Дресьори

Играем с Чочо на двора. Хвърлям му гумения кокал* и той - радостен, тича, донася го, дърпаме се, после пак го хвърлям и така... играем. Не ми се хвърлят кокали, още повече гумени, но когато влезе и застане с кокала в уста, и ме погледне с тези негови очи - иди откажи! Докато играем от вътре се чува звъненето на GSM-а ми. Чочо, без да съм му казал нищо, оставя кокала и сяда. Знае, че ще отида и ще се обадя. Знае, че така съм дресиран. Може би му е чудно защо след обаждането никой не ми дава лакомство, но това е труден въпрос и за мен... А имаше времена, Бойко!, какви времена! Телефона звъни, а ти поглеждаш разсеяно и се правиш, че не чуваш. Или знаеш кой се обажда**, или просто не ти се говори... Е, винаги можеше да кажеш, че си бил в „другата“ стая и не си го чул, че... абе, можеше да кажеш всичко. Никой не очакваше да висиш до телефона или - по-лошото, да го мъкнеш навсякъде със себе си! Дааа, хубави времена! Разбира се, за да не попадна отново под атаките на техните отрицатели, веднага ще кажа, че от друга страна, съвсем не бяха хубави. Не ни даваха да се целуваме по улиците, баща ми крадеше елхички и се промъкваше към къщи тайно-потайно за да празнуваме Коледа в мазето, и..,но вече съм писал по тези проблеми, които тогава силно ме подтискаха, ограничаваха правата и свободата ми, както и всички останали човешки права включително и това, че не можех да пътувам свободно до Цурцулево... Мъка! Мъка, която и сега гори душата ми, но нали Бойко слезе в Министерския съвет - значи всичко ще бъде наред! Хвала! Пак се отплеснах! Боря се с този недостатък, но не съм съвършен. Един е съвършен и аз не съм той. Аз съм си аз, както се пее в идиотската реклама на „Кока-кола“, в което Нещо се прави на русокоса девойка, ама като я гледам май ми е набор, че може и кака да излезе... Отплеснах се в отплесването. Не е лесно. Трябва да се науча да пиша подредено. Мислите ми да са разбираеми, без подтекст, намеци, препратки и т.н. Изреченията кратки и стегнати. Точка! Та, за какво идеше реч? А, да! За дресировката. Натрапващ се извод - трябва ми дресьор! За мен***, не за Чочо. Май на всички ни трябва. Бая сме се олабили! Чухте ли последния хит? Ще гледаме охлюви. Те са новият стожер на икономика БГ. За к'во са ни разни енергетики, машиностроенета, селски стопанства, туризми... Охлюва му е майката! Французите много ги лапали. Кой се е сетил? Сигурно Той, разбира се! Дянков или Трайков - има ли значение кой всъщност, само е отразил мисълта Му, която ме огря в ранния вторник. Хубаво де, ама защо не гледаме ориз тогава. Китайците как го набивааат... Но, какво ли разбирам аз - парченцето материал, от геополитически съображения, изисквания на Европа, Световната банка, Международния валутен фонд, СТО, двеста... Пак се отлеснах! За трети път! Точка! Ха... до компютъра ми се материализираха чашка коняк, бонбонче и кафе... и пуричка... Thanks, trainer! Sir! * винаги съм си представял, че за кучето гумения кокал е като за мъжете гумената кукла. Удобен е, лесно се мие и винаги е под ръка... Не съм ползвал нито едно от двете за лични нужди, но мисля, че куклата има и още едно предимство - мълчи! ** пиша за времената, в които телефонният указател на София бе по тънък от днешен фентъзи роман, като в него бяха включени всички телефони - домашни и служебни абонати... *** дебело подчертавам, че така в никакъв случай не омаловажавам усилията положени от: майка ми, лека й пръст; от бившата ми жена; от настоящата такава; от дъщерите ми и други знайни и незнайни боркини за моето очовечаване.