с удоволствие. За целта се сдобих и с едно негледжосано гърне и така - кеф! Е, няма ги сладката на мама, но... такъв е живота- не можеш да имаш всичко...